Съвсем пресният случай с чеченския писател Руслан Закриев, който твърди, че сюжетът на „Аватар“ е откраднат от негов роман и иска да осъди американския режисьор Джеймс Камерън, е повод да си припомним, че такива обвинения от страна на руски културни дейци и организации се са случвали и преди.

Вероятно най-фрапиращата анти-холивудска кампания в Русия е от 2010-а – година след излизането на „Аватар“. Тогава обществената организация „Комунисти от Петербург и Ленинградска област“ (КПЛО) поиска създателят на филма Джеймс Камерън да бъде арестуван и го нарече „грабител на съветската фантастика“ в изявление, публикувано в официалния сайт на организацията.

По думите на секретаря на Волховския РК на КПЛО Екатерина Перова, „звездно-раираният боклук е посегнал с мръсната си ръка към творческото наследство на братя Стругацки, Иван Ефремов, Кир Буличов, режисьора Павел Арсенов, възползвайки се от това, че починалите автори не могат да се оплачат в прокуратурата“.

Впрочем, през 2010 г. Борис Стругацки бе жив и категорично отрече да е обвинявал или да смята да обвини Камерън в плагиатство – още повече, че не е гледал „Аватар“. Борис Стругацки обяви всичко изписано „от негово име“ по този повод в медиите за „непростими измислици“.

Но петербургските комунисти настояват, че „мястото на Камерън е в затворническа килия, а не на червения килим на оскарите“.

Те подлагат на рязка критика не само режисьора, но и някои от изпълнителите на главните роли. Според Любов Калашницина, секретар на Кировския областен РК на КПЛО, актрисата Сигърни Уивър е „дълбоко паднала жена, на която никой не би се доверил да го лекува“ (тя всъщност e ботаник, а не лекар – бел. ред.).

През май 2008 г. същата политическа организация, специализирала се в кинокритиката, произнесе моралната си присъда и над филма „Индиана Джоунс и Кристалния череп“.

А през 2009 г. КПЛО протестира срещу показването на цветна версия на телевизионния сериал „17 мига от пролетта“, с обвинения в опит за фалшификация на историята. Появи се и протестно „Движение против оцветяването и деформациите на съветското кино“.

"Площад Славейков"