Ad Config - Website header

 

Article_top

В историята на Втората световна война около СС войските витаят толкова митове и легенди, че за някои те изглеждат като еквивалент на съветските гвардейски части, смели войници, които се сражават до последна капка кръв и никога не се предават. Други виждат в структурата, тактиката и въоръжението им първообраз на модерните специални сили. За трети те са просто част от престъпния „Черен корпус“ на Химлер СС. Създавайки военизираните части на СС, идеята на Хитлер и на Химлер е да имат на разположение паралелна на вермахта армия „за решаване на вътрешнополитически задачи“. Както много неща в Третия райх обаче и СС войските се развиват по съвсем друг начин.

В тази книга създателят им Паул Хаусер разказва за бойния път на СС войските в годините на Втората световна война. Генералът, разбира се, няма писателска дарба и за да оживи сухата фактология, използва спомени на ветерани, както и доста материали от пропагандния полк „Курт Егерс“, чиито военни кореспонденти са били прикрепени към отделните СС дивизии по различни фронтове. Клуб Z представя откъс от „СС войските в бой“ (Издателство ПРОЗОРЕЦ) на Паул Хаусер.

Балканите 1942 – краят на 1944 г. Участие в бойни операции

Трябва да се има предвид, че боевете на Балканите имаха съвсем особен характер. Това беше безпощадна война! Това положение бе следствие от сблъсъците през Средновековието, които, както и в наши дни, непременно са били съпроводени от кланета, изтребване на цели селища, убийства на жени и деца, изгаряне на села, нападения от засада, набези и т. н. Германските войски бяха обречени да водят войната със същите методи. Онзи, който попадаше в ръцете на врага, нямаше никакви шансове за спасение. Налагаше се да се защитаваме.

През октомври 1942 г. СС дивизията „Принц Ойген“ бе прехвърлена на черногорско-сръбската граница. Краткият бой с партиза¬ните в планинската местност източно от река Ибър – десен приток на Дрина – не донесе успех. След това дивизията бе прехвърлена в района на Аграм  – Карловац.

Босна, декември 1942. Части от „Принц Ойген“ прекосяват планинска река.

Първата половина на 1943 г. бе заета от две големи операции против силни партизански отряди. Първата про¬дължи от януари до средата на март, концентрирано от югоизток, от Мостар – 6-а италианска армия на генерал Марио Роати, от север – две германски дивизии, от северозапад – „Принц Ойген“ в района източно от Бихач, при тежки ус¬ловия и големи студове.

Не се постигна успех, защото Тито с неговите партизани успя да се оттегли на югоизток през Наренка. Втората операция бе проведена веднага след първата – до края на май – в Западна Черна гора. Две дивизии на вермахта бяха разгърнати при Фоча и Сараево, две български – край Препол, италианците – при Цетина, СС дивизията „Принц Ойген“ – при Мостар.

След като последната проби през областта, контролирана от италианците, тя се придвижи на изток до района край Никшич. Партизаните понесоха големи загуби. Обаче с приблизително около 3000 души Тито успя да пробие при Фоча. Скоро след това той сформира нови отряди северно от Сараево. Така и тази операция не се увенча с решителен успех.

Политическата ситуация се влошаваше. Всекидневно можеше да се очаква измяна на италианците, които в края на краищата през септември 1943 г. капитулираха. Положението стана критично, тъй като партизаните завладяха италианските позиции и въоръжението. СС дивизията „Принц Ойген“ получи заповед да овладее района Сплит (Спалато) – Меткович – Дубровник (Рагуза) по далматинското крайбрежие и да разоръжи италианските войски.

През септември в предградията на Сплит се завързаха тежки боеве за старата турска крепост Клис и за Меткович. Превземането на Сплит стана възможно едва след пристигането на подкрепления. Бяха пленени 18 000 италианци и много военна техника. Останалите войски бяха изведени под прикритието на английски военни кораби през Адриатика. До ноември бяха завладени островите Брач, Хвар и Корчула. Щабът на 5-и алпийски стрелкови СС корпус през октомври пое командването на СС дивизиите „Принц Ой¬ген“ и „Ханджар“, както и на три дивизии от вермахта.

Използването на корпуса през декември 1943 г. срещу отрядите на Тито в района североизточно от Сараево от север и юг не доведе до никакви резултати. Тито проби на запад, не беше по силите на „Принц Ойген“ да го преследва през Травник.

Май 1943, операция „Шварц“ край Дрвар. Части от „Принц Ой¬ген“ преследват югославски партизани.

До края на февруари 1944 г. дивизията почиваше, получавайки подкрепления и провеждайки постоянни тренировки, за да се приспособи към новото командване. Тя остана в резерв в района Сплит – Рагуза. След прехвърлянето ѝ в Централна Босна при Травник обучението бе продължено до края на април вече в условията на реален бой.

