Президентът на Венецуела Николас Мадуро все повече разчита на паравоенни групи, които да му помогнат да задържи изплъзващата му се власт. Все по-често там, където в латиноамериканската държава, се надигат недоволни гласове от липсата на храна, на ток и огромната мизерия, се появяват т.нар. colectivos - на мотори, с лица, прикрити от кърпи. Тази седмица Мадуро направо ги призова да бъдат по-дейни. Страната е на ръба на икономически колапс, а подкрепяната от САЩ и ЕС опозиция начело с Хуан Гуайдо притиска Мадуро да сдаде поста си.

Преди дни Вашингтон оттегли и дипломатите си от Венецуела.

"Призовавам колективос, часът на съпротивата настъпи, на активната съпротива в общността", обяви Мадуро в своя реч миналия понеделник.

Тези формирования не са така многобройни както въоръжените сили на Венецуела, имат между 5000 и 7500 души в цялата страна, повечето са в градовете. Това твърди пред "Вашингтон пост" Алехандро Веласко, професор по история в университета на Ню Йорк, който е изследвал тези структури.

Те обаче са много дейни и са част от обяснението как Мадуро остана на власт дори и след като икономиката на страната се срина. Шпецкомандите са отдадени и решителни, те притежават и изключителни способности да сеят страх и да тероризират венецуелците.

Многохиляден антиправителствен протест в столицата Каракас приветства Хуан Гуайдо.

Ингрид Малдонадо е била свидетел на едно от последните изстъпления на мотористите на Мадуро, при което те влизат в сблъсък с опитващи се да протестират граждани на Чачао, район с много бизнес сгради, блокове с апартаменти и хотели в източната част на Каракас.

"Преди репресията от страна на правителството означаваше сълзотворен газ. Сега има и куршуми. Различно е. Започвате да мислите много по-внимателно преди да излезете на улицата, за да протестирате", казва тя.

Колективос имат своите корени във вдъхновените от Куба партизански сили, които се бият срещу антикомунистическите управления на Венецуела през 60-те години на миналия век. След края на този конфликт някои от въстаниците се връщат в бедните квартали, решени да разпространят социализъм чрез активни социални дейности в полза на общността - преподават, показват филми, раздават безплатно хляб, както и защитават жителите им от корумпираната полиция.

След Боливарската революция и идването на Уго Чавес, предшественика на Мадуро, на президентския пост, броят на тези малки въоръжени групи нараства. Някои от тях получават позволение да контролират определени квартали - както и да ръководят криминалните дейности в тях като трафика на дрога. В замяна те "организират" избирателите и осигуряват и друг вид политическа подкрепа.

Уго Чавес, който ръководи Венецуела от 1999 г. до смъртта си през 2013 г., е популярен сред жителите на страната. Той не е така зависим от колективос.

"На него не му е нужно да употребява насилие. Чавес може и сам да си осигурява политически контрол над страната", казва пред "Вашингтон пост" Рафаел Узкатегуй, координатор на правозащитната организация  Provea.

Мадуро обаче е крайно недолюбван заради некъдарното управление на икономиката на страната, което доведе до хиперинфлация и липса на храна и лекарства в богатата петролна държава. Той все повече трябва да разчита на сила, за да се задържи на власт.

Пред последните няколко години се появиха нови форми на колективос - в тях има все повече бивши или настоящи полицейски служители, като и правителствени охранители. Те са все по-малко идеологически мотивирани от чавизма или от крайно леви идеи за радикална промяна, единствената им цел е да няма промяна във властта, обяснява Веласко.

Власт за тях много често означава достъп до правителствени фондове и стоки. Въпреки че е трудно да се проследят точните обвързаности на групировките с държавата, е ясно, че някои от участниците в колективос са получили достъп до разпределението на хранителните пакети на правителството в бедните райони на страната - така те получават контрол над гладните и мизерстващите. Някои анализатори дори предполагат, че някои от тях получават заплащане от отделни членове на правителството.на страната.

Колективос се различават твърде много в дейностите и начина си на организиране. Група от около 100 мотористи с черни каски и черни дрехи редовно минават през колониалния исторически център на Каракас, в близост до президентския дворец, като развяват огромни червени знамена на управляващата социалистическа партия. Те са смущаваща гледка - макар и да не размахват оръжия.

Други не се притесняват да плашат с насилие. Наскоро общностен активист в бедния квартал Ла Вега в Каракас се опитва да свика среща за насрочване на учителска стачка. Въоръжени мъже на мотори го обграждат и искат да знаят какво смята да прави.

"Знаем къде живееш", му казват мъжете, според разказа на заплашвания Хосе Грегорие Веласкес.

Този натиск и контрол обезкуражават бедните венецуелци да се присъединят към протестите в подкрепа на Хуан Гуайдо. 

Паравоенните организации са ефективни отчасти и защото се радват на безнаказаност. Старите колективос са част от техните общности, но има много нови, които трудно могат да бъдат идентицирани от гражданите. Те слагат маски на лицата си, а моторите им често са без регистрационни номера. С увеличаването на политическата нестабилност дори криманални банди или групи крадци на коли започнаха да се наричат колективос, обяснява Давид Шмилде, експерт по Венецуела от университета в Тулан.

"Те вършат класическата работа на паравоенните, изпълняват задачи, свързани с насилие, за които държавните служби по сигурността биха били държани отговорни", казва още той.

Най-важното оръжие на колективос е тяхната способност да всяват страх.

Роберто Патриньо, опозиционен активист, е един от водачите на демонстрациите на 23 февруари в граничния венецуелски град Уреня, които искаха да притиснат силите по сигурност да позволят на хуманитарна помощ от Колумбия да стигне във Венецуела. Той разказва, че когато венецуелската Национална гвардия използвала сълзотворен газ, множеството устояло на натиска. Но тогава се появили колективос и започнали да стрелят с оръжията си.

"И хората започнаха да бягат, за да се спасят", казва Патиньо. "Имаше голяма опасност да бъдат убити".

В последно време колективос стават особено важни, тъй като правитеството става все по-неуверено да използва армията за потушаване на протести. Висшите военни все още са лоялни на Мадуро, но по-ниските чинове страдат от същия глад като останалите венецуелци и могат да се обърнат на страната на демонстрантите. Правитеството използва и нов отдел в националната полиция - Специалните сили за действие. Тези сили тормозят и убиват млади протестиращи в бедните квартали, твърдят правозащитници, които смятат, че тези структури работят заедно с колективос.