Изненада или не, Александър Йорданов ще бъде шестият в листата на ГЕРБ и СДС за евровота. Той работи дълго време за това, ще има и специална роля в кампанията . Йорданов ще бъде горивото, което ще поддържа високата антикомунистическа амплитуда  в двубоите с БСП. Но и не само - ще бъде на рупор и защитен талисман на ГЕРБ срещу "руската заплаха". Направо кандидатура "две в едно".

Свидетелите на романтичния период на българския "преход" още помнят фразите му:  "Демокрацията победи с малко, но завинаги" и "Днес е един хубав ден за българската демокрация". И това беше припомнено и от днешния председател Румен Христов по време на театралното подписване на споразумението с ГЕРБ в четвъртък. Втората фраза бе казана по повод безкрайно оспорвания от опозицията закон за земята, но бе повтаряна много след това - и от самия ѝ създател, и от други. По добри и не толкова добри поводи.

Преди "да разцъфти" демокрацията Александър Йорданов, който е филолог, е не особено известен литературен критик, макар и с две издадени книги преди 1990 година. Става член на Радикалдемократическата партия - част от СДС, която тогава се смяташе за по-интелигентната част в сравнение с останалите партии и движения. Става главен редактор на вестник "Век 21".  Депутат е в Седмото Велико народно събрание и в следващите три. Когато Стефан Савов е свален от председателското място в 36-тото народно събрание, шефът на парламентарната група на СДС Александър Йорданов го заема. В правителството "Костов" е избран за посланик в Полша, по-късно и за Литва, Латвия и Естония, а в годините на първия голям седесарски разпад - между 2001 и 2005 г. е посланик в Македония.

Александър Йорданов не се отказа театрално от детронирания Иван Костов, но от друга страна няма и качествата за лидер, за да изгради собствена партия. Годините му в Радикалдемократическата партия, някога част от СДС, а после и от анклав "Обединени демократични сили", не оставят никакъв близък исторически спомен. Затова и често се чуваха думите му на огорчение за "мравченето" вдясно. Но едновременно с това не спираше да свиква сбор на разпиляната десница под знамената на ГЕРБ.

Като главен редактор на възродения през 2013 г. в. "Демокрация" малко преди извънредни парламентарни избори след първата оставка на Бойко Борисов, той написа от първата страница призив за общ съюз на "антикомунистическата и демократична общост".   

"Ако има политици, които, водени от егоизъм и дребен партизанлък, не виждат и не разбират този дълг, то би трябвало да отстъпят място на личности, които знаят пътя към успеха. Не приемам пораженческото мислене, а още по-малко позата на „обидени госпожици“, която някои политици от старата десница днес заемат. Не приемам и тезата, че всички са ни врагове, само ние целите сме по болшевишки прави. Наш единствен политически противник в България е БСП и всеки, който стане патерица на тази партия", посочи тогава Йорданов.

Всъщност той е един от мнозината седесари, които видяха възможността да възкресят някогашната си партия чрез колаборация с формацията на Бойко Борисов. И мнозина от вярващите на тази идея бяха претопени в редиците на ГЕРБ. Така че днешното участие на Йорданов в общата листа с партията на Борисов е неговият голям празник.

Освен това той вероятно ще поеме и фланга, на който лидерът на ГЕРБ избягва да играе - антируската реторика. Борисов няма да позволи и неговата партия да влиза остро на този терен по обясними причини -  заради газовия хъб и проекта "Турски поток". Кандидатурата на СДС обаче е сполучлив инструмент не само за предстоящия сблъсък с БСП, но и за активизиране на русофобския вот.

Страстта на Александър Йорданов да громи Русия се стовари и върху самия Бойко Борисов. През октомври 2018 г. по време на конференция с тема: „Хибридните заплахи: мит или реалност? Последствия за националната и европейската сигурност”, бившият посланик нарече лидерът на ГЕРБ "премиер-мимикрия".

"Проблемът за Борисов и Русия е, че ние имаме в момента премиер, който е премиер-мимикрия. Той се нагажда, нали, към ситуацийката, към момента, говорене към момента - някой нещо казал, т’ва…  Някой трябва да го посъветва, аз нямам контакти – да спре да се хвърля и да прегръща разни европейски лидери. Отстрани това е не само просто не по протокол, некултурно е просто. Не се прави така в нашия европейски свят.

Така се правеше по времето на социализма - Тодор Живков се спуща, Брежнев се спуща – целуват се, целувка отляво, отдясно и след това в устата се целуваха. И това го има на картини дори. Сега ние дотам ли ще стигнем? Така че тука някой приятел негов да го успокои в това отношение. Това е една мярка, така да се каже, за справяне с хибридната война – по-рядко да се целуват”, каза Александър Йорданов в качеството си на член на "Атлантическия съвет на България".

Той  продължи със закачките към премиера Борисов, намеквайки, че възражда един забравен модел:

„Ако полегнеш на ухото, че „карай да върви, както и да е” – така изкарахме 35 години при Тодор Живков. Между другото сега целенасочено се внушава модел и тип на поведение в българското общество, които нашето поколение познава от поведението на Тодор Живков. Включително и от така дребните шегички, подхвърленици – „аз съм прост, вие сте прости и затова се разбираме”. Това беше Живковизмът. Той оцеля с такива дребни селски хитрини 35 години. Е, значи направете, особено младите хора, направете нещо, че като умра и си отида от живота, поне да не е в Живково време, така да се каже”, приключи Йорданов (виж след 13 м. в прикаченото видео).

Има защо Бойко Борисов да съжалява, че Владимир Кисьов - едно от разпознаваемите лица на синята партия с неопетнен имидж, главен преговарящ за членството ни в Евросъюза, отказа да бъде шестият в евролистите. И Борисов не пропусна да го подчертае.