Председателката на германския Християндемократически съюз (ХДС) Анегрет Крамп-Каренбауер направи сензационно предложение. Заедно с Франция Германия да построи самолетоносач, който би струвал 4,5 милиарда евро. Доколко идеята е реалистична? На този въпрос Герхард Хегман посвещава своя публикация във в. “Ди Велт”.

В отговор на европейските планове на президента на Франция Еманюел Макрон председателката на ХДС Анегрет Крамп-Каренбауер направи сензационно предложение в своя публикация за в. “Велт ам Зонтаг” (неделното издание на в. “Ди велт” – б. р.). Дословно се посочва:

“И сега Германия и Франция работят съвместно по проект за европейски боен самолет на бъдещето. За участие са поканени и други нации. Като следваща стъпка бихме могли да започнем с осъществяването на проекта по построяването на европейски самолетоносач, за да подчертаем ролята на Европейския съюз като като глобална сила за сигурност и мир.”

Председателката на ХДС не отговаря на въпроса как точно си представя проекта - от гледна точка на техника, финанси и политика на сигурност. Нов осъвременен вариант на единствения френски самолетоносач “Шарл дьо Гол” с ядрен двигател и капацитет за 40 бойни самолета или по-скоро с конвенционален двигател като новия модел на Великобритания?

Италия и Испания също разполагат с плаващи платформи, но доста по-малки. А за какви мисии в световните морета би следвало европейският самолетоносач да се използва? До този момент отговор няма.

Меркел подкрепя предложението

Наскоро председателката на ХДС получи подкрепа от канцлерката Ангела Меркел.

“От европейска гледна точка да разполагаме с подобно съоръжение, за мен това е правилно и добро решение”, заяви Меркел в понеделник в Берлин. Тя била готова да подкрепи такъв проект.

Има обаче съмнения и критика. Шефът на Мюнхенската конференция по сигурност и бивш германски посланик във Вашингтон Волфганг Ишингер има ясен отговор. В Туитър той обърна внимание, че самолетоносач е инструмент за онагледяване на геополитическо и военно надмощие. Според Ишингер предпоставка би следвало да е съвместна стратегия, както и конкретен механизъм за взимане на решения. Следва и съсипващата му присъда:

“Германия е на светлинни години от това.”

Също и военната експертка Улрике Франке от "Европейския съвет по външна политика"  е на мнение, че предложението не е добре обмислено. Дори в Туитър иронизира: “Късмет в мисията ви да получите пари от германците.”

Френският самолетоносач "Шарл дьо Гол".

От браншовите среди обръщат внимание и на факта, че в момента оръжейната индустрия на Германия и Европа бие тревога поради драстичен спад на износа на оръжия в сравнение с Франция и Великобритания. Един от многото ключови въпроси е кой ще има думата при производството на германо-френски или европейски самолетоносач.

Един самолетоносач не е достатъчен

Прави впечатление, че предложението идва точно по време, когато Париж планира нов самолетоносач, който ще влезе в експлоатация през 2030 г. Той трябва да смени действащия от 2001 г. “Шарл дьо Гол” с близо 1950 души персонал, дължина от 262 метра, 42500 тона водоизместимост и два реактора с вода под налягане. Разходите за новия модел се изчисляват на 4,5 милиарда евро и то без самолетите.

При това според експерти важи правилото, че един самолетоносач не е достатъчен, тъй като непрестанно трябва да се подлага на техническа проверка, която трае месеци.

Така например наскоро френският самолетоносач беше проверяван в продължение на 18 месеца, тъй като трябваше да се подменят и горивните елементи на ядрения двигател. Твърди се, че всичко това е струвало близо един милиард евро.

Според френски експерти са необходими поне два самолетоносача. Това за концерна производител е като манна небесна.

Нов самолетоносач трябва да е съобразен с модерните бойни самолети

От средите на военните обръщат внимание на факта, че върху самолетоносача на бъдещето трябва да може да каца планираният германо-френски боен самолет FGAS, който още е на фаза планиране. Би следвало новият боен самолет да сответства на техническите изисквания на новия френски или европейски самолетоносач. Знайно е, че при плаващите платформи има огромни различия относно техните възможности.

Бойните самолети стартират или чрез катапулт, както е при “Шарл дьо Гол”, или е налице един вид шанца, какъвто е случаят с британския самолетоносач “Кралица Елизабет”, който трябва да влезе в експлоатация през 2021 г. В момента с водоизместимост от 65 600 тона и дължина от 284 метра той е най-модерният и най-голям самолетоносач в Европа.

Британците работят успоредно върху втори модел. Според експерти той е от класа STOVL, тъй като бойните самолети могат да кацат перпендикулярно върху плаващата платформа, така и да излитат. Става въпрос за американските изтребители F-35B, но също и за хеликоптери.

Към класа STOVL се числят също италианският самолетоносач “Gavour”, който изпълнява мисии от 10 години, както и испанският модел “Хуан

Карлос”. Което ще рече, че самолетоносачите са многоцелеви. Върху тях могат да кацат хеликоптери, но и американският изтребител от тип F-35B.

И САЩ планират нови самолетоносачи

Всяко решение за строеж на самолетоносачи зависи и от това от кои модели трябвада се използват. Така например има морска версия на френския боен самолет “Rafale”, докато изтребителелят “Eurofighter”, с които разполагат Германия, Великобритания, Италия и Испания, не е в състояние да кацне на нито един самолетоносач, тъй като тези държави не успяха да се споразумеят за негова морска версия. Това при германо-френския вариант FGAS би следвало да се промени.

Списъкът на планираните в световен мащаб нови самолетоносачи показва, че военните нямат никакви съмнения относно основната концепция за големи плаващи платформи. САЩ планират нови самолетоносачи с ядрени двигатели, струващи милиарди. И Русия разработва нови концепции.

Индия, Южна Корея и преди всичко Китай също напредват с проектите си. От 2016 г. Турция се вкопчи в собствен самолетоносач TGG Anadolu, ориентиран към испанска конструкция. Моделът с дължина от 232 метра се окачествява като многоцелеви плавателен съд.

Берлин и Париж още дълго ще преговарят какъв да е новият проект и дали изобщо ще бъде осъществен.