„Червената армия” се задава за пети път

ЖАКЛИН МИХАЙЛОВ

1981, 1982, 2004, 2005... За истинските ценители на футболната игра, това са годините, в които у нас е идвал „Ливърпул”. Може би най-харизматичният футболен клуб в света. В чиято история са вплетени триумфи и падения, сълзи и страдания, възходи и трагедии. Историята на този велик не заради клишето клуб, представлява вълнуващо приключение. 

Което винаги завършва на легендарния стадион „Анфийлд” с песента „Вие никога няма да останете сами”. Първи или последен, силен или несъстоятелен, „Ливърпул” ще бъде обичан и подкрепян, а името му винаги ще е синоним на най-обаятелното от играта футбол. С "червените" от "Анфийлд" завършва поредицата на Клуб Z с представяне на съперниците на "Лудогорец" в група "Б". А точно мачът със Стиви Джи и сие е най-близо - във вторник. 

Малцина си дават достатъчно сметка, но днешният спокоен и сигурен футбол се дължи на „Ливърпул”. Седящите места, вътрешните камери, свободните пространства, ограничените квоти за гостуващи привърженици, стюардите - всичко това бе измислено заради „Ливърпул”. Както и фактът, че вече никой не ходи на мач със страх (поне на Запад), а само за удоволствие. Няма друг клуб в света, който толкова много да е повлиял върху развитието на играта. Заради трагедиите на "Хейзел" и "Хилзбъро" през 80-те години. 

Огромна чест е, че този най-прославян футболен тим ще дойде в България за да играе с „Лудогорец”. Досега само родните грандове бяха имали привилегията да се срещнат с най-оригиналните „червени” - три пъти се случи на ЦСКА и един на „Левски”.

„Ливърпул” пише историята на другите

И този двубой е най-важната страница на малкия клуб от България. Няма как да не определим "Лудогорец" като малък при съпоставката с „Ливърпул”. Отбор, основан преди 122 години, в чиято история са записани уникални постижения. 18 титли на Англия и 5 шампионски отличия на Европа. Безспорен световен футболен хегемон през 70-те и 80-те години. Образец за красив и побеждаващ футбол. Клуб, дал на света треньорите Бил Шенкли и Боб Пейсли, плюс цяло плеяда велики играчи.

Преди 33 години, освен един изключителен отбор, съставен от играчи-магнити, ние гледахме в София и една уникална публика. Ние, хората отзад Желязната завеса, видяхме на стадион „Васил Левски” срещу ЦСКА 3-4 хиляди от онези "страшни пияни” англичани, които от първата до последната минута подкрепяха своя тим. Те представляваха едно червено море, вдигнало прибоя до 9 бала и въобще не се интересуваха от всепоглъщащия сив фон около тях. 

Бяхме потресени, защото тогава осъзнахме разликата между свободния човек и контролирания от милиционерските палки. Фен културата на българския футбол се зароди някъде в онзи исторически момент. В следващите години феновете на „Ливърпул” бяха забъркани в две жестоки драми, които отнеха десетки човешки животи. Първо, заради тях станаха ексцесиите на брюкселския „Хейзел”, където загинаха 39 италианци, а през 1989-а 96 фена на „Ливърпул” намериха смъртта си на „Хилзбро” в Шефилд. Черният обелиск, който стои на входа на „Анфийлд” (долу) с вечно запалено огънче в средата, стои като вечен спомен за тази трагедия, която отне живота и на невръстни деца.

Може да прозвучи патетично, но „Копа" с агитката на „Ливърпул” пее във всеки мач не само за отбора, но и за тези, които не се върнаха от "Хилзбъро" на 15 април 1989 година.

Отборът е в началото на нова ера

През миналия сезон „Ливърпул” бе на една малка стъпчица от развалянето на 25-годишната прокоба. Точно толкова години 18-кратният шампион на Англия не е печелил отличието, което пък означава, че „Ливърпул” все още е без титла в модерната епоха на английския футболен елит. И ако във футбола има съдба, то тя е длъжна да им върне за това, което им бе отнето в последната година.

Макар и триумфът да подмина „Анфийлд”, някак всички са наясно, че с мениджъра Брендън Роджърс „Ливърпул” е намерил наследникът на Пейсли и Шенкли. Има нещо в уелсеца, което кара публиката да вярва, че възходът е само въпрос на време. Роджърс промени много неща и наложи своята философия. Практически направи нов отбор, съставен от млади играчи, на които принадлежи бъдещето. Единственият стожер на идеята в този тим е Стивън Джерард, легендарният Стиви Джи. Момчето от породата на онези пичове, които парите не могат да изкушат.

След година отсъствие от Европа и общо взето бледо присъствие в последните 6-7 години, „червената армия” ще влезе в тазгодишното издание на Шампионска лига само с мисъл за краен успех. Какъвто тя има през 2005 г., когато победи в драматичен финал „Милан” след като губеше с 0:3. А за разлика от националния отбор на Англия, „Ливърпул” винаги е печелил при дузпите!?

На вратата на тима е белгиецът Миноле, който бе на Мондиала, но като твърда резерва на Тибо Куртоа. В защитата през този сезон Роджърс предприе големи промени с привличането на Хави Манкуло, Деян Ловрен, също участник в Мондиала, и Алберто Морено от актуалния шампион в Лига Европа „Севиля”. В средата на терена и нападението Роджърс залага на капитана Джерард, Алън, Хендерсън, Стъридж и Стърлинг. А на шпицът в нападението ще разчита конкуренцията межди Балотели и Рики Ламбърд да създаде новите  Ръш и Олдридж.

Естествено, витаят и съмненията, доколко тимът ще бъде ефикасен без безспорния си лидер Луис Суарес, който отиде в „Барселона”. Роджърс предвиди, че сезонът ще е дълъг и вече разполага с дълга и ефективна пейка в която блестят играчи като Коутиньо, Маркович, Емре Джан, Лалана, Колу Туре... Няма никакво съмнение, че „червените” разполагат с потенциал, който може да ги доведе до върха във всяко едно съревнование.

Шансовете на „Лудогорец”

Не са големи, особено в първия мач на „Анфийлд” във вторник. Дори има едно сериозно предупреждение, защото „Ливърпул” държи рекордът за най-голяма победа в Шампионска лига - 8:0 срещу „Бешикташ”. Дебютният мач на „орлите” може да се превърне в грозна картинка, ако играчите с „червени екипи” се развихрят, както показаха, че могат да го правят в началото на сезона. 

Каквото и да изнесе като продукция „Ливърпул”, „Лудогорец” е длъжен да играе своя футбол. Със сигурност ще отстъпват в бързина, комбинативност, мощ, ще усети, че е втора категория, но ще има и своите моменти да вкара гол на този митичен стадион. Само веднъж го е правил българин - Валентин Илиев в мача "Ливърпул" - ЦСКА (0:1) през 2005 г.

Втората среща ще се играе през ноември и също ще бъде от голямо значение, защото след мачовете с „Реал”, теоретически е напълно възможно „Ливърпул” да е назад в точките и дори да е извън първите две места. Така че и в София английските великани ще бъдат пределно мотивирани за победа. Това обаче са само сметки, те нямат нищо общо с удоволствие от петия гастрол на „Ливърпул”. Досега "червените" винаги са гостували на едно място – националният стадион „Васил Левски”.