В началото на май бе направен опит да бъде превзет главният щаб на Тито в района на Дрвар. Докато „Принц Ойген“, подкрепена от неголеми части на вермахта, от изток пробиваше през планинския горист масив Увала, парашутистите на 501-и СС батальон извършиха десант в Дрвар. Тито с остатъците от 1-а и 6-а дивизия на НОАЮ  успяха да избягат, отначало на юг, после на изток. Преследването от „Принц Ойген“ завърши в началото на юни на Дрина при Фоча с практически пълния разгром на 1-а дивизия на НОАЮ. Този успех показа, че бойната готовност на „Принц Ойген“ отново е на предишното ниво.

Да бе, Францл

Високо в планините на Черна гора разузнавателните части на планинската дивизия „Принц Ойген“ се натъкнаха на няколко полусъборени колиби, пред които три-четири хилави кози с труд намираха редки стъбълца, които по някакво чудо се бяха изхитрили да израснат тук. Освен една древна старица, там нямаше ни душа. Веднага щом старата разбра, че нейните кози не са заплашени от нищо, тя се разговори:
– Хм, да, войната продължава, да – простена тя. – А Франц-Йосиф жив ли е още?
– Франц-Йосиф, какъв е пък тоя Франц-Йосиф… – свиваха рамене войниците. – Тя да не би да има предвид кайзера Франц-Йосиф?
– Да, него.

Разузнавателен патрул в планините на Черна гора

– Не, той отдавна умря…
– Как така е умрял? А войната все продължава. Колко време вече трае… – Тя сгъва пръсти, започва да брои на едната ръка, после на другата, но пръстите не стигат.
„Принцовете” озадачено се споглеждат.
– За каква война изобщо говори тя? – най-сетне пита един от тях.
Тогава жената изумено вдига очи към тях:
– Е, онази, която започна, когато убиха ерцхерцога Франц-Фердинанд…

 

В историята на Втората световна война около СС войските витаят толкова митове и легенди, че за някои те изглеждат като еквивалент на съветските гвардейски части, смели войници, които се сражават до последна капка кръв и никога не се предават. Други виждат в структурата, тактиката и въоръжението им първообраз на модерните специални сили. За трети те са просто част от престъпния „Черен корпус“ на Химлер СС. Създавайки военизираните части на СС, идеята на Хитлер и на Химлер е да имат на разположение паралелна на вермахта армия „за решаване на вътрешнополитически задачи“. Както много неща в Третия райх обаче и СС войските се развиват по съвсем друг начин.

В тази книга създателят им Паул Хаусер разказва за бойния път на СС войските в годините на Втората световна война. Генералът, разбира се, няма писателска дарба и за да оживи сухата фактология, използва спомени на ветерани, както и доста материали от пропагандния полк „Курт Егерс“, чиито военни кореспонденти са били прикрепени към отделните СС дивизии по различни фронтове. Клуб Z представя откъс от „СС войските в бой“ (Издателство ПРОЗОРЕЦ) на Паул Хаусер.

Балканите 1942 – краят на 1944 г. Участие в бойни операции

Трябва да се има предвид, че боевете на Балканите имаха съвсем особен характер. Това беше безпощадна война! Това положение бе следствие от сблъсъците през Средновековието, които, както и в наши дни, непременно са били съпроводени от кланета, изтребване на цели селища, убийства на жени и деца, изгаряне на села, нападения от засада, набези и т. н. Германските войски бяха обречени да водят войната със същите методи. Онзи, който попадаше в ръцете на врага, нямаше никакви шансове за спасение. Налагаше се да се защитаваме.

През октомври 1942 г. СС дивизията „Принц Ойген“ бе прехвърлена на черногорско-сръбската граница. Краткият бой с партиза¬ните в планинската местност източно от река Ибър – десен приток на Дрина – не донесе успех. След това дивизията бе прехвърлена в района на Аграм  – Карловац.

Босна, декември 1942. Части от „Принц Ойген“ прекосяват планинска река.

Първата половина на 1943 г. бе заета от две големи операции против силни партизански отряди. Първата про¬дължи от януари до средата на март, концентрирано от югоизток, от Мостар – 6-а италианска армия на генерал Марио Роати, от север – две германски дивизии, от северозапад – „Принц Ойген“ в района източно от Бихач, при тежки ус¬ловия и големи студове.

Не се постигна успех, защото Тито с неговите партизани успя да се оттегли на югоизток през Наренка. Втората операция бе проведена веднага след първата – до края на май – в Западна Черна гора. Две дивизии на вермахта бяха разгърнати при Фоча и Сараево, две български – край Препол, италианците – при Цетина, СС дивизията „Принц Ойген“ – при Мостар.

