Двойно по-големият брой на изборни секции извън страната увеличава значително потенциалните участници в парламентарния вот. Усилието на самоорганизиралите се българи по света доведе до откриването на 427 секции при 227 преди година.

„При оптимално изпълнение на проекта се очаква между 200 000 и 350 000 българи извън страната, над половината от които в страните от Европейския съюз и САЩ, да могат безпроблемно да упражнят правото си на глас“, прогнозира глобалният координатор на проекта за подпомагане на масовото гласуване на българите в чужбина Димитър Иванов, който живее в Швейцария.

Условието, разбира се, е политическите партии да излъчат „грабващи послания, които да достигнат до сърцевината на душите на българските емигранти и възродят смисъла на тяхната житейска ориентация към Родината“, допълва Иванов. (news-bg-abroad.com)

Географията на изборните секции също е много по-широка отпреди. Българите ще имат възможност да гласуват на нови, по-близки до домовете им, места във Великобритания, Ирландия, Германия, Австрия, Швейцария, Белгия, Холандия, Полша, Норвегия, Дания, Италия, Испания, Португалия, Гърция, Турция, Австралия, Индонезия и САЩ.

Боян Юруков от Франкфурт (glasuvam.org) е разработил алгоритъм към картата със секции, който показва зоната, в която избирателите трябва да пътуват приблизително от 30 до 90 минути, за да гласуват. Използвал е данни от навигационни карти, т.е. става дума за реално време по реални пътища.

Резултатът показва колко по-широко покритие имат секциите тази година в сравнение с миналите избори. В тъмно зелено е покритието на секциите от 2013 година, в светло зелено е добавено покритието от тази година.

Това е картата за Европа:

„Аз съм по-запознат с Германия - секции се отвориха в Манхайм и Кьолн, където има много българи, но досега не е имало секции. в Гьотинген също не е имало, а е далеч от другите секции. В западна Англия също има за пръв път“, казва Юруков.

Много по-широко покритие има и в Съединените щати:

Боян Юруков също отчита засилен интерес към тези избори. Въпреки това, той не очаква „драматично увеличение“ спрямо предишния парламентарен вот.

„Проблемът е, че от една страна много от хората не знаят, че имат право или къде могат да упражнят гласа си. От друга го има и фатализмът, типичен и за гласоподавателите в България, че гласът им няма да има значение“, коментира Юруков.

На практика достъп до изборни секции ще имат толкова българи, колкото са необходими за влизане на една партия или коалиция в Народното събрание. Добър мотив за кандидатите да водят активна кампания зад граница.

Миналата година действителните гласове от чужбина бяха 110 хиляди, а през 2009 година бяха 153 хиляди. Този път няма технически пречки да са много повече, стига някой да убеди сънародниците ни зад граница, че има смисъл и има за кого да отделят час или два в неделния ден на 5 октомври.

Изборите тази година могат и да разсеят мита, че гласовете от чужбина помагат само на ДПС. Това математически не е вярно и досега – миналата година Движението е получило 54 хиляди гласа от чужбина от общо 110 000 гласа, а четири години по-рано – 93 хиляди от общо 153 000. Този път много повече български граждани ще имат достъп до урните и митът може окончателно да бъде изоставