У нас изборите вече не са средство за изразяване на волята на народа, а оръжие за поддържане на диктатурата на партиите. Това повеляват новите промени в Изборния кодекс! Гражданите сме просто пионки, които не трябва да имат права, още по-малко – мнение, различно от това на партийния и държавния елит. Лишени сме и от най-малкия начин да наложим волята си.

Не вярвате? Погледнете последните промени в Изборния кодекс, които най-арогантно управляващите от ГЕРБ, ДПС и ПФ приеха набързо, на тъмно и на килограм.

Първо. Според тях гражданите могат да не харесват издигнатите кандидати, могат дори да го покажат, като гласуват за личност на по-задна позиция в листата, но това вече няма да има никакво значение за резултата от изборите. Защото нищо не бива повече да нарушава партийния рахат! Никакви ярки и стойностни личности не бива да препречват взора на нашия “елит”. Той е единствен и неповторим! Естествено, оставили са прага за разместване на листата, но на практика е толкова непреодолим, че е просто прах в очите на хората.

Второ. С последните промени в ИК се реже лентата на цяла нова магистрала за всякакви изборни манипулации. Така например решенията на избирателните комисии няма да могат да бъдат ефективно оборвани. А от досегашния ни печален опит знаем, че точно там се вършат най-големите нарушения в удобна комбинация, че точно там управляващата коалиция навсякъде има мнозинство. Част от тези решения вече изобщо няма да се обжалват във Върховния административен съд, както е досега, а в местните съдилища, които са подвластни на локалните партийни велможи.

Изборите престават да са национална ценност и най-важен акт на демокрацията и се превръщат в досаден риск за добруването на партийния елит. Нещо повече, дори съдът да уважи някоя жалба, тя, представете си, ще се връща в съответната избирателна комисия, която естествено ще препотвърди решението си, този път с обикновено мнозинство. Нали не очаквате представителите на управляващите да ревизират собственото си решение и да обърнат изборите?

Трето. Почти невъзможно ще стане да се докаже фалшификация на вота. Досега имаше по два протокола от гласуването – единият отива в ЦИК, другият остава в съответната секционна комисия. Ако те се различават, това е сигурен знак, че нещо не е наред и е основание за касиране на избора. Сега вече подобно сравнение няма да може да се направи, защото протоколът ще е един и ще отива в ЦИК. Каквото и да му се случи по пътя, ще е без значение. Циничното в случая е, че депутатите изобщо не крият защо приемат подобен текст – защото имало твърде много разминавания в протоколите, които служели за обжалване на изборните резултати. С други думи: “Хора, стига сте ни пречили да фалшифицираме!”

Четвърто. Вече няма нищо чудно в това, че за пореден път депутатите погазват демонстративно закона – няма да изберат нова ЦИК, нито ще направят публичен регистър на избирателите. Нищо че сами ще погазят закона, в който са си записали подобни задължения. Те, законите, важат за нас, гражданите, не и за тия, дето ги пишат!

Пето. Няма новина и в това, че електронното гласуване за пореден път бе отложено – поне за времето, когато човек ще кацне на Марс. С трогателния аргумент, че така се защитава избирателят от всякаква принуда и изкушение да продаде вота си. Все едно сега сме слепи и не виждаме как по три синджира избиратели се водят под строй пред урните. Но изглежда няма проблем, когато рекетът е аналогов, възмутително е да е дигитален! Пък и току-виж се окаже невъзможно да “строяваш” цифрови избиратели!

Шесто! На този фон даже е за предпочитане членовете на избирателните комисии да са неграмотни – новите промени не изискват от тях да имат дори основно образование. Защо им е да могат да четат и да смятат? Те трябва просто да парафират сметката на елита - каквото и когато трябва.

Всичко това показва, че на теория може и да имаме демокрация, но на практика сме в чиста имитация. Гласуващите логично намаляват, доверието в политическата система – също. Защо тогава правим избори? Забранете ги!