Шефът на “Газпром” Алексей Милер е портфейлът на Владимир Путин. Той стигна до високия пост благодарение на безусловна лоялност и преданост към стопанина на Кремъл. Кой всъщност е Милер?

На тази тема посвещава своя публикация швейцарският в. “Нойе Цюрхер цайтунг”.

И при забележителни моменти за Алексей Милер процедурата за шефа на “Газпром” е желязна. Когато преди няколко месеца беше отбелязан краят на подводната отсечка на газопровода “Turk-Stream-Pipeline” - "Турски поток", Милер натисна бутона. Но преди това високопоставеният мениджър трябваше да изслуша прав речта на господаря си, предавана на видеостена чрез пряко включване.

За всички незабавно стана ясно, че стратегическият успех за тази тръба трябва да се отреди на Путин. Милер е трябвало само да плати. Това е известен шаблон. За властимащите в Русия “Газпром” е в ролята на портфейл още откогато най-големият в света производител на земен газ се роди от съветското министерство по газа.

Когато през 2000 г. Путин стана президент, за него беше от изключителна важност да си подсигури контрола над енергийната компания. Това е и причината защо Алексей Милер е начело на газовия гигант. Безусловната лоялност и преданост на Милер към руския президент са типични от времето, когато двамата се срещат в Санкт Петербург.

57-годишният днес Милър е роден в Ленинград (сега Санкт Петербург – б. р.), следва в тамошния университет, завършва го и защитава докторат.

По време на перестройката на Горбачов той работи в градската управа. Първо в Комитета за икономически реформи, а по-късно и до 1996 г. в Комисията по външни работи. Там с десет години по-възрастният Путин е негов шеф. Остава такъв и когато Милер се изкачва до поста заместник-министър на енергетиката, а през 2001 г. и до борда на директорите на "Газпром".

"Газпром" в най-добрия от всички светове

Тогава концернът е белязан от корупция, шуробаджанащина и лошо управление. Милер прави опит за разчистване на авгиевите обори. Успехът е смесен. Дори "Газпром" да беше модернизиран, без съмнение понастоящем в руския енергиен бранш има по-ефективни предприятия. Въпреки това Милер съумя да въодушеви инвеститори. Така тогава газовият гигант живееше в най-добрия от всички светове.

По газопровод "Газпром" изпращаше газ за Европа и като монополист на високи цени. Курсът на акцията значително се покачи. Когато Милер повиши пазарната капитализация на над 360 милиарда долара, през 2008 г. обяви, че "Газпром" е в състояние един ден да стане първият концерн в света с пазарна капитализация в трилиони долари.

От това вричане нищо не стана. В момента "Газпром" се оценява на 56 милиарда долара. Вината е на американците. Бумът в САЩ на шистовия газ и новите възможности за износ на втечнен газ сринаха успешния модел на "Газпром" и разклатиха цените на земния газ. Години наред шефовете на "Газпром" подценяваха заплахата за собствения им бизнес модел.

Милер наричаше бума на шистов газ "мит" и до днес залага предимно на газопроводи. И още - за концерна в новия ценови свят е болезнено, че в Русия е длъжен да резпределя газ почти безплатно. Кремъл не иска зимно време руснаците да мръзнат, тъй като не могат да плащат сметки за газ. Това подсигурява на Путин народната подкрепа. Сметката отново плаща Милер.

Горд от американските санкции

Не само конкуренцията на американския втечнен газ занимава Милер. Естествено че заплахите на Доналд Тръмп да наложи санкции заради германо-руския проект "Северен поток 2" са насочени и срещу "Газпром". При европейски газопровод не можело към Русия да текат долари.

Че самият Милер беше санкциониран от Вашингтон, това той понася сдържано. Дори проявява известна гордост. През април м. г., когато американците не го включиха в първия списък, той изрази съмнение, че някъде е сбъркал. После попадна в следващ списък и изрече:

"Най-сетне ме включиха. Това означава, че всичко, което правим, е правилно."

Милер е сдържан относно решението на ЕС да се реформира директивата за газа. Но Брюксел не може да спре строежа на газопровода, който Милер (разбирай "Газпром" - б. р.) почти построи и инвестира огромни средства. Наблюдатели би следвало да са наясно, че мениджърът ще продължава да държи на тръбата. Допълнителните капацитети не решават играта. И без "Северен поток 2" понастоящем "Газпром" изнася в Европа толкова много земен газ, колкото никога преди не е било.

Конкуренцията наближава

Главоболие причинява обстановката в Русия. Сега малкият конкурент "Новатек" онагледява как и без газопроводи успешно можеш да продаваш руски газ. Това предприятие откри ниша, залагайки на износ на втечнен газ. Заради "Новатек" Кремъл малко проби монопола на "Газпром" като износител и остави фирмата да дълбае за газ в Арктика.

Тази фирма, която представлява по-малко от една десета от "Газпром", през миналата година надмина газовия гигант по пазарна капитализация. Също и "Роснефт" иска парче от тортата. В примамливия бизнес иска да влезе и държавният нефтен гигант с влиятелния си шеф Игор Сечин.

Благодарение на конкуренцията вътре в страната "Газпром" може да бъде принуден поне малко да се придържа към правилата на конкуренцията.

Но Милер още не е сразен. Часът му би могъл да настъпи. В бъдеще Европа ще се нуждае от много повече руски газ, тъй като през следващите години добивът в Холандия ще се свие драстично, а според анализатори Норвегия едва ли ще го завиши.

Към това трябва да се прибави и още един факт. Европа ще се нуждае от допълнителни количества газ, за да смени недолюбвания ток от АЕЦ и от вредните за климата топлоцентрали на въглища. Когато един ден инвестициите за строеж на газопроводи се възвърнат, то тогава руснаците още дълги години ще са на печалба. В Русия славата обаче ще обере Путин, не Милер.