Ad Config - Website header

 

Article_top

През петдесетте години на миналия век освен казина и Франк Синатра Лас Вегас предлагаше и още една атракция: ядрени тестове на американската армия. Хиляди туристи се стичаха в покрайнините на града, когато биваше съобщавано за нова експлозия. С ужасяващи последствия за здравето, пише в своя публикация за онлайн изданието на германското сп. "Фокус" Армин Фурер.

През петдесетте години на миналия век Лас Вегас беше в разцвета си. Градът посред горещата пустиня на Невада. Основан през 1905 г., той се превърна в рай на казината и изкушенията. Хотели никнеха като от земята. Под закрилата на мафията звезди като Франк Синатра, Дийн Мартин и Сами Дейвис младши въодушевяваха публиката, пристигнала от цялата страна. На когото пък му трябваше бързо издаване на брачно свидетелство, в помощ пак му беше Лас Вегас.

От 1951 г. градът се радваше на още една действително уникална туристическа атракция: тестовете на атомни бомби на американската армия, извършвани на около 100 км от алеята на удоволствията. По нареждане на президента Хари Трумън армията изгради в сърцето на Невада площадка за тестване на атомни оръжия.

Беше времето на студената война и американците се опасяваха, че по всяко време тя може да се первърне в гореща. Откакто омразният комунистически Съветски съюз разполагаше и с атомни бомби, САЩ загубиха чувството си за сигурност и надмощие. Трябвало да са подготвени за случай на нападение. Така усилено започват опитите с атомна бомба. За целта пустинята в Невада предлага оптимални предпоставки. Ненаселена и необятна, минимална влажност на въздуха, ясно небе. И съвсем близо до Лас Вегас, превърнал се в мечтана цел за мнозина американци. Трябвало да се види поне веднъж, но най-добре е да го посещаваш често. През 50-те години на миналия век градът удвои населението си – от 40 000 на 80 000 души. През 1954 г. броят на туристите е осем милиона. А на тях трябва да предложиш нещо.

Парад за първата бомба

Основателите на града бяха щастливи, че пред дверите му е построена площадка за тестване на атомни бомби. Туристите демонстрираха неподозирано въодушевление от експлозиите в пустинята. Още първият тест с кодовото наименование "Able" на 27 януари 1951 г. беше достойно отбелязан с парад и музика. Участваха дори млади дами, чиито тела бяха забулени с подобие на ядрена гъба, каквато се появява при ядрен взрив. За финал от 323-метрова височина бомбардировач В-50 хвърли върху площадката за тестове ядрено взривно вещество с мощ, съответсваща на двете атомните бомби, взети заедно, които през август 1945 г. американците хвърлиха над японските градове Хирошима и Нагазаки.

По правило през следващите 12 години на всеки три седмици се извършваше по един тест. Те бързо се превърнаха в тържества. Към пустинята се отправяха туристи и местни хора, организираха пикници и наблюдаваха от около 100 км разстояние експлозията. Чуваха шума, усещаха труса (усещаше се дори в Сан Франциско, намиращ се на разстояние от 643 км) и напълно беззащитни хора бяха изложени на ядрения дъжд, падащ под формата на прахови частици.

Властите естествено знаеха колко опасна е бомбата, но нямаха достатъчно сведения относно дългосрочни въздействия. Американската армия изпращаше към тестовата площадка камиони с войници. Те наблюдаваха експлозиите от 11 км разстояние и то без каквото и да било защитно облекло. Все пак ги съветваха да не гледат експлозията, тъй като това било вредно за зрението. Никак не е чудно, че по-късно сред тях значително се увеличи броят на заболелите от рак.

"Увериха ни, че било напълно безопасно"

Армията допусна и населението, предимно жителите на Лас Вегас, да се отправят към ядрната тестова площадка. Експерти регистрираха прахообразно покритие на автомобили, къщи и дървета. Те успокояваха хората със съвет да си взимат душ, ако имат чувство за досег с ядрен отпадък. Неосведомените хората повярваха. През 2012 г. жител на Лас Вегас разказа пред местен вестник:

"Тръгвахме наранина и наблюдавахме събитието. Беше така, като че ли слънцето за втори път изгрява. Уверяваха ни, че било напълно безопасно. Действително беше интересно. Беше атракция."

