Ad Config - Website header

 

Article_top

Вече няма годишнина, когато да не поставят въпроса за канонизирането на Левски. Това май се превръща в част от алтернативно-десния пакет наред с гордостите, забраната на абортите, наказването на ромите, борбата с джендър-демоните и инатенето на ЕС.

Според мен няма особен проблем Църквата да адаптира каноните си към народното желание – тя знае как. Има го прецедентът на воини като свети Мина, има военачалници като първоначално изгорената на клада Жана д’Арк и Александър Невски, той пък в сложни отношения с татарите и исляма. Напоследък взеха да християнизират дори българските ханове. Ще се окаже, че кичурът коса, който пазят в Карлово като мощи, е излекувал някого; девственица ще разкаже сън, след който ще ѝ се появят стигмати от веригите на Апостола. Святостта е въпрос на вяра, нали така, а човешкото въображение е пластично.

Въпросът е какво ще последва от такава метаморфоза.

Досега приемахме, че Левски е революционер, тръгнал да сваля властта на султана с оръжие в ръка, смел и безстрашен, готов да умре и убива за идеята. Че се е борил за национална държава в онзи либерален смисъл, в който тя се мисли през XIX век – гражданско съжителство християни и мюсюлмани. Предефиниран като борец за вярата, той става – разбира се – по-удобен за алтернативно десните и тези, които викат „циганите на Сатурн“, ще могат по-безпроблемно да си го татуират на коремите.

Но представете си за миг образа на новия Левски, въздигнат в християнска святост. Ще почнат да го изобразяват като смирен агнец, готов да отдаде „кесаровото кесарю и божието богу“. Кротък и добър човек, който се моли начесто, кае се, може би чува гласове. Революционерът, платил с живота си, изведнъж ще се окаже невинна жертва. И защо са го убили тогава, ще се питат учениците. Цялото национално Възраждане ще загуби историческия си смисъл и ще се превърне в притча, а въоръжената борба ще почнем да поизбутваме на заден план, защото се пада грях и бесовщина. И българската нация, която и без това не е съвсем сигурна дали има роля в своето възникване, ще плюе в пазва и вика:

„Слава богу, да не ни е уруки!“.

Възможна идеологическа операция, но харесва ли ви? На мене не.

*Коментарът е от профила на Ивайло Дичев във фейсбук

Площад Славейков

 

Вече няма годишнина, когато да не поставят въпроса за канонизирането на Левски. Това май се превръща в част от алтернативно-десния пакет наред с гордостите, забраната на абортите, наказването на ромите, борбата с джендър-демоните и инатенето на ЕС.

Според мен няма особен проблем Църквата да адаптира каноните си към народното желание – тя знае как. Има го прецедентът на воини като свети Мина, има военачалници като първоначално изгорената на клада Жана д’Арк и Александър Невски, той пък в сложни отношения с татарите и исляма. Напоследък взеха да християнизират дори българските ханове. Ще се окаже, че кичурът коса, който пазят в Карлово като мощи, е излекувал някого; девственица ще разкаже сън, след който ще ѝ се появят стигмати от веригите на Апостола. Святостта е въпрос на вяра, нали така, а човешкото въображение е пластично.

Въпросът е какво ще последва от такава метаморфоза.

Досега приемахме, че Левски е революционер, тръгнал да сваля властта на султана с оръжие в ръка, смел и безстрашен, готов да умре и убива за идеята. Че се е борил за национална държава в онзи либерален смисъл, в който тя се мисли през XIX век – гражданско съжителство християни и мюсюлмани. Предефиниран като борец за вярата, той става – разбира се – по-удобен за алтернативно десните и тези, които викат „циганите на Сатурн“, ще могат по-безпроблемно да си го татуират на коремите.

Но представете си за миг образа на новия Левски, въздигнат в християнска святост. Ще почнат да го изобразяват като смирен агнец, готов да отдаде „кесаровото кесарю и божието богу“. Кротък и добър човек, който се моли начесто, кае се, може би чува гласове. Революционерът, платил с живота си, изведнъж ще се окаже невинна жертва. И защо са го убили тогава, ще се питат учениците. Цялото национално Възраждане ще загуби историческия си смисъл и ще се превърне в притча, а въоръжената борба ще почнем да поизбутваме на заден план, защото се пада грях и бесовщина. И българската нация, която и без това не е съвсем сигурна дали има роля в своето възникване, ще плюе в пазва и вика:

„Слава богу, да не ни е уруки!“.

Възможна идеологическа операция, но харесва ли ви? На мене не.

*Коментарът е от профила на Ивайло Дичев във фейсбук

Площад Славейков

Коментари

Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

"Левски може да бъде

"Левски може да бъде канонизиран, но…"

Левски не може да бъде канонизиран - извършил е убийство
Gotse Delchev's picture
Gotse Delchev
Gotse Delchev

Според Българската православна църква Левски не е свята личност!

Въпросът не е да се отбележи по банален, васален, рускоугоден начин поредната годишнина от обесването на Апостола, но и да се изясни дали Левски е можел да бъде спасен. Да се разгадае какво е участието на Руската империя в обесването му, защото Русия е имала много повече мотиви от Турция за неговото ликвидиране. Тези мотиви материализирани ли са, или не. Вечният стремеж на Русия е да унищожи всеки българин, който работи за реалното освобождение и независимост на България. Бозвели с руско одобрение е заточен и умира като заточеник. Макариополски – другият голям водач в църковно-националната ни борба за независима българска църква, е изпращан от турците три пъти на заточение по мълчаливото настояване на Русия.

Г. Мамарчев, българин, капитан от руската армия, в Руско-турската война 1806-1812 г. се бие в състава на руските войски.

1812 г.участва в Отечествената война на Русия срещу Наполеоновото нахлуване в Русия

1828-1829 г. в предпоследната голяма война на Русия срещу Турция е начело на Български доброволчески отряд. Той и отрядът му имат лични заслуги за освобождението на Силистра, където за кратко е и кмет на града.

След тази война Русия силно ощетява единствено България, но дава много на Гърция, Сърбия, двете румънски княжества.

Кап. Мамарчев е недоволен, без руско съгласие прави опит да вдигне въстание. По руска заповед е арестуван веднъж от 200 казашки отряд. След второто му арестуване по руска инициатива е заточен от турците. Умира като заточеник. Турците обаче се отнасят по-благосклонно към него от руснаците. На заточение допускат съпругата и малкото им дете да заминат на заточение заедно с него.

Така, че не звучи никак невероятно заключението на историка и юриста Янко Гочев за участие на граф Игнатиев в политическото убийство на Левски. Във в-к Телеграф вече се появи поредната статия, отклоняваща вниманието по този въпрос.

Поклон пред светостта на Левски.

PS. НФСБ може да опита да канонизира Левски от Северно-Македонската православна църква, за чието освобождение Левски също е воювал!

Дичовизъм

Ох, няма ли спасение от препубликуването на плоскодумията на въпросното клиширано човече? Кухо, с тромава фраза, мъчно правещо връзка между факти и последствия, но маниакално политкоректно... в миналото щеше да е чудесен партиен секретар.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Как трябва да се явят партиите от десния политически спектър на изборите за европейски парламент?