Историята очевидно служи само за едно – да се игнорират нейните уроци.

Но нека с опитаме да разлистим пожълтелите ѝ страници.

Етап 1: Олигарсите са доволни, че са предоставили властта на човек, който е изключително удобен на всички тях, няма нищо против те да са край масата и за всеки да има своя огромна порция от националното богатство, обилно полята с възможност да се чувстват реалните господари на държавата.

Етап 2: Олигарсите си дават сметка, че толкова удобният им доскоро човек, комуто принадлежи властта, вече е станал достатъчно силен, затова с общото им – волно или неволно, доброволно и доброзорно - съгласие приемат да го направят един от тях, да го допуснат до себе си край масата и в дележа на националното богатство.

Етап 3: Олигарсите се изправят пред неподлежащия вече на обжалване факт, че човекът с властта повече изобщо не е удобен, държи все по-здраво всичко в ръцете си и еднолично разпорежда каква – като количество и качество - порция от националното богатство да им се дава. Но понеже все пак продължава да е щедър към тях, те си мълчат и отиват на килимчето пред него, удрят по едно чело и си тръгват относително сити и сравнително доволни, с мисълта, че са получили нещо апетитно и с надеждата, че ще продължат да получават апетитни залъци и нататък.

Етап 4: Олигарсите внезапно осъзнават шокирани, че са станали с един по-малко, а след известно време са намалели с още един, след това с още един, и с още един. И докато се досетят да направят нещо, желанието им да правят каквото и да било в това отношение се е изпарило – те започват да се спасяват по единично и да застават на задни лапки пред човека с властта. Ала не за да измолят поне някаква нова порция от националното богатство, а за да се опитат да спасят кожата си.

Коментарът е от профила на Николай Слатински във фейсбук. Заглавието е на редакцията.