Сред решението на президента Доналд Тръмп за изтегляне на американските сили от Сирия медиите в САЩ заговориха, че Белият дом възлага на Турция задачата за довършване войната срещу „Даеш“ и като цяло срещу тероризма в Сирия.

Възниква въпросът: наистина ли Вашингтон вярва, че Анкара може и иска да се заеме с подобна задача? Не само западните дипломатически среди, но и световните медии са наясно, че турският президент Реджеб Тайип Ердоган изигра по отношение появата на групировката „Ислямска държава“ в Ирак и Сирия сходна роля с тази на бившия пакистански президент Первез Мушараф, който лансира движението на талибаните в Афганистан в средата на 90-те години.

Нима наистина Тръмп е забравил думите на бившия вицепрезидент на САЩ Джо Байдън за ролята на Турция в подкрепата, финансирането и въоръжаването на „Даеш“ – обвинение, което навремето предизвика остра ответна реакция от Турция, довела до извинение от втория човек в администрацията на президента Барак Обама?

Западните медии и техните разследващи журналисти установиха, че хора на турското разузнаване МИТ са посрещали на летището в Истанбул джихадистите, пристигащи от голям брой държави в света, които след това са продължавали пътя си към Сирия.

Ясно е, че и в това отношение Турция е следвала пакистанския модел. Както се разбра, службите на тази държава са посрещали на летището в Исламабад синовете на първото поколение на муджахидините. Впрочем за всичко това споделят самите муджахидини...

На същото гостоприемство, оказано на „Ал Кайда“ в Пешавар, се радваха джихадистите, впоследствие изпроводени до турските градове Газиантеп, Азаз, Антакия и др., за да попълнят редиците на „Даеш“ и „Нусра“. 

Обречено партньорство

Партньорството между САЩ и Турция в борбата срещу „Даеш“ е обречено преди всичко по идеологически причини. Тръмп възлага на „Мюсюлмански братя“ да се борят срещу „Даеш“ и „Нусра“, макар че всички знаят, че „Братята“ са първоизточникът на тези терористични организации.

Пак те изиграха най-важна роля за радикализацията на част от мюсюлманските общности в Европа – както арабските, така и мюсюлманите от други народности, по посока отхвърляне интеграцията им в европейските държави и възприемане на салафитския джихадизъм, екстремизма и насилието.

Да не говорим за деструктивната роля на „Мюсюлмански братя“ в редица арабски страни, и по-конкретно в Египет, Либия и ивицата Газа, където упражняват въоръжено насилие.

От друга страна, трябва да се отчита решаващото значение на турския национализъм, който сега е държавна политика, според която опасността от кюрдите засенчва всички други рискове, свързани със Сирия. А това прави от „Даеш“ естествен съюзник на Анкара.

Провалените западни политики в Близкия изток

От десетилетия насам Западът води погрешни политики в региона, отказвайки да се поучи от грешките си. Същото сега прави и Русия на Путин. Подобно на Запада и Европа и Москва запазва мълчание за същността на политическите режими в региона.

Става дума за режими като тези в Анкара, Исламабад, Рияд и в други столици, които са фабрики за „муджахидини“. Както и за Иран, който подкрепя тероризма и гражданските войни в арабските страни с посредничеството на въоръжени милиции в страни като Ирак, Ливан, Сирия, Йемен и в ивицата Газа.

Крайният продукт на подобни политики са „провалените държави“, вълните от бежанци и милионите икономически емигранти.

Истината е, че каквито и мерки да предприеме Турция по отношение на „Даеш“, те няма да разколебаят дългосрочните връзки между Анкара и тази организация.

По същия начин, когато пакистанската армия разруши Червената джамия в Исламабад и погреба намиращите се в нея, това не означава, че режимът е започнал война срещу тероризма. Десетки примери потвърждават обратното.

Вашингтон и съюзниците му добре знаят това, което подхранва и скептичното им отношение към тези два режима.

От друга страна, тезата, че с американското изтегляне от Сирия регионалните държави ще продължат „войната срещу тероризма“, е смехотворна. Подобен аргумент игнорира истината, че целият свят е в прицела на тероризма и че „Даеш“ е продукт на света, а не само еманация на политиките на Анкара, Техеран и Рияд.

Така че прехвърлянето на задачата по ликвидирането на тероризма на регионалните режими би означавало стрелките на часовника да се върнат назад, а „Даеш“ да се върне в Париж, Лондон и Берлин и дори да прекоси Океана.

Одобрението от страна на Турция на тази американска стъпка се съчетава с ускоряване приготовленията за война срещу кюрдите. Засега замисълът на Анкара за създаване на санитарен кордон и „зона за сигурност“ на сирийска територия изглежда нереалистичен поради позицията на Путин.

Намеренията на Ердоган не кореспондират по никакъв начин с плана на  Вашингтон за регионализация на „войната срещу тероризма“. Останките от разбитата „Ислямска държава“ са извън очертанията на проектираната от Турция „зона за сигурност“, тъй като джихадистите бяха прогонени от въпросните земи.