"Аз не разбирам от политика... Аз разбирам и вярвам в мечти и вдъхновение."

Нека се ценим и приемаме като хора, каквито сме и се стремим да бъдем с най-доброто, а не "кои" сме и "къде" сме - светът е на всички.

Това написа в профила си във фейсбук актьорът Димитър Маринов, който е част от екипа на "Зелената книга", тазгодишния носител на "Оскар" за най-добър филм.

На церемонията на връчването на статуетките в неделя вечер Маринов излезе с българския трикольор, който се подаваше от джоба на сакото му и благодари на САЩ и на България. 

Жестът му предизвика разгорещена дискусия - "Оскарът" веднага беше припознат като основание за колективна българска гордост, а масовите заглавия във варинт "Български трикольор се развя на оскарите" трябваше да подскажат, че почти колективно, страната ни е стигнала до престижното отличие. Някои се възмутиха, че Димитър Маринов първо е благодарил на Америка и чак на второ място на родината си. Други решиха, че жестът му е много позьорски. С една дума добрата новина от представянето и успеха на българския актьор се превърна в основа за развихрянето на странни противоречия, измислени сблъсъци и потиснати комплекси.

В сряда във фейсбук Димитър Маринов благодари на всичките си сънародници и реши да внесе малко пояснения за мотивите на действията си.

"Аз желая и се стремя да давам кураж, и предизвиквам дръзновение в младите, следващи свой път и мечти. Да ги уверявам и им доказвам моето верую: цел, дисциплина, труд и коректност с чувство за отговорност и постоянство. И тогаз успехът е неизбежен, независимо от нивото, на което е постигнат - той е успех. "Капка по капка, вир става!" Нека се ценим и приемаме като хора, каквито сме и се стремим да бъдем с най-доброто, а не "кои" сме и "къде" сме - светът е на всички... Аз съм просто човек, като всеки друг - с нищо по-различен, освен с талант в определена сфера, над който чисто и добросъвестно работя, без претенции", написа още той.

Ето и цялото му послание:

Покорно и най-сърдечно благодаря на всички сънародници, които ме отрупаха с комплименти, искрени пожелания и чувства! На всички, които разбраха и оцениха решението ми да скътам нашия трикольор в джоба на сакото си - до сърцето ми. То бе символ на гордост - България и Българското! А откровено и с отворено разбиране, приемам критика и коментари на тези, които не се съгласиха с действията ми и също онези, които се съмняват в "истините и фактите" около мен - имат пълното право и нека. И поради това, моля (ако е възможно), обръщайки се към всички журналисти, а и сънародници: нека оставим политиката, "интерпретациите" и миналото там, където им е мястото - при политиците, новелистите и в миналото.

Моето дело е: актьор-творец, баща и съпруг.

Аз не разбирам от политика... Аз разбирам и вярвам в мечти и вдъхновение. Аз желая и се стремя да давам кураж и да предизвиквам дръзновение в младите, следващи свой път и мечти. Да ги уверявам и да им доказвам моето верую: цел, дисциплина, труд и коректност с чувство за отговорност и постоянство. И тогаз успехът е неизбежен, независимо от нивото, на което е постигнат - той е успех.

"Капка по капка, вир става!" Нека се ценим и приемаме като хора, каквито сме и се стремим да бъдем с най-доброто, а не "кои" сме и "къде" сме - светът е на всички... Аз съм просто човек, като всеки друг - с нищо по-различен освен с талант в определена сфера, над който чисто и добросъвестно работя, без претенции. То почти никой не ме знаеше до преди вчера, а си работя успешно от години... Наградите не бива да са цел, те са респективно резултат от свършената работа.

Оценяването на таланта с постиженията му е благодарение на тази свършена работа, а не на персоналното "кой си", "какъв си бил", "какво си правил" в личния си, частен живот. Ние всички сме хора, със своите грешки, слабости и страхове. С "претупани" понякога действия и сконфузени или непремислени начинания. И какво от това? Та нали така се учим, растем, разбираме, променяме и коригираме? Нали така творим, създаваме и пробваме? Та не е ли в това смисълът на живеене и успяване?

И един ден, независимо от минало, да погледнем рожбата в чистите ѝ/му очи и имаме смелостта, а и доблестта да кажем как, какво и защо - искрено, та дори и гузно понякога. За да станат по-добри, по-успешни и по-човеци от нас.

И това за мен е веруюто. 
Благодаря ви, че ме изслушахте!