„Повече от очевидно е, че правото е на наша страна“, каза на излизане от Съдебната палата в петък, 22 февруари, писателят Калин Терзийски, след като обжалва решението на първоинстанционния съд да заплати 24 хиляди лева на наследниците на Николай Хайтов. В края на 2016 г. децата на Хайтов заведоха гражданско дело срещу Терзийски за клевета (или обида). Писателят се яви на заседанието с двамата си защитници Новиков и Кашъмов, от страна на Хайтови се яви само техният адвокат.

„Познавах се с Хайтов и донякъде с Радичков. Те бяха слуги на режим, който не мога да понасям. Правеха „свирки“ на Живков“ – след тези думи на Калин Терзийски, казани в предаването „Комбина“ по Нова, наследниците на Хайтов поискаха извинение и когато разбраха, че няма да го получат, заведоха дело за клевета.

„Поискахме пълна отмяна на решението на първоинстанционния съд и постановяване на ново решение, с което исковете се отхвърлят изцяло“, каза пред „Площад Славейков“ адвокат Новиков.

В съдебното заседание той изтъкна като аргумент допуснатите нарушения срещу основни принципи на съдебния процес:

„Районният съд, постановил решението, се е затруднил да реши дори дали става дума за клевета или обида. Свидетелите на ищците дадоха различни показания от твърденията в исковата молба. Исковете са уважени ан блок, без да бъдат посочени мотиви. Формулировки от оценъчен характер и метафорични изказвания не могат да бъдат повод за съдебно преследване…“.

Калин Терзийски с адвокатите си Новиков и Кашъмов (вдясно от писателя). Снимка Емил Л. Георгиев/Площад Славейко

„Ищците претендират за чужди права, защото правото на добро име е индивидуално право – допълни колегата си адвокат Александър Кашъмов. – Оценките, дори и отрицателни и крайни, не могат да бъдат пречка за свободата на словото. Точно по тази причина с годините европейското законодателство изостави законодателството срещу богохулството – за да осигури свобода и въздух за свободен дебат, без който не може да има цивилизовано общество и демокрация.“

Накрая думата бе дадена и на Калин Терзийски. Той започна с обяснението, че е християнин и в принципите му никога не е влизало да наранява хора. Но по отношение на всяка власт и особено на диктаторската власт, не може да бъде безразличен.

„Ако някой е бил близък с такава власт и е обслужвал нехуманна система, аз говоря за него с целия спектър на моя писателски език – но не срещу човека, а срещу ролята му на част от тази система. Аз мога да се извиня, ако някой се е почувствал наранен от мен. Но не мога да се отрека от думите си. Хиляди хора говорят прекрасни неща за мен, хиляди говорят и отвратителни неща. Като писател и публична личност, аз знам, че така и трябва да бъде. С публичността вървят и позитиви, и негативи“, припомни Терзийски.

Накрая той призна, че от Радичков и Хайтов се е учил на писане, но не бива да се забравя, че те са давали възможност на тогавашната престъпна власт да съществува по-дълго.

Какво следва?

От днес тече двуседмичен срок в който страните могат да добавят писмени бележки към делото. След около два месеца се очаква съдът да излезе с решение. Ако то не удовлетворява някоя от страните, тя може да се обърне към последната инстанция – Върховния касационен съд. Той обаче не гледа дела на общо основание, а само ако открие в тях конкретни касационни причини.

"Площад Славейков"