Приликите между ГЕРБ и ДПС са толкова много, а разлики почти няма. Последната съвместна акция на двете партии по фактическото унищожаване на преференциалното гласуване е само върхът на айсберга, в който българският държавен кораб се блъска периодично в последните години.

ГЕРБ, също като ДПС, е партия, която няма нищо общо с демокрацията. На конгресите на ГЕРБ, също като на тези на ДПС, никога няма повече от един кандидат за лидер. Публичното изказване на гледна точка, различна от тази на ръководството, в ДПС е немислимо, а и в ГЕРБ на подобни прояви не се гледа с добро око. Освен ако Бойко Борисов и Цветан Цветанов не го играят доброто и лошото ченге.

ГЕРБ и ДПС толкова често гласуват заедно, и то по някои от най-важните обществени въпроси, че едва ли има някой, който може сериозно да твърди, че едната партия е в управлението, а другата е в опозиция. Унищожаването на преференцията е последният пример, но има и много други. Съвсем наскоро двете партии приеха законов текст, според който могат да ти отнемат имущество, дори ако се окажеш невинен. В миналия мандат ГЕРБ и БСП заедно избраха ръководството на БНБ. В опраскването на съдебната реформа ГЕРБ и ДПС бяха най-активни... Списъкът може да бъде продължен.

ГЕРБ, също като ДПС, все повече става партия, с която никоя друга политическа формация не просто не трябва да се коалира, а дори не трябва да се доближава.по никакъв повод. Защото сътрудничеството с ГЕРБ не води до нищо добро за онзи, който тръгне по тази писта. Съдбата на Реформаторския блок и на "Обединени патриоти" е достатъчно показателна. Без да се подценяват вътрешните проблеми и слабости на коалиционните партньори на Борисов, няма как да не се отбележи, че той много ловко се възползваше и продължава да се възползва от тези слабости. И от тази игра губещ винаги е онзи, който е имал неблагоразумието да си партнира с ГЕРБ-ерите.

ГЕРБ и ДПС в момента са всевластни господари, които са завладяли държавата. Политически, съдебно, медийно, всякак. В историята обаче често се случва авторитарните режими да пропадат, точно когато се чувстват най-силни. Политическата логика неумолимо сочи, че рано или късно ГЕРБ и ДПС ще трябва да се коалират и пред кулисите, след като години наред го правят зад кулисите. От ДПС всъщност вече предложиха, при това неведнъж, да подкрепят правителство на малцинството, съставено само от ГЕРБ. В този мандат Бойко Борисов и компания отхвърлиха подобна възможност. Нищо чудно обаче още след следващите парламентарни избори тя да бъде единствената им възможност да съставят правителство. Просто защото никоя друга партия няма да иска да се колаборира с ГЕРБ, тъй като е ясно какво ще последва.

Когато коалицията на ГЕРБ и ДПС излезе пред кулисите, има две хипотези. Първата - общественото възмущение праща ГЕРБ на политическото бунище, а ДПС в политическото кьоше. Втората - обществото се оказва достатъчно безразлично, за да приеме безропотно дори това сътрудничество. А България продължава да върви към своето самоунищожение.

Какво точно ще се случи можем само да гадаем. Но все пак ДПС в кьошето, а коалиционния му партньор на бунището вече сме го виждали неведнъж. А България е доказала, че е доста жилава, защото съществува под една или друга форма повече от хилядолетие. Оцеляла е и се е справяла с далеч по-страшни управленски режими, от този на ГЕРБ и ДПС. Доган, Борисов, Пеевски може да са всякакви, но не са нито византийски императори, нито османски султани, нито руски царе. Гневът на българския народ много често се е оказвал дори по-голям от привидно безкрайното му търпение.