Ad Config - Website header

 

Article_top

Както знаем от икономиката, търсенето определя предлагането във всяка сфера. Увеличеното предлагане пък води до понижаване на цената, което прави съответния продукт или услуга по-малко желан. Съществува обаче един продукт, който колкото повече поевтинява, толкова повече се търси. Докато потребителите не се усетят, че е менте.

Говоря ви за политическото лицемерие, опаковано като патриотизъм. Особено добри в това изкуство са лидерите и съратниците на почти всички псевдодемократични и авторитарни режими. Те критикуват и осмиват западните демокрации при всеки удобен случай, но това не им пречи да изпращат децата си да следват и да работят в същия този „прогнил“ Запад.

Най-пресният пример е Елизавета Пескова – дъщеря на говорителя на Кремъл Дмитрий Песков, която от ноември 2018 година кара стаж в офиса на френския евродепутат Емрик Шопрад. Тя е назначена в офиса на члена на крайнодясната група „Европа на свободата и пряката демокрация“ като студентка по право, специализирана – забележете – в изучаването на европейските институции.

Псевдопатриотизъм на квадрат

Стажуването в Европейския парламент на дъщерята на дългогодишния говорител на Владимир Путин, за което първо съобщи радио „Свободна Европа“, ме подсети за друг показателен случай на псевдопатриотизъм.

От пролетта на 2017 година насам унгарското правителство на премиера Виктор Орбан води война срещу Централноевропейския университет (ЦЕУ) в Будапеща. След година и половина на неяснота, породена от спорни законодателни действия на правителството, частният университет обяви, че от септември 2019 година мести всички свои програми, акредитирани в САЩ, във Виена.

Дори и да не следите отблизо случващото се в Унгария, вероятно знаете, че Орбан не крие симпатиите си към руския президент и открито заявява, че гради нелиберална демокрация. Малко вероятно обаче е да сте чували за Золтан Ковач – говорителя на унгарското правителство и следователно един от приближените на премиера. Сред академичните придобивки на Ковач изпъкват магистърска и докторска степени по история. Чудите се къде е следвал? В Централноевропейския университет. Впрочем в ЦЕУ е следвал и синът на Мария Шмид, директор на музея „Дом на терора“ в Будапеща, която е близка до правителството на Орбан и днес (меко казано) не питае добри чувства спрямо университета.

Иначе Елизавета Пескова не е първият човек, свързан с руската политическа върхушка, който се възползва от възможностите, които предлага Западна Европа.

Анастасия Железняк учи в частното Американско училище в Швейцария (TASIS) и следва в Лондон. Закратко работи на свободна практика и за компания, която е собственост на обществената медия Би Би Си. Коя е Анастасия Железняк? Дъщеря на Сергей Железняк – член на Държаваната дума (долната камара на руския парламент) и бивш неин зам.-председател, който попадна в списъка със санкционирани от ЕС и САЩ руски граждани след избухването на военния конфликт в Украйна и анексирането на Крим от страна на Русия.

Идеологии и дипломи

Макар че презират установения на Запад демократичен модел на управление, през годините лидерите на различни авторитарни режими изпращат децата си да учат или да трупат професионален опит в Западна Европа.

През 2008 година Сейф ал Ислам Кадафи придобива докторска степен от London School of Economic and Political Science (LSE) – един от най-престижните университети не само във Великобритания, а в света. Сейф ал Ислам Кадафи е син на бившия либийски лидер Муамар Кадафи. В България името на Кадафи-младши се свързва с процеса срещу петте български медицински сестри и палестинския лекар Ашраф ал-Хаджудж, които прекараха 8 години в либийски затвори по обвинение, че са заразили със СПИН стотици местни деца. Синът на Кадафи игра доста време ролята на посредник, който (поне на думи) работеше за освобождаването на сестрите.

Струва си да се отбележи как случаят с дипломата на Сейф ал Ислам показва, че лицемерието може да бъде и от двете страни, тъй като няколко години след дипломирането на сина на Кадафи се появи информация, че той на практика е купил дипломата си, като е подписал споразумение за дарение в размер на 2.4 милиона долара от фондация на семейството.

Башар Асад учи за доктор в родината си и след това трупа опит в областта на офталмологията в Лондон. Едва ли има човек, който да не знае, че Башар Асад е президент на Сирия от лятото на 2000 година, когато наследи властта от баща си Хафез Асад. Той пък управлява страната почти 30 години.

Дори настоящият лидер на Северна Корея, най-изолираната страна в света, учи на Запад. Според публикация във Vanity Fair Ким Чен Ун учи в две различни училища в Швейцария през 90-те години на миналия век.

