Ad Config - Website header

 

Article_top

Клуб Z

Разликата между ГЕРБ и БСП е около 10% (съответно 34,3% и 23,7%), а ДПС взема 10 на сто от гласовете. Засега само тези три партии изглеждат сигурни участници в следващия парламент. Още няколко формации имат шансове да бъдат представени в 43-ото НС, но са с доста близки позиции. Това показват данните от последното социологическо изследване на "Афис", проведено между 9 и 14 септември. От агенцията почти изравняват възможностите да преминат 4-% бариера на Реформаторския блок, Патриотичния фронт (и двете с по 5%), АБВ (5,3%) и ББЦ (5%).

 

Изследването е проведено от 9 до 14 септември. Анкетирани са 1200 лица.

Още три партии демонстрират потенциал да прескочат бариерата от 1% - "Зелените", "Глас народен" и "Движение 21". "За изминалите близо 25 години не сме имали нито един подобен случай. Особеното на сегашното силно фрагментирано политическо пространство е, че се случва при спадаща, а не при покачваща се избирателна активност. Сигурно е само едно – не може да има еднопартийно парламентарно мнозинство. Очаквано или не, горещата фаза на кампанията предизвиква отлив на избиратели, вместо обратното. Общата апатия, скандалите, повтарящите се политически сюжети, както и природните бедствия снижават декларираната готовност за участие в изборите на 5 октомври. Докато през миналия месец очакванията бяха за около 50-55% избирателна активност, иначе казано около 3,5-3,6 млн. души, в средата на септември тази прогноза търпи съществена корекция до нива 45-50% активност или 3-3,2 млн. души. Обикновено се смята, че ниската избирателна активност облагодетелства големите партии", се казва в анализа на "Афис". 

В случая наблюдаваме обратната тенденция, тъй като по-широките и по-богатите периферии на големите партии се свиват, докато малките партии остават на подкрепата на твърдите си ядра, които могат да се окажат достатъчни за крайния успех. Това е причината малки партии с по-твърди ядра, като Патриотичният фронт, АБВ и Атака да стоят на терена по-стабилно в сравнение с партии, като Реформаторския блок и ББЦ, които биха имали сравнително по-големи шансове при средна или висока избирателна активност. Възможно ли е изненади да дойдат по линия на така наречения „скрит електорат”, тоест по линия на избиратели, които ще гласуват и ще гласуват точно за определени партии, нов анкетна ситуация предпочитат да не съобщават за това свое намерение или да се регистрират в категорията на колебаещите се? Възможно е, но от опит знаем, че това е най-вече в полза на една партия – ДПС, коментират от социологическата агенция.

Според данните на "Афис" с изключение на Реформаторския блок останалите партии са увеличили подкрепата си по време на предизборната кампания.

При Реформаторите влияят и вътрешни фактори, които по време на кампанията допълнително разколебават десните избиратели, докато при останалите формации тези проблеми в голяма степен бяха изчистени преди старта на кампанията. Част от десните избиратели се оттеглят от активност, но друга част пренасочват декларирания си вот в полза на други формации – в най-голяма степен в полза на ГЕРБ, но не само: блокът „спонсорира” и по-малки формации, е обяснението на агенцията.

Възможно ли е възходящите трендове до края на кампанията да променят посоката си и обратно – нисходящите трендове да се трансформират във възходящи? Възможно е, но само при едно условие – покачваща се избирателна активност. Към този момент, който е сравнително близко до очакваното събитие, не се регистрира тенденция за възможно повишаване на избирателната активност. Това може да бъде променено единствено под напора на някакви разтърсващи и неочаквани събития. От агенцията отчитат теоретична възможност всички осем партии да влязат в следващия парламент.

Също така обаче е слабо вероятно в следващото Народно събрание да бъдат само абсолютно сигурните 3 партии. В най-висока степен на вероятност е бъдещият парламент да се състои от 5 или 6 партийни групи, което не обещава желаната стабилност на мнозинството и респективно на правителството. Като разпределението на мандати и броят парламентарни партии е съответно 3:4:5:6:7:8.

Според представеното във вторник изследване на Центъра за анализи и маркетинг в парламента засега четири политически формации ще бъдат представени със сигурност - ГЕРБ, БСП, ДПС и Реформаторският блок. Ако в парламента място намери и пета партия, най-големи шансове има ББЦ. 

 
Снимка БГНЕС

Разликата между ГЕРБ и БСП е около 10% (съответно 34,3% и 23,7%), а ДПС взема 10 на сто от гласовете. Засега само тези три партии изглеждат сигурни участници в следващия парламент. Още няколко формации имат шансове да бъдат представени в 43-ото НС, но са с доста близки позиции. Това показват данните от последното социологическо изследване на "Афис", проведено между 9 и 14 септември. От агенцията почти изравняват възможностите да преминат 4-% бариера на Реформаторския блок, Патриотичния фронт (и двете с по 5%), АБВ (5,3%) и ББЦ (5%).

 

Изследването е проведено от 9 до 14 септември. Анкетирани са 1200 лица.

