„Вместо да говори за Европейската прокуратура, Лаура Кодруца Кьовеши бе принудена да се брани и да отговаря на нелепи въпроси.“

Такъв бе коментарът пред Клуб Z на румънската евродепутатка Моника Маковей – бивш правосъден министър и символ на борбата с корупцията в страната си.

Днес депутатите от комисиите по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и по бюджетен контрол изслушаха тримата кандидати за главен прокурор на ЕС.

Оправдаха се надеждите, че най-интересно ще бъде изслушването на румънката Лаура Кьовеши, която наскоро управниците в Букурещ уволниха от поста началник на ДНА – спецпрокуратурата за борба с корупцията.

Тя бе принудена да отговаря на въпроси като наистина ли е получила американско гражданство и награда от ЦРУ до това вярно ли е, че е прокаран специален законопроект, който да бъде в неин интерес. От време на време някои участници в изслушването - вероятно от Румъния - тропаха по банките.

В залата бяха и четирима български евродепутати. Това бяха Георги Пирински от Групата на соцалистите и демократите, Емил Радев от Европейската народна партия (ЕНП) и Неджми Али и Филиз Хюсменова от Алианса на либералте и демократите в Европа (АЛДЕ). Пирински и Али са членове на Комисията за бюджетен контрол. Хюсменова е редовен, а Радев – заместващ член на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи.

Неверни се оказаха твърденията, че Пирински ще бъде в Софя по време на изслушваето.

По различни причини отсъстваха Сергей Станишев и Асим Адемов.

Теглен бе жребий кой от тримата кандидати да говори първи. Честта се падна на германеца Андрес Ритер.

Другите двама ще говорят по азбучен ред. Това означава, че втори ще бъде французнът Жан-Франсоа Бонер, а трета – румънката Лаура Кодруца Кьовеши.

След изложенията си кандидатите отговарят на въпроси на представители на различните парламентарни групи.

Андрес Ритер: Три причини преследването за финансови измами да не е ефективно

„Основният въпрос е защо имаме нужда от Европейска прокуратура. Измамите и корупцията вредят на ЕС, но и на доверието от страна на данъкоплатците. Ето защо категоричната защита на финансовите интереси е от жизнено значение“, започна Андрес Ритер.

Според него има три причини, поради които наказателното преследване в тази защита не е било достатъчно ефективно. Те са свързани с факта, че преследването е следвало преди всичко националния подход.

• 1. Националната политика в защитата на финансовите интереси е доста фрагментирана.

• 2. Съдебните системи не винаги са имали желание да разследват трансграничните последици на дадено дело и са се ограничавали до националните аспекти. Затова трябва единен наднационален орган, който да погледне от по-широка гледна точка.

• 3. Опитът при преследването на престъпленията на „белите якички“ говори, че ресурсите винаги са ограничени, когато става дума за сложни престъпни дейности.

Всичко това прави много голяма необходимостта от главен прокурор на ЕС, убеден е германският магистрат.

Емил Радев попита Ритер дали е имал дело за измама с европейски средства. Другият въпрос на българския евродепутат бе какво е виждането на германския прокурор за бъдещото развитие и функциониране на прокуратурата.

Ритер отговори първо на втория въпрос. Той твърдо вярва, че защитата на финансовите интереси може да бъде предоставена, когато има европейски подход, т.е. има независима институция със съответните ресурси и обща стратегия, която да гарантира съгласуван подход.

Колкото до дело за измами, германецът отговори, че то още продължава и затова не може да каже всичко. Но разказа, че поради изкуствено разделяне на проекти не били спазени разпоредбите за субсидиите.

Нанесените щети били за 32 милиона евро. Разследването траяло дълго, понеже случаят бил чувствителен. Участвала и ОЛАФ – Службата за борба с измамите. На първа инстанция случаят приключил, но сега продължава на втора.

„За щастие, не съм се сблъсквал с политически натиск. Това понякога се случва на други места“, отговори Ритер на въпрос на румънската евроепутатка Моника Маковей – символ на борба с корупцията в родната й страна.

Разбира се, срещу него имало критики, но тя била напълно в реда на нещата и имала конструктивен характер.

За германския магистрат много важно е един прокурор да „заразява“ с дейността си другите.

Бонер: Някъде в ЕС демократичните устои са поставени под въпрос

След Ритер говори Жан-Франсоа Бонер. Той обеща, че ще се опита да създаде необходимото взаимодействие и да обедини в един сплотен и солидарен екип всички членове на Европейската прокуратура. Ключовите думи за него са независимост, обективност, зачитане на основните права и професионална етика. За това трябва дипломация, изграждане на консенсус и решителност.

Бонер вижда три предизвикателства пред бъдещата Европейска прокуратура.

• 1. Да спечели доверието в себе си като нов европейски орган, който работи сред национални органи и евроинституциите. Основната задача на прокурора е да направи така, че Прокуратурта да добие легитимност.

• 2. Тя трябва да убеди 22-те участващи страни да работят заедно с нея и да й предават дела от своите компетенции. Но трябва да убеди и останалите, неучастващи 6 членки да я подпомагат винаги, когато е необходимо. Трябва да бъдат убдени и другите европейски органи – ОЛАФ, Евроюст и Европол. Основната връзка между тях и прокуратурата трябва да е взаимното доверие.

• 3. Демокрачитните устои се поставят под въпрос в някои страни членки на ЕС. (Явно Бонер имаше предвид стран като Полша и Унгария, но не спомена конкретно име – б.а.) В ефикасната борба срещу престъпленията, засягащи финансовите интереси, и срещу други, включително корупцията, Европейската прокуратура ще се очертае като ново средство за демократична легитимност.

