Ad Config - Website header

 

Article_top

Театър „Азарян“ празнува рождения ден на Крикор Азарян – на 15 март режисьорът би навършил 85 години. Датата ще бъде отбелязана със спектакъла „Чехов х 3“, който ще се играе само веднъж, само в този ден.

Актьори ще пресъздадат емоционални моменти от постановки на проф. Азарян, останали в паметта на зрителите – „Чайка“ (Театър „Българска армия“), „Три сестри“ (Младежки театър „Николай Бинев“) и „Вишнева градина“ (Народен театър „Иван Вазов“), ще бъдат прожектирани и моменти от процеса по създаването на трите спектакъла. На сцената ще излязат Меглена Караламбова, Бойка Велкова, Георги Новаков, Александра Сърчаджиева, Койна Русева, Николай Урумов, Малин Кръстев, Станка Калчева, Владимир Люцканов, Валентин Ганев, Мария Каварджикова, Деян Донков и Марин Янев.

Идеята и реализацията на „Чехов х 3“ са на Антоанета Бачурова и Владимир Люцканов. От създаването на театъра през 2015-а НДК отбелязва рождения ден на Крикор Азарян със специално събитие, създадено от някой от учениците му.

Обувки на Крикор Азарян в постоянната експозиция от обувки на театрали във фоайето на „Азарян“. Снимка: НДК

След спектакъла за втора поредна година Фондация „Проф. Крикор Азарян“ ще връчи награда за ярко постижение в театралното изкуство. Първият ѝ носител е Деян Донков.

Във фоайето на Театър „Азарян“ ще бъде показана и изложба с плакати от постановки на Крикор Азарян през годините.

Предлагаме Ви поглед към един по-стар рожден ден на режисьора. 

 

Писмо на Йордан Радичков до Крикор Азарян
за 50-ия му рожден ден

Скъпи приятелю,

Видя ли, че не е никак страшно човек да е на петдесет години! Какво ти страшно, напротив, опасно е!

…Бъди жив и здрав и все така и занапред бъди Крикор Азарян! За да можем да ти се възхищаваме и за да можем също така да те упрекваме. Твоята възраст е извънредно красива, в тази възраст човешкото сърце е пълно с нежност, с тиха печал, с мълчаливи радости и с една безкрайна, лепкава, но топла и приятна, изключително човешка тъга, която като тънка пара опасва цялата ни земя, целият твой живот опасва, дими леко, сякаш е жива и диша, и там някъде, сред тази подвижна пара нещо шава, нещо бърбори, откъслечен смях се чува, човешки стон също така отеква тихо и пропада, без да остави следа подир себе си.

И ето, че това подвижното, скъпи приятелю, се оказва твоят Театър! Това е театърът на Човека, твоят свят и твоят живот едновременно. А около шаващото, подвижното, възклицаващото или стенещото се трупат хора, кога повече, кога по-малко (аз също така се струпвам в тая навалица), за да видят именно твоя театър…

Съдбата е била щедра към теб, но като е проявила щедрост към таланта ти, то тя те е натоварила допълнително с тежък товар, и сега от върха на твоите петдесет години сам виждаш, че ако по невнимание си оставял част от това по пътя си, то сега ще трябва да се върнеш назад, за да събираш всичко разпиляно или изоставено по пътя. Този товар няма кой друг да изнесе, сам ти ще трябва да пренесеш всичко това на плещите си и в сърцето си …

Желая ти много здраве и крепък дух, за да изнесеш всичко по своя път и за да продължиш и напред чрез изкуството да спориш и да се съревноваваш с живота. И дано пътищата ни в бъдеще пак се пресекат щастливо в някой ден!

Аз отсъствах известно време и когато се върнах, помежду писмата, получени у дома, заварих и едно писмо от непознат арменец. Между другото този човек ме запитваше ето така:

„Абе, другарю Радичков, не се ли намери в твоя див северозапад поне един арменец!“.

Аз дълго си мислих над това запитване и накрая си казах: Ама, разбира се, че има такъв, само че не можах досега да го разположа епически посред моите бедни орници, посред добитъка и дивотията на моя беден северозапад, но ако ми стигнат силите, скъпи приятелю, то обещавам ти в бъдеще време, че в една от пиесите ми ще има арменец именно от дивия северозапад, каменна отломка от Арарат, звук или музикален тон от Комитас, старозаветен човек, който е толкова стар (много по-стар от грузинците), че помни кога Ной е пристигнал в края на потопа на планината Арарат. Ето, такъв един арменец трябва да се впише в твоя бъдещ Театър, скъпи приятелю, и в него ти трябва да видиш част от себе си, от твоята семка, от твоето бъдеще, част от съдбата си и от великото несъгласие с неуютния живот, който всички живеем почти по еднакъв неуютен начин.

Бъди жив и здрав, и нека цялата ти къща бъде в добро здраве!

София, 16 март, 1984 г.

* Писмото е част от книгата "Човешкият цирк и Крикор Азарян" на Димитър Стайков.

