Сръбският град с предимно българско население Димитровград от събота има две имена: сегашното и историческото, отпреди 68 години - Цариброд.

Сънародниците ни в него получиха право да се вписват в регистрите с българските си фамилни имена. Това отне две години дипломатически усилия.

Въпроса повдигаха пред сръбските власти президентът Румен Радев, външната министърка Екатерина Захариева и бившият председател на парламента Димитър Главчев. По него работиха евродепутатът Андрей Ковачев и посланикът ни в Сърбия Радко Влайков.

"По-добре късно, отколкото никога. Мисля, че днешното събитие е едно прекрасно начало и за по-натам да бъдат решавани конкретни въпроси на българското национално малцинство", каза Влайков пред БНТ.

"Трябва да възстановим историческата справедливост, трябва да има препитание за хората, които живеят тук, младите хора да могат да се обучават на майчин език, на български език, да има достатъчно много учебници, паралелки с деца с млади българчета, които са в Босилеград и в Цариброд", коментира Ковачев.

"Всеки, който иска да назовава града - Димитровград. Който не иска - може да го назовава Цариброд. Това е компромисно решение. Сърбия пази езика, традициите и културата на малцинствата, както е разписано в нашата Конституция" каза кметът на града Владица Димитров.

Д-р Иван Бошняк, държавен секретар в Министерството на държавната администрация и местно самоуправление на Сърбия каза, че в страната има 22 национални съвета на малцинствата, които решават въпроси в образованието, официалната употреба на езиците и исканията на малцинствата. Такива съвети имат румънското малцинство на север, бошняците на запад, българите на изток.

Българката Злата Шукарев от Цариброд каза пред БНТ, че ще си промени фамилното име на оригиналното Шукарева, за което се е борила години.

Ивана Давидков, преподавателка по българска филология, заяви, че е много щастлива, че най-сетне са реалност изучаването на български език, българските паралелки в училищата, вписването на имената на български, смяната на името на града.