България при управлението на Тодор Живков не прави изключение от тази традиция. След като учи в СУ „Св. Климент Охридски“, дъщеря му Людмила Живкова специализира не само в Московския университет „Ломоносов“, но и в Оксфордския университет. Умишлено не използвам глагола „учи“ във връзка със специализацията на Живкова в Оксфорд, защото, както пише журналистът Христо Христов в „Тодор Живков. Биография“ (2009), тя дори не написва сама дисертацията си.

Представители и на днешната българска левица също предпочитат децата им да се образоват в западни университети. Вземете сина на Корнелия Нинова. Ако мислите, че детето на лидерката на проруски настроената БСП следва в Москва, защото тя се е загрижила силно за премахването на санкциите на ЕС срещу Русия, грешите. Той завършва приложна математика, статистика и икономика в University of California, Berkeley (UCB) и днес работи в банката Goldman Sachs в Ню Йорк.

По делата им ще ги познаете

Можете да разпознаете лицемерието на много политици не само по несъответствието между политическите им възгледи и образованието, което те или техни близки имат. Можете да разпознаете лицемерието им и по безскрупулния начин, по който те громят институции, от които се облагодетелстват лично.

Вземете Николай Бареков. По-рано този месец той обяви, че няма търпение мандатът му като депутат в Европейския парламент да изтече, за да стане учител по български език и литература. Няма нищо лошо в това да искаш да преподаваш в училище.

Има обаче нещо много подозрително в това да описваш Европейския парламент като „каторга“, въпреки че си част от тази институция (по желание) от над четири години, през които получаваш брутна месечна заплата от почти 9000 евро – независимо колко и каква работа си свършил.

Нека бъда максимално ясен. Нямам нищо против младо и амбициозно момиче от Русия да кара стаж в европейските институции. Нямам нищо против представители на политическия елит в дадена страна или техни близки да учат където пожелаят. Нямам нищо против синът или дъщерята на виден български политик да учи в престижен американски университет и да работи в голяма компания. Аз самият съм завършил Централноевропейския университет в Будапеща и съм правил стаж в Европейския парламент. Наясно съм също, че никой от нас не е и не може да бъде идеален. Това, което ме вади от кожата обаче, е лекотата, с която определени политици проповядват идеологически възгледи, които впоследствие потъпкват – обикновено в името на „народа“.

Затова е толкова важно да подхождаме критично към изказванията на всеки политик, който дръзне да се обяви за месия. Искреният патриотизъм и искреното убеждение в една или друга политическа идеология се проявява не чрез думите, а чрез действията. Накрая всичко се свежда до принципност.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

 

Както знаем от икономиката, търсенето определя предлагането във всяка сфера. Увеличеното предлагане пък води до понижаване на цената, което прави съответния продукт или услуга по-малко желан. Съществува обаче един продукт, който колкото повече поевтинява, толкова повече се търси. Докато потребителите не се усетят, че е менте.

Говоря ви за политическото лицемерие, опаковано като патриотизъм. Особено добри в това изкуство са лидерите и съратниците на почти всички псевдодемократични и авторитарни режими. Те критикуват и осмиват западните демокрации при всеки удобен случай, но това не им пречи да изпращат децата си да следват и да работят в същия този „прогнил“ Запад.

Най-пресният пример е Елизавета Пескова – дъщеря на говорителя на Кремъл Дмитрий Песков, която от ноември 2018 година кара стаж в офиса на френския евродепутат Емрик Шопрад. Тя е назначена в офиса на члена на крайнодясната група „Европа на свободата и пряката демокрация“ като студентка по право, специализирана – забележете – в изучаването на европейските институции.

Псевдопатриотизъм на квадрат

Стажуването в Европейския парламент на дъщерята на дългогодишния говорител на Владимир Путин, за което първо съобщи радио „Свободна Европа“, ме подсети за друг показателен случай на псевдопатриотизъм.

От пролетта на 2017 година насам унгарското правителство на премиера Виктор Орбан води война срещу Централноевропейския университет (ЦЕУ) в Будапеща. След година и половина на неяснота, породена от спорни законодателни действия на правителството, частният университет обяви, че от септември 2019 година мести всички свои програми, акредитирани в САЩ, във Виена.

Дори и да не следите отблизо случващото се в Унгария, вероятно знаете, че Орбан не крие симпатиите си към руския президент и открито заявява, че гради нелиберална демокрация. Малко вероятно обаче е да сте чували за Золтан Ковач – говорителя на унгарското правителство и следователно един от приближените на премиера. Сред академичните придобивки на Ковач изпъкват магистърска и докторска степени по история. Чудите се къде е следвал? В Централноевропейския университет. Впрочем в ЦЕУ е следвал и синът на Мария Шмид, директор на музея „Дом на терора“ в Будапеща, която е близка до правителството на Орбан и днес (меко казано) не питае добри чувства спрямо университета.

Иначе Елизавета Пескова не е първият човек, свързан с руската политическа върхушка, който се възползва от възможностите, които предлага Западна Европа.