След като последната проби през областта, контролирана от италианците, тя се придвижи на изток до района край Никшич. Партизаните понесоха големи загуби. Обаче с приблизително около 3000 души Тито успя да пробие при Фоча. Скоро след това той сформира нови отряди северно от Сараево. Така и тази операция не се увенча с решителен успех.

Политическата ситуация се влошаваше. Всекидневно можеше да се очаква измяна на италианците, които в края на краищата през септември 1943 г. капитулираха. Положението стана критично, тъй като партизаните завладяха италианските позиции и въоръжението. СС дивизията „Принц Ойген“ получи заповед да овладее района Сплит (Спалато) – Меткович – Дубровник (Рагуза) по далматинското крайбрежие и да разоръжи италианските войски.

През септември в предградията на Сплит се завързаха тежки боеве за старата турска крепост Клис и за Меткович. Превземането на Сплит стана възможно едва след пристигането на подкрепления. Бяха пленени 18 000 италианци и много военна техника. Останалите войски бяха изведени под прикритието на английски военни кораби през Адриатика. До ноември бяха завладени островите Брач, Хвар и Корчула. Щабът на 5-и алпийски стрелкови СС корпус през октомври пое командването на СС дивизиите „Принц Ой¬ген“ и „Ханджар“, както и на три дивизии от вермахта.

Използването на корпуса през декември 1943 г. срещу отрядите на Тито в района североизточно от Сараево от север и юг не доведе до никакви резултати. Тито проби на запад, не беше по силите на „Принц Ойген“ да го преследва през Травник.

Май 1943, операция „Шварц“ край Дрвар. Части от „Принц Ой¬ген“ преследват югославски партизани.

До края на февруари 1944 г. дивизията почиваше, получавайки подкрепления и провеждайки постоянни тренировки, за да се приспособи към новото командване. Тя остана в резерв в района Сплит – Рагуза. След прехвърлянето ѝ в Централна Босна при Травник обучението бе продължено до края на април вече в условията на реален бой.

В началото на май бе направен опит да бъде превзет главният щаб на Тито в района на Дрвар. Докато „Принц Ойген“, подкрепена от неголеми части на вермахта, от изток пробиваше през планинския горист масив Увала, парашутистите на 501-и СС батальон извършиха десант в Дрвар. Тито с остатъците от 1-а и 6-а дивизия на НОАЮ  успяха да избягат, отначало на юг, после на изток. Преследването от „Принц Ойген“ завърши в началото на юни на Дрина при Фоча с практически пълния разгром на 1-а дивизия на НОАЮ. Този успех показа, че бойната готовност на „Принц Ойген“ отново е на предишното ниво.

Да бе, Францл

Високо в планините на Черна гора разузнавателните части на планинската дивизия „Принц Ойген“ се натъкнаха на няколко полусъборени колиби, пред които три-четири хилави кози с труд намираха редки стъбълца, които по някакво чудо се бяха изхитрили да израснат тук. Освен една древна старица, там нямаше ни душа. Веднага щом старата разбра, че нейните кози не са заплашени от нищо, тя се разговори:
– Хм, да, войната продължава, да – простена тя. – А Франц-Йосиф жив ли е още?
– Франц-Йосиф, какъв е пък тоя Франц-Йосиф… – свиваха рамене войниците. – Тя да не би да има предвид кайзера Франц-Йосиф?
– Да, него.

Разузнавателен патрул в планините на Черна гора

– Не, той отдавна умря…
– Как така е умрял? А войната все продължава. Колко време вече трае… – Тя сгъва пръсти, започва да брои на едната ръка, после на другата, но пръстите не стигат.
„Принцовете” озадачено се споглеждат.
– За каква война изобщо говори тя? – най-сетне пита един от тях.
Тогава жената изумено вдига очи към тях:
– Е, онази, която започна, когато убиха ерцхерцога Франц-Фердинанд…

Коментари

Срам

Четете бе, салаткоракийчици! Този разказ не е толкова за сс "героите", колкото за нас, като нация без достойнство. Три немски дивизии, две български и няколко италиански срещу югославските партизани. Как можаха гърци, албанци и югославяни да се опълчат на Хитлер ито, както четете, успешно, а нашият цар, пазейки династията си, презря достойнството, обрече ни на американски бомбардировки и крайна сметка - на гнусна съветизация. За това никой не ни обича на Балканите, защото сме тарикати, на дребно. Всичките ни съседи са били под турско владичество, но само ние сме "освободени". И забележете, никой от НЕосвободените ни от Русия съседи не е останал под турско владичество и никой не е заговорил на тутски. И сега сме жалки роби на Русия и не смеем да излезем на улицата, мълчаливо, само с по един лозунг....Та камо ли да се сражаваме със СС дивизии!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво очаквате да се случи на новодомците от ГЕРБ?