Бонер завърши изложението си с цитат на някогашния германски канцлер Конрад Аденауер: „Световната история е сборът от онова, което би могло да бъде избегнато.“

"Разпитът" му от евродепутати бе доста по-дълъг от този на Андрес Ритер.

На няколко бъди Жан-Франсоа Бонер заяви, че един главен прокурор трябва да притежава и технически умения. Затова Георги Пирински го попита как ще докаже, че тези качества ще ви направят по-силен като прокурор, отколкото човек, склонен да търси удобни решения. И дали ще бъде „настървен“ да направи нещо повече, а не да прояви агресивност.

„Един прокурор не трябва да бъде никога агресивен. Но трябва да бъде решителен. Дипломаията има своите граници. Един дипломат трябва да усети границата и ситуацията, но дотук. Никога не съм се стремял да се харесам на медиите, не съм се крил зад заместниците си. Аз поемам отговорността“, каза френският юрист.

Холандската евродепутатка София ин т`Велд се опита да налее масло в огъня. И попита Бонер дали е в достатъчна степен "питбул", защото има престъпници, готови да убиват, а не винаги правителствата ще са съюзник на прокурора. Може да му се наложи да преследва и правителствата.

„Въпросът за решимостта на прокурора е изключително важен, особено когато трябва да действа за страните членки. Но не бих използвал думата „питбул“. Ние, прокурорите, го правим на индивидуално равнище. Много е важно ръководителят на прокуратурата да действа напълно независимо“, отговори Бонер.

Кьовеши: Възстановихме откраднати 3 милиарда евро

Последна говори Лаура Кьовеши, чиято поява на трибуната предизвика силно оживление.

Тя изтъкна личния си опит като доскорошен шеф на ДНА – антикорупционната прокуратура в страната си. И изрази убеждение, че въз основа на този факт може да допринесе за работата на Европейската прокуратура.

„Свикнала съм да работя под обществен натиск и стрес. Заедно с екипа ми повиших ефективността на разследването на измамите с евросредства. Основен приоритет бе изземането на имущество. Ставаше дума за сумата от 2 милиарда евро. Освен това сумата на възстановените средства скочи на 3 милиарда евро, или 10 пъти повече от преди“, каза Коьовеши.

Тя допълни, че ДНА е провела съвместни операции с над 14 държави. Разкрити били тайни банкови сметки в други страни.

Румънската прокурорка смята, че има опит в разкриването на финансови измами и това ще й помогне да създаде стратегия.

Кьовеши обясни и от какви принципи ще се ръководи. Един прокурор според нея трябва да се стреми към истината, да служи на върховенството на закона, да има силен морален компас. Той трябва да бъде обективен, когато справедливостта е нарушена. Но трябва и да гарантира правата на всички участващи в разследването

„Знам, че имате много негативна информация за мен. Но аз няма от какво да се крия и ще отговарям на всичките ви въпроси“, завърши Кьовеши.

Явно тя имаше предвид опитите на румънското правителство да провали кандидатурата й. В края на нейното изложение залата избухна в овации.

Сякаш само това и чакаха, някои евродепутати започнаха да „разпъват на кръст“ Кьовеши.

Тя бе помолена да обясни за какво е получила награда от ЦРУ. Румънската юристка отговори, че наистина има награда от САЩ, но тя е от Сикрет сървис. И е за заслугите и в оказване на помощна американските правоприлагащи органи срещу разпространението на фалшиви долари.

Прокурорката има награда и от американската компания McAfee за борбата си срещу киберпрестъпността. Тя обясни в залата, че е човекът, започнал първи тази борба в Румъния. И опроверга като лъжа твърденията, че е получла американско гражданство.

Друг депутат я попита вярно ли е, че Върховният съд в Букурещ я е разследвал за законодателен акт в нейна полза. Отговорът бе, че е имало съдебно дело с редица несъстоятелни обвинения, траяло 4 години. Постановено било, че това са лъжи. 

Румънска евродепутатка обвини Кьовешив лъжа, тъй като тя вече е освободена от длъжността шеф на антикорупционната прокуратура.

Редица депутати изразха солидарността си с Кьовеши. Някой, очевидно от Румъния, се опита да тропа по банката. Но нямаше ефект.

Кьовеши обеща в отговор на въпрос да гарантира спазването на правата на заподозрените. Това ще бъде един от основните приоритети на бъдещата Европейска прокуратура. Ако някой европейски прокурор наруши основни права, трябва да се предприемат мерки и тази информация да стане достояние на всички друг прокурори, за да не се повтаря.

Кьовеши разказа и за политическия натиск, на който е била подлагана и като главен прокурор на Румъния, и като шеф на ДНА:

„Всеки път, когато политик се намеси, смятам за задължение да разкрия това пред обществеността.“

И обвини властите в Румъния, че по всякакъв начин се опитват да попречат на независимостта на съдебната система.

Тя се похвали, че под нейно ръководство ДНА е разследвала 900 държани служители, от които 60 са били високопоставени.

След изслушването депутатите от Комисията по бюджетен контрол се събраха на закрито заседание, за да изберат своя фаворит. Утре преди обяд това ще направят и колегите им от Комисията по граждански свободи, правосъде и вътрешни работи.

После двете комисии ще изпратят писмо с анализи и препоръка до председателя на ЕП Антонио Таяни. Предстои ръководството на ЕП да прецени дали да подложи окончателното решение на гласуване в пленарната зала. Ако евродепутатите изберат Бонер, който вече бе подкрепен от Съвета на ЕС, може да се премине към неговото назначение. Ако ЕП предпочете друг кандидат, ще последват преговори със Съвета.