Ако някой мисли, че жителите на Лас Вегас са протестирали срещу тестовете, то той се лъже. Малцина бяха онези, които искаха да направят нещо срещу радиоактивния прахообразен дъжд. Редом с неосведомеността от опасностите има и още нещо. Имаше хора, които се бяха преселили в Лас Вегас точно заради площадката за тестове, тъй като точно там си бяха намерили работа. Значи те биха демонстрирали срещу собствените си работни места?

Лас Вегас гледаше на бомбата като небесен дар. И от това да се страхуваш? Търговската камара издаваше календари, в които се упоменаваха датите на предстоящите ядрени тестове, за да могат туристите да знаят кога да пристигат в града. Като последен писък хотелите организираха бомбени партита "Bomb Parties" и се сервираха "Atomic Cocktails" – коктейли за модерни времена. Самият Лас Вегас се наричаше "Ядреният град".

Според притежател на казино бомбата е била най-доброто, което може да се случи на Лас Вегас, а той е знаел за какво става дума.

Партито приключи през 1963 г. Тогава Вашингтон и Москва се споразумяха за забрана на надземни изпитания на атомни оръжия. В пустинята на Невада американската армия беше извършила 100 надземни бомбени теста. Следващите 828 теста бяха осъществени под земната повърхност. И на това през 1992 г. беше сложен край.

Днес музей в покрайнините на Лас Вегас напомня за онези времена. Отдавна сред населението има и протести. Когато преди години беше планирано в близост до града да се изгради депо за ядрени отпадъци, тогавашният президент Барак Обама го предотврати.

Последствията от тестовете са видни и днес. В пустинята могат да се видят безброй кратери, най-големият е с размери 396 на 97 метра. Далеч по-драматични са последствията за хората. Много бивши войници и жители на Лас Вегас заболяха от левкемия – смъртоносна болест, която се предизвиква от радиоактивно облъчване.

По-късно правителството на САЩ разработи програма за подкрепа на засегнатите. Войници получиха по 75 000 долара, цивилни граждани по 50 000 долара.

Не е известно колко хора са станали жертва на лекомислието от 50-те години на миналия век. Вън от съмнение е, че става дума за хиляди.

 

През петдесетте години на миналия век освен казина и Франк Синатра Лас Вегас предлагаше и още една атракция: ядрени тестове на американската армия. Хиляди туристи се стичаха в покрайнините на града, когато биваше съобщавано за нова експлозия. С ужасяващи последствия за здравето, пише в своя публикация за онлайн изданието на германското сп. "Фокус" Армин Фурер.

През петдесетте години на миналия век Лас Вегас беше в разцвета си. Градът посред горещата пустиня на Невада. Основан през 1905 г., той се превърна в рай на казината и изкушенията. Хотели никнеха като от земята. Под закрилата на мафията звезди като Франк Синатра, Дийн Мартин и Сами Дейвис младши въодушевяваха публиката, пристигнала от цялата страна. На когото пък му трябваше бързо издаване на брачно свидетелство, в помощ пак му беше Лас Вегас.

От 1951 г. градът се радваше на още една действително уникална туристическа атракция: тестовете на атомни бомби на американската армия, извършвани на около 100 км от алеята на удоволствията. По нареждане на президента Хари Трумън армията изгради в сърцето на Невада площадка за тестване на атомни оръжия.

Беше времето на студената война и американците се опасяваха, че по всяко време тя може да се первърне в гореща. Откакто омразният комунистически Съветски съюз разполагаше и с атомни бомби, САЩ загубиха чувството си за сигурност и надмощие. Трябвало да са подготвени за случай на нападение. Така усилено започват опитите с атомна бомба. За целта пустинята в Невада предлага оптимални предпоставки. Ненаселена и необятна, минимална влажност на въздуха, ясно небе. И съвсем близо до Лас Вегас, превърнал се в мечтана цел за мнозина американци. Трябвало да се види поне веднъж, но най-добре е да го посещаваш често. През 50-те години на миналия век градът удвои населението си – от 40 000 на 80 000 души. През 1954 г. броят на туристите е осем милиона. А на тях трябва да предложиш нещо.

Парад за първата бомба

Основателите на града бяха щастливи, че пред дверите му е построена площадка за тестване на атомни бомби. Туристите демонстрираха неподозирано въодушевление от експлозиите в пустинята. Още първият тест с кодовото наименование "Able" на 27 януари 1951 г. беше достойно отбелязан с парад и музика. Участваха дори млади дами, чиито тела бяха забулени с подобие на ядрена гъба, каквато се появява при ядрен взрив. За финал от 323-метрова височина бомбардировач В-50 хвърли върху площадката за тестове ядрено взривно вещество с мощ, съответсваща на двете атомните бомби, взети заедно, които през август 1945 г. американците хвърлиха над японските градове Хирошима и Нагазаки.

