Гледам си платените предизборни репортажи по БНТ. Не слушам какво говори гласът зад кадър, защото той говори едно и също от много години. Тогава Го видях. Стегнал раменете, завърта се ритмично ту наляво, ту надясно – на не повече от 30 градуса, за да бъде с лице към всички. Стиснал китките една в друга пред себе си. И когато стига кулминацията, започва отсечените си движения първо само с едната, после и с двете ръце. Волен Сидеров говори пред симпатизанти по време на националния събор на русофилите на язовир Копринка край Казанлък.

Това, което видяха всички зрители на националната телевизия, е следното: Лидерът на българска политическа партия е изправен пред плакатите с вид на хоругви, на които пише „Да си върнем България“. Върху едното съоръжение е преметнато знамето на Руската федерация. Помислих си, че е случайно. След това обаче се заслушах и чух Волен Сидеров да изрежда петте си приоритета – изброяваше ги с пръсти.

1.Да построим „Белене“

2.Да построим „Южен поток“

3.Да търгуваме с Русия

4.Да свалим санкциите срещу Русия

5.Да разширим нашите връзки с Русия

Помислих си дали не слушам инструктажа в Министерството на външните работи на Руската федерация, който получава следващият посланик в София. И петте приоритета на Волен Сидеров съдържат в себе си думата „Русия“ - ако не пряко, то поне смислово. После се зачудих какво ли трябва да означава композицията, в която под руското знаме стои надписът „Да си върнем България“. Кой да си я върне?

Спомних си, че преди половин година „Атака“ откри предизборната си кампания за Европейските избори в Москва. Днес вече кампанията и в България се води под руското знаме, а из София има разлепени плакати на „Атака“, на които българското и руското знамена са преплетени в заглавието. След като никой не забелязва това, значи би трябвало да е нормално.

Представих си какво ли ще стане, ако се появят още няколко партии с подобна политика. Едни могат да си изберат Иран, други – Тайланд, трети – Гърция или Македония, или пък, недай си Боже, Америка. Представих си на събора на персифилите как се вее иранското знаме, продават тениски с ликовете на Аятоласите, а от трибуната разпалено убеждават хората как иранският газ е незаменим, Иран е много по-голяма сила от България и затова трябва да се държим хрисимо с тях.

Представих си и Волен Сидеров, облечен с тениска с лика на някой Аятолах. Не би ме изненадало. Продължих да си представям и вече започнах да чувам разгорещените спорове в сутрешните блокове – как така българска партия защитава чужди интереси?! Започнах да виждам дори Яне Янев, който тича между ДАНС и Съдебната палата и внася сигнал след сигнал за „заплаха за националната сигурност“. В главата ми изникна и заседание на Консултативния съвет по национална сигурност, което е спешно свикано по темата за „хибридната война“, която Иран разгръща на българска територия...

После спрях да си представям и се върнах в актуалните новини. Лютви Местан посетил президента на Република Турция Реджеп Ердоган – не го знаем от ДПС, а само от една снимка, разпространена от администрацията в Чанкая. Честно, г-н Местан не изглежда добре на тази снимка. Човек може да внимава с наклона на гръбначния стълб и с мимиките по лицето си. Много неща издават. Може и да информира своевременно за подобни срещи, за да не принуждава медиите да правят преразказ по картинка. Но всичко това са второстепенни въпроси.

Сега си представете г-н Местан, изправен пред знамето на Република Турция да изрежда приоритетите си и във всеки от тези приоритети да се съдържа думата „Турция“. Още на втората минута Яне Янев ще е грабнал папките.

Така че, има снимки и снимки. Едни впечатляват, други – не. Има също знамена и знамена. Едни може да вееш, други – не.