 

Площад Славейков

 

Театър „Азарян“ празнува рождения ден на Крикор Азарян – на 15 март режисьорът би навършил 85 години. Датата ще бъде отбелязана със спектакъла „Чехов х 3“, който ще се играе само веднъж, само в този ден.

Актьори ще пресъздадат емоционални моменти от постановки на проф. Азарян, останали в паметта на зрителите – „Чайка“ (Театър „Българска армия“), „Три сестри“ (Младежки театър „Николай Бинев“) и „Вишнева градина“ (Народен театър „Иван Вазов“), ще бъдат прожектирани и моменти от процеса по създаването на трите спектакъла. На сцената ще излязат Меглена Караламбова, Бойка Велкова, Георги Новаков, Александра Сърчаджиева, Койна Русева, Николай Урумов, Малин Кръстев, Станка Калчева, Владимир Люцканов, Валентин Ганев, Мария Каварджикова, Деян Донков и Марин Янев.

Идеята и реализацията на „Чехов х 3“ са на Антоанета Бачурова и Владимир Люцканов. От създаването на театъра през 2015-а НДК отбелязва рождения ден на Крикор Азарян със специално събитие, създадено от някой от учениците му.

Обувки на Крикор Азарян в постоянната експозиция от обувки на театрали във фоайето на „Азарян“. Снимка: НДК

След спектакъла за втора поредна година Фондация „Проф. Крикор Азарян“ ще връчи награда за ярко постижение в театралното изкуство. Първият ѝ носител е Деян Донков.

Във фоайето на Театър „Азарян“ ще бъде показана и изложба с плакати от постановки на Крикор Азарян през годините.

Предлагаме Ви поглед към един по-стар рожден ден на режисьора. 

 

Писмо на Йордан Радичков до Крикор Азарян
за 50-ия му рожден ден

Скъпи приятелю,

Видя ли, че не е никак страшно човек да е на петдесет години! Какво ти страшно, напротив, опасно е!

…Бъди жив и здрав и все така и занапред бъди Крикор Азарян! За да можем да ти се възхищаваме и за да можем също така да те упрекваме. Твоята възраст е извънредно красива, в тази възраст човешкото сърце е пълно с нежност, с тиха печал, с мълчаливи радости и с една безкрайна, лепкава, но топла и приятна, изключително човешка тъга, която като тънка пара опасва цялата ни земя, целият твой живот опасва, дими леко, сякаш е жива и диша, и там някъде, сред тази подвижна пара нещо шава, нещо бърбори, откъслечен смях се чува, човешки стон също така отеква тихо и пропада, без да остави следа подир себе си.

И ето, че това подвижното, скъпи приятелю, се оказва твоят Театър! Това е театърът на Човека, твоят свят и твоят живот едновременно. А около шаващото, подвижното, възклицаващото или стенещото се трупат хора, кога повече, кога по-малко (аз също така се струпвам в тая навалица), за да видят именно твоя театър…

Съдбата е била щедра към теб, но като е проявила щедрост към таланта ти, то тя те е натоварила допълнително с тежък товар, и сега от върха на твоите петдесет години сам виждаш, че ако по невнимание си оставял част от това по пътя си, то сега ще трябва да се върнеш назад, за да събираш всичко разпиляно или изоставено по пътя. Този товар няма кой друг да изнесе, сам ти ще трябва да пренесеш всичко това на плещите си и в сърцето си …

Желая ти много здраве и крепък дух, за да изнесеш всичко по своя път и за да продължиш и напред чрез изкуството да спориш и да се съревноваваш с живота. И дано пътищата ни в бъдеще пак се пресекат щастливо в някой ден!

Аз отсъствах известно време и когато се върнах, помежду писмата, получени у дома, заварих и едно писмо от непознат арменец. Между другото този човек ме запитваше ето така:

„Абе, другарю Радичков, не се ли намери в твоя див северозапад поне един арменец!“.

Аз дълго си мислих над това запитване и накрая си казах: Ама, разбира се, че има такъв, само че не можах досега да го разположа епически посред моите бедни орници, посред добитъка и дивотията на моя беден северозапад, но ако ми стигнат силите, скъпи приятелю, то обещавам ти в бъдеще време, че в една от пиесите ми ще има арменец именно от дивия северозапад, каменна отломка от Арарат, звук или музикален тон от Комитас, старозаветен човек, който е толкова стар (много по-стар от грузинците), че помни кога Ной е пристигнал в края на потопа на планината Арарат. Ето, такъв един арменец трябва да се впише в твоя бъдещ Театър, скъпи приятелю, и в него ти трябва да видиш част от себе си, от твоята семка, от твоето бъдеще, част от съдбата си и от великото несъгласие с неуютния живот, който всички живеем почти по еднакъв неуютен начин.

Бъди жив и здрав, и нека цялата ти къща бъде в добро здраве!

София, 16 март, 1984 г.

* Писмото е част от книгата "Човешкият цирк и Крикор Азарян" на Димитър Стайков.

 

Площад Славейков

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Как трябва да постъпи Брюксел, след като Великобритания гласува да не напуска Европейския съюз без сделка?