По правило през следващите 12 години на всеки три седмици се извършваше по един тест. Те бързо се превърнаха в тържества. Към пустинята се отправяха туристи и местни хора, организираха пикници и наблюдаваха от около 100 км разстояние експлозията. Чуваха шума, усещаха труса (усещаше се дори в Сан Франциско, намиращ се на разстояние от 643 км) и напълно беззащитни хора бяха изложени на ядрения дъжд, падащ под формата на прахови частици.

Властите естествено знаеха колко опасна е бомбата, но нямаха достатъчно сведения относно дългосрочни въздействия. Американската армия изпращаше към тестовата площадка камиони с войници. Те наблюдаваха експлозиите от 11 км разстояние и то без каквото и да било защитно облекло. Все пак ги съветваха да не гледат експлозията, тъй като това било вредно за зрението. Никак не е чудно, че по-късно сред тях значително се увеличи броят на заболелите от рак.

"Увериха ни, че било напълно безопасно"

Армията допусна и населението, предимно жителите на Лас Вегас, да се отправят към ядрната тестова площадка. Експерти регистрираха прахообразно покритие на автомобили, къщи и дървета. Те успокояваха хората със съвет да си взимат душ, ако имат чувство за досег с ядрен отпадък. Неосведомените хората повярваха. През 2012 г. жител на Лас Вегас разказа пред местен вестник:

"Тръгвахме наранина и наблюдавахме събитието. Беше така, като че ли слънцето за втори път изгрява. Уверяваха ни, че било напълно безопасно. Действително беше интересно. Беше атракция."

Ако някой мисли, че жителите на Лас Вегас са протестирали срещу тестовете, то той се лъже. Малцина бяха онези, които искаха да направят нещо срещу радиоактивния прахообразен дъжд. Редом с неосведомеността от опасностите има и още нещо. Имаше хора, които се бяха преселили в Лас Вегас точно заради площадката за тестове, тъй като точно там си бяха намерили работа. Значи те биха демонстрирали срещу собствените си работни места?

Лас Вегас гледаше на бомбата като небесен дар. И от това да се страхуваш? Търговската камара издаваше календари, в които се упоменаваха датите на предстоящите ядрени тестове, за да могат туристите да знаят кога да пристигат в града. Като последен писък хотелите организираха бомбени партита "Bomb Parties" и се сервираха "Atomic Cocktails" – коктейли за модерни времена. Самият Лас Вегас се наричаше "Ядреният град".

Според притежател на казино бомбата е била най-доброто, което може да се случи на Лас Вегас, а той е знаел за какво става дума.

Партито приключи през 1963 г. Тогава Вашингтон и Москва се споразумяха за забрана на надземни изпитания на атомни оръжия. В пустинята на Невада американската армия беше извършила 100 надземни бомбени теста. Следващите 828 теста бяха осъществени под земната повърхност. И на това през 1992 г. беше сложен край.

Днес музей в покрайнините на Лас Вегас напомня за онези времена. Отдавна сред населението има и протести. Когато преди години беше планирано в близост до града да се изгради депо за ядрени отпадъци, тогавашният президент Барак Обама го предотврати.

Последствията от тестовете са видни и днес. В пустинята могат да се видят безброй кратери, най-големият е с размери 396 на 97 метра. Далеч по-драматични са последствията за хората. Много бивши войници и жители на Лас Вегас заболяха от левкемия – смъртоносна болест, която се предизвиква от радиоактивно облъчване.

По-късно правителството на САЩ разработи програма за подкрепа на засегнатите. Войници получиха по 75 000 долара, цивилни граждани по 50 000 долара.

Не е известно колко хора са станали жертва на лекомислието от 50-те години на миналия век. Вън от съмнение е, че става дума за хиляди.

Коментари

По-добре напишете за войничетата от наборната

съветска армия, които бяха пратени без да ги питат да зариват стопения реактор в Чернобил, 1986 г. Знаем ли колко от тях са оцелели? За ядрените опити да не говорим, там въобще не знаем какво с кого се случва.
Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

Да си играеш с радиоактивност

Да си играеш с радиоактивност е безсхорно кандидатура за първо място за награда Дарвин.
Ама начипо който е написан текста, е в стил "комсомолски секретар съставя текс за дебили".
... пък и неподписан

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво очаквате да се случи на новодомците от ГЕРБ?