Да, Цветан Цветанов вече не е шеф на парламентарната група на ГЕРБ, не е и депутат. Той подаде ОСТАВКА.

Но си запазва мястото на зам.-шеф на ГЕРБ и на шеф на предизборния щаб.

Всички са развълнувани, доволни, агнето изглежда е цяло, а вълкът – сит, правдата – малката, голямата и всякаква, е победила (съвсем като в „добрите“ стари времена, когато висшите функционери на БКП се наказваха по другарски), въздадена е „апартаментна“ справедливост, за да спят спокойно всички - в своите двустайни несанирани от ГЕРБ апартаменти или в четириетажните си имения в Бояна…

Фасадата на демокрацията е поизплакната.

Самият факт, че е станало възможно Цветанов някога и от някъде да подаде оставка, е топ новина. Вълнуващо е, така си е. Защото изглеждаше, че това никога не може да се случи – въпреки всички скандали, с които беше свързвано името му през годините, той стоеше по-непоклатим, непревземаем и вездесъщ от Китайската стена (защото държи партията и структурите, защото е човекът на САЩ, защото е бил вътрешен министър и има своите малки тайни, защото…).

Но се оказа, че даже Цветанов може да подаде оставка - отнякъде.    

Цялата тая работа обаче е доста обидна.

Обидно е, че Цветан Цветанов се опита да се изкара жертвен агнец: „В случая жертвата бях аз“ – реплика, заявена с нужната доза драматизъм. Жертва на заговор, на тъмни сили, на конспирация, както намекваше при няколкото си изказвания през дните, докато се вихреше скандалът. Невинна жертва, разбира се.

Обидно е, че той по никакъв начин не даде да се разбере, че приема, че има проблем - морален, със злоупотреба с власт и влияние, в цялата история около придобиването на апартамента в луксозната сграда на „Артекс“. Не, него го атакуваха.

Обидно е, че той, чистият пред съвестта си и закона, високомерно продължи да отказва да коментира как е получил стойност от 627 евро на кв. м и дали смята за редно, че се е възползвал от възможността да си купи имот на такава сума.

Обидно е, че даже не се опита да се извини – под някаква форма. Напротив, подразбра се, че на него трябва да му се извинят, но той ще подаде оставка само заради единството на ГЕРБ. И гордо се самонарече „висок връх, брулен от вятъра“.

Обидно е, че обяви за пореден път, че винаги е правил „всичко, ръководейки се от законността“ – разчитайки вероятно на късата обществена памет.

Обидно е, че той за пореден път се оказа замесен в схема за придобиване на апартаменти. За първи път името на Цветанов беше забъркано в обществен скандал и данъчна проверка през 2010 година. Причината - той и семейството му са се сдобили с 6 апартамента в София от 2004 до 2009 година. Освен това и с два гаража в София, една къща с двор в провинцията, 9 дка гори и влогове за над 100 000 лева. НАП обаче, тогава ръководена от Красимир Стефанов, установи, че Цветанов си е съвсем изряден. Но страстта на зам.-шефа на ГЕРБ към луксозни имоти, за чието придобиване трудно би могъл да обясни откъде има доходи, си остана. Някои неща не се променят. Като при пристрастените към хазарта.

Обидно е, че като вътрешен министър Цветанов даде поредица от поводи, за да бъде уволнен, но това така и не се случи:

-  „прочу се“ с прекомерното използване на СРС-та;

- с четенето от трибуната в парламента на подслушани разговори между лекари от Горна Оряховица, които обвини без съд и присъда, че са убийци на новородено дете и съсипа живота им;

- с безнаказаното предварително оповестяване на данни от най-различни разследвания;

- с потъналия без никакви последствия скандал „Мишо Бирата”;

- с проведените серия от акции с гръмки имена като "Килърите", "Октопод", "Наглите", "Захарно петле", "Медузите", по част от които години по-късно България беше осъдена в Европейския съд по правата на човека в Страсбург и дължи обезщетения.

Обидно е, че не беше санкциониран заради натиска си върху съдебната власт и офанзивата си срещу някои от независимите съдии (като Мирослава Тодорова), както и с „промотирането” на други, с които се оказа близък (примерно Владимира Янева, която в известен период беше председател на СГС и го оглави като семейна приятелка на Цветанов без необходимия професионален опит).

Обидно е, че беше оправдан по делото, станало известно като делото за „Шестте Не“, че като вътрешен министър не е приложил СРС спрямо бившия шеф на ГДБОП във Велико Търново Орлин Тодоров. И още по-обидно е, че беше оправдан по за незаконните подслушвания на бизнесмени, политици и магистрати – скандал, който гръмна през 2013 година...

Обидно е, че той сега си подаде оставка заради апартамент, а не за някое от тези неща. Че оттеглянето му е просто мярка за отслабване на напрежението.

Явно за българите апартаментите на властимащите са като неплатените данъци в САЩ – и Ал Капоне да си, свършваш в затвора за укриване на данъци. Не е точно справедливост, но това се предлага.

Цветанов обаче винаги е твърдял, че спи спокойно. Сега добавя, че драма в оставката му няма. Така е - той си тръгва от парламента, но цветановщината там си остава.