В отговор на отдавна битуващия въпрос "Защо зебрите имат райета?", учени от САЩ и Великобритания предлагат ново доказателство, съобщава БТА. Оказва се, че ивиците на тревопасните създания представляват "измамни писти за кацане" на "лютите" мухи, които налитат да пируват с кръвта им и пренасят потенциално смъртоносни болести, предаде Ройтерс, позовавайки се на публикация в сп. PLOS One.
Авторите на настоящото изследване от Калифорнийския университет - Сан Диего в САЩ ,и Бристолския университет във Великобритания, описват експерименти, демонстриращи затруднението, което изпитват конските мухи при опитите си да кацнат върху зебри. За сравнение - досадните кръвопийци с лекота се позиционират върху едноцветни коне. 
В един от експериментите изследователите са поставили покривала на ивици върху коне и са установили, че по-малко мухи кацат върху тях, отколкото когато същите животни носят едноцветни покривала.

"Демонстрирахме, че конските мухи "захождат" към зебри и едноцветни коне с еднакви темпове, но не успяват да кацнат върху тях, защото не съумяват да намалят правилно скоростта. Така мухите просто прелитат край животните или се блъскат и отскачат от тях", казва Тим Каро, специалист по поведенческа екология от Калифорнийския университет в Сан Диего.

Близки родственици с конете и магаретата, трите вида зебри, известни с черно-белите си райета, бродят из африканската савана, където се хранят с разнообразна растителност. Ивичестата окраска е индивидуална – няма два екземпляра с еднакви райета. 
Съществуват четири основни хипотези за еволюционните предимства, които зебрите са придобили благодарение на ивиците си: камуфлаж за избягване на едри хищници, социална функция като индивидуално разпознаване, терморегулация и средство за отклоняване на кръвосмучещи паразити, които пренасят потенциално смъртоносни болести.
Повечето биолози, изследващи оцветяването при животните, поддържат хипотезата, че зебрите имат райета заради мухите.