Още три партии демонстрират потенциал да прескочат бариерата от 1% - "Зелените", "Глас народен" и "Движение 21". "За изминалите близо 25 години не сме имали нито един подобен случай. Особеното на сегашното силно фрагментирано политическо пространство е, че се случва при спадаща, а не при покачваща се избирателна активност. Сигурно е само едно – не може да има еднопартийно парламентарно мнозинство. Очаквано или не, горещата фаза на кампанията предизвиква отлив на избиратели, вместо обратното. Общата апатия, скандалите, повтарящите се политически сюжети, както и природните бедствия снижават декларираната готовност за участие в изборите на 5 октомври. Докато през миналия месец очакванията бяха за около 50-55% избирателна активност, иначе казано около 3,5-3,6 млн. души, в средата на септември тази прогноза търпи съществена корекция до нива 45-50% активност или 3-3,2 млн. души. Обикновено се смята, че ниската избирателна активност облагодетелства големите партии", се казва в анализа на "Афис". 

В случая наблюдаваме обратната тенденция, тъй като по-широките и по-богатите периферии на големите партии се свиват, докато малките партии остават на подкрепата на твърдите си ядра, които могат да се окажат достатъчни за крайния успех. Това е причината малки партии с по-твърди ядра, като Патриотичният фронт, АБВ и Атака да стоят на терена по-стабилно в сравнение с партии, като Реформаторския блок и ББЦ, които биха имали сравнително по-големи шансове при средна или висока избирателна активност. Възможно ли е изненади да дойдат по линия на така наречения „скрит електорат”, тоест по линия на избиратели, които ще гласуват и ще гласуват точно за определени партии, нов анкетна ситуация предпочитат да не съобщават за това свое намерение или да се регистрират в категорията на колебаещите се? Възможно е, но от опит знаем, че това е най-вече в полза на една партия – ДПС, коментират от социологическата агенция.

Според данните на "Афис" с изключение на Реформаторския блок останалите партии са увеличили подкрепата си по време на предизборната кампания.

При Реформаторите влияят и вътрешни фактори, които по време на кампанията допълнително разколебават десните избиратели, докато при останалите формации тези проблеми в голяма степен бяха изчистени преди старта на кампанията. Част от десните избиратели се оттеглят от активност, но друга част пренасочват декларирания си вот в полза на други формации – в най-голяма степен в полза на ГЕРБ, но не само: блокът „спонсорира” и по-малки формации, е обяснението на агенцията.

Възможно ли е възходящите трендове до края на кампанията да променят посоката си и обратно – нисходящите трендове да се трансформират във възходящи? Възможно е, но само при едно условие – покачваща се избирателна активност. Към този момент, който е сравнително близко до очакваното събитие, не се регистрира тенденция за възможно повишаване на избирателната активност. Това може да бъде променено единствено под напора на някакви разтърсващи и неочаквани събития. От агенцията отчитат теоретична възможност всички осем партии да влязат в следващия парламент.

Също така обаче е слабо вероятно в следващото Народно събрание да бъдат само абсолютно сигурните 3 партии. В най-висока степен на вероятност е бъдещият парламент да се състои от 5 или 6 партийни групи, което не обещава желаната стабилност на мнозинството и респективно на правителството. Като разпределението на мандати и броят парламентарни партии е съответно 3:4:5:6:7:8.

Според представеното във вторник изследване на Центъра за анализи и маркетинг в парламента засега четири политически формации ще бъдат представени със сигурност - ГЕРБ, БСП, ДПС и Реформаторският блок. Ако в парламента място намери и пета партия, най-големи шансове има ББЦ. 

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

а

Още малко и ще преброим пилците!
Анонимен's picture
Анонимен

Александър

Борисов е платил сметките на РБ, АБВ и Паричния фонд.
Анонимен's picture
Анонимен

АСЕН

Съгласно Закона е задължително до се посочва КОЙ е поръчал и платил изследването!


КомуНИСТИТЕ ОТ а,ФЕС са "най-точните"„„„ Припомнете си прогнозата им за Европарламент:

Ако евроизборите бяха сега, БСП би спечелила 18%, ГЕРБ-17%, ДПС-4,8%, по 3,2% за "Атака" и „България без цензура“, 3,1% за АБВ, РБ-1,3%.
Анонимен's picture
Анонимен

Преслав

Шанс или не, след изборите ще сме най-сигурни.
Анонимен's picture
Анонимен

Алекс

Ами поредното опорочено проучване...
Анонимен's picture
Анонимен

Варненец

Щях да гласувам за РБ, ама Касим Дал и сие ми идват малко в повече. Само Патриотичен фронт! 4 гласа от мен - в моето семейство аз контролирам вота !
Анонимен's picture
Анонимен

Евстатий

И като "контролираш" вота, с какво се различаваш от ДПС?
Анонимен's picture
Анонимен

Варненец

Група хардлайнери от ДПС събраха около себе няколко Костовака и няколко люспи от НДСВ и ГЕРБ, и се нарекли "Риформърчета"
Анонимен's picture
Анонимен

герб№9

Гласувайте за пп ГЕРБ,подкрепена от пп Обединени Земеделци,пп РЗС,пп Никола Петков,пп ОППБ,.......За стабилна България-време е!!!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията