Седмият брой на списание "Клуб Z" е на път към пазара. Така, че през уикенда си починете, а през новата седмица не пропускайте да си го купите. И понеже скромността краси, скромно да кажем, че е много добър. Достатъчно е да ви дадем няколко цитата, за да се убедите сами. А пълните текстове ще си ги прочетете лично!

Из „Извинете, вие къде живеете?“, анализ от Иван Бедров:

„...Бих създал листата на „Отвратитковците“. Това са тези кандидати, в чието присъствие човек инстинктивно си проверява джоба дали портфейлът му е още там. Това са тези кандидати, които не бихте си избрали за домоуправители, дори не бихте им поверили да събират таксата за входа. Не е много сигурно някак си. Това са хора, които днес са лилави, утре са сини, преди бяха червени, готвят се да пожълтеят и всеки път защитават опаковката си с невъзмутим плам. Такива хора не се кандидатират за кметове, защото остават сами под прожектора и отново се получава неудобно някак си. Те не се движат по улиците, защото биха срещнали други хора, а те биха ги попитали нещо. Макар че в най-честия случай направо биха поздравили роднините им...“

Из „Искам политиката в България да се избистри“, интервю с Гроздан Караджов:

„...Всички тези „прокоби“ за бъдещето – или по-скоро за липсата на бъдеще пред реформаторите от всякакви „доброжелатели“ – анализатори, социолози, мнения в социалните мрежи, са ровене в коша с мръсно бельо. Тяхната истинска цел е да се омаловажи значението на обединението вдясно, да се сведе до нивото на котерийни боричкания за власт и дребни бакалски сметчици. Тези манипулации вече сме ги виждали – те не ни плашат, нито ни обезкуражават...“

Из „Климатичните промени могат да доведат до перманентна икономическа криза“, предупреждение от Юлиан Попов:

„...Има един много известен доклад на Никълъс Стърн, който беше публикуван през 2006 година и направи иконимическа оценка на климатичните промени. Според него климатичните явления могат да доведат до загуба на брутен вътрешен продукт (БВП) между 5 и 20%, което де факто означава, че климатичните промени могат да доведат до перманентна икономическа криза. Загуба дори от 5% от БВП е гаранция за икономическа криза. Много, много скъпо удоволствие е да не се действа за предотвратяване на климатичните промени и за адаптацията към тях. Много по-скъпо е, отколкото разходите за адаптация....“

Из „Кристално за Кристалина“ от Веселин Желев:

„...Спомням си първия път, когато я наблюдавах как работи на място – през февруари и март, в смазаното от земетресението Хаити: как върза мартеница на черното бебе, как взе баскетболната топка от хлапетата в училищния двор в Леоган и вкара кош от първия път, как обядва с вакуумираната храна в походната столова на канадските военни и за минути намери общ език с тях, а те я гледаха почтително. Как обясни, че там, където държавата е крадлива, провалена и отсъстваща, светът трябва да помага на местните общности. Спомням си най-вече уважението й към стоицизма и достойнството на истински страдащите хора. Опитах се да си представя в същите обстоятелства Румяна Желева...“

Из „Да потърсим помощ за нашите деца“, интервю със Сашо Дончев:

„...Когато Сашо Дончев се родил на 7 септември 1953-та, понеделник, родният му Ямбол влизал с пушилка във втората соцпетилетка. Джон Ленън бил първолак в Ливърпул. Владимир Висоцки навършвал 17 г. и все още се учел да свири на китара. Айн Ранд вече била написала „Атлас изправи рамене“ и в голямо роуд-шоу из американските университети представяла своя „обективизъм“. В Ямбол тайно отбелязвали 30-годишнината от участието на бащата на българския анархизъм Георги Шейтанов в списанието на Гео Милев „Пламък“. Същия ден Тодор Живков навършвал 42 години и още не бил толкова известен. Пак на 7 септември, но през 1978-а, когато Сашо е на 25 г., на моста Ватерло в Лондон над българския писател Георги Марков ще бъде извършен атентат, от който дисидентът ще почине, а историята ще се лута дълго в дебрите на „Българския чадър“. До наши дни. Тези имена имат значение за него...“

Из „Класната стая подготвя хора за вчерашния ден“, интервю с Харалан Александров:

„...Та ние не сме докрай наясно по собствените си ценности, не сме провели истински дебати за това в какво общество искаме да живеем и какви морални усилия са необходими, за да го постигнем. Отсъствието на универсален образец за сполучлив човек – какъвто беше моделът за добрия гражданин на социалистическа България – прави задачата по ценностно възпитание на младите невъзможна мисия, ако училището не получи ясна заявка и подкрепа от общността...“

Из „С дъх на хашиш...“, Египет през обектива на Иван Донев:

„Шофьорът продължава да нарежда монотонно речта, която явно е произнасял стотици пъти. Английският му е твърде досаден и твърде гърлен, а аз продължавам да закъснявам и нямам никакво желание да бъда любезен. Прахолякът, миризмата на евтин бензин, друсането на разнебитената кола, която вероятно е слязла от поточната линия някъде през 60-те, ме държат нащрек, но ризата вече е залепнала за гърба ми, паникьосан съм и бързам, по дяволите.

– Карай по-бързо – казвам само.

– Летището сър, много бързо ще стигнем до летището, не се притеснявайте, сър. Ако искаш да снимаш в Луксор, трябва братовчед ми да те води, няма по-добър гид от братовчед ми. А леля ми, сър, тя държи най-добрия магазин за папируси. Ако искаш да си купиш папируси, веднага мога да те закарам. Тя ще отвори за теб магазина, сър. Ще купиш хубави папируси за съпругата си. Нахалникът ме удря по болното място. Не че имам жена с нелечима страст към папирусите, но и да имах, едва ли точно сега щях да се тревожа за това. Просто искам да снимам. Искам да снимам, а не мога. Не мога, защото...

Из „Да спасиш света от ядрен апокалипсис“ от Момчил Инджов:

„...Внезапно на главния компютър, намиращ се в дежурната стая на „Серпухов 15“, светва предупреждение за ракетна атака срещу СССР! Едновременно от една американска база по посока към Съветския съюз излитат няколко ракети. В този момент пред пулта е подполковник Станислав Петров, тогава 44-годишен. Той дори не дежури. Понеже е теоретик-аналитик, офицерът и други като него веднъж или два пъти в месеца са слагани пред пулта. Петров има две възможности. Първата е да натисне копчето. И тогава решението трябва да вземе Юрий Андропов, който държи ядреното куфарче, при това знаейки, че ракетите ще достигнат до страната за не повече от 15 минути. Другата възможност на подп. Петров е да докладва, че данните са грешни. Той има само 2 минути, за да вземе решение.... Буквално за секунди мозъкът му подлага ситуацията на анализ и теоретикът взема връх – няма атака, данните са грешни, обявява той с пълното съзнание, че лично ще отговаря за последствията. „Разбира се, ако бяха останали живи хора, пред които да отговарям...“

Останалото на будката след понеделник!