Анастасия Железняк учи в частното Американско училище в Швейцария (TASIS) и следва в Лондон. Закратко работи на свободна практика и за компания, която е собственост на обществената медия Би Би Си. Коя е Анастасия Железняк? Дъщеря на Сергей Железняк – член на Държаваната дума (долната камара на руския парламент) и бивш неин зам.-председател, който попадна в списъка със санкционирани от ЕС и САЩ руски граждани след избухването на военния конфликт в Украйна и анексирането на Крим от страна на Русия.

Идеологии и дипломи

Макар че презират установения на Запад демократичен модел на управление, през годините лидерите на различни авторитарни режими изпращат децата си да учат или да трупат професионален опит в Западна Европа.

През 2008 година Сейф ал Ислам Кадафи придобива докторска степен от London School of Economic and Political Science (LSE) – един от най-престижните университети не само във Великобритания, а в света. Сейф ал Ислам Кадафи е син на бившия либийски лидер Муамар Кадафи. В България името на Кадафи-младши се свързва с процеса срещу петте български медицински сестри и палестинския лекар Ашраф ал-Хаджудж, които прекараха 8 години в либийски затвори по обвинение, че са заразили със СПИН стотици местни деца. Синът на Кадафи игра доста време ролята на посредник, който (поне на думи) работеше за освобождаването на сестрите.

Струва си да се отбележи как случаят с дипломата на Сейф ал Ислам показва, че лицемерието може да бъде и от двете страни, тъй като няколко години след дипломирането на сина на Кадафи се появи информация, че той на практика е купил дипломата си, като е подписал споразумение за дарение в размер на 2.4 милиона долара от фондация на семейството.

Башар Асад учи за доктор в родината си и след това трупа опит в областта на офталмологията в Лондон. Едва ли има човек, който да не знае, че Башар Асад е президент на Сирия от лятото на 2000 година, когато наследи властта от баща си Хафез Асад. Той пък управлява страната почти 30 години.

Дори настоящият лидер на Северна Корея, най-изолираната страна в света, учи на Запад. Според публикация във Vanity Fair Ким Чен Ун учи в две различни училища в Швейцария през 90-те години на миналия век.

България при управлението на Тодор Живков не прави изключение от тази традиция. След като учи в СУ „Св. Климент Охридски“, дъщеря му Людмила Живкова специализира не само в Московския университет „Ломоносов“, но и в Оксфордския университет. Умишлено не използвам глагола „учи“ във връзка със специализацията на Живкова в Оксфорд, защото, както пише журналистът Христо Христов в „Тодор Живков. Биография“ (2009), тя дори не написва сама дисертацията си.

Представители и на днешната българска левица също предпочитат децата им да се образоват в западни университети. Вземете сина на Корнелия Нинова. Ако мислите, че детето на лидерката на проруски настроената БСП следва в Москва, защото тя се е загрижила силно за премахването на санкциите на ЕС срещу Русия, грешите. Той завършва приложна математика, статистика и икономика в University of California, Berkeley (UCB) и днес работи в банката Goldman Sachs в Ню Йорк.

По делата им ще ги познаете

Можете да разпознаете лицемерието на много политици не само по несъответствието между политическите им възгледи и образованието, което те или техни близки имат. Можете да разпознаете лицемерието им и по безскрупулния начин, по който те громят институции, от които се облагодетелстват лично.

Вземете Николай Бареков. По-рано този месец той обяви, че няма търпение мандатът му като депутат в Европейския парламент да изтече, за да стане учител по български език и литература. Няма нищо лошо в това да искаш да преподаваш в училище.

Има обаче нещо много подозрително в това да описваш Европейския парламент като „каторга“, въпреки че си част от тази институция (по желание) от над четири години, през които получаваш брутна месечна заплата от почти 9000 евро – независимо колко и каква работа си свършил.

Нека бъда максимално ясен. Нямам нищо против младо и амбициозно момиче от Русия да кара стаж в европейските институции. Нямам нищо против представители на политическия елит в дадена страна или техни близки да учат където пожелаят. Нямам нищо против синът или дъщерята на виден български политик да учи в престижен американски университет и да работи в голяма компания. Аз самият съм завършил Централноевропейския университет в Будапеща и съм правил стаж в Европейския парламент. Наясно съм също, че никой от нас не е и не може да бъде идеален. Това, което ме вади от кожата обаче, е лекотата, с която определени политици проповядват идеологически възгледи, които впоследствие потъпкват – обикновено в името на „народа“.

Затова е толкова важно да подхождаме критично към изказванията на всеки политик, който дръзне да се обяви за месия. Искреният патриотизъм и искреното убеждение в една или друга политическа идеология се проявява не чрез думите, а чрез действията. Накрая всичко се свежда до принципност.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво очаквате да се случи на новодомците от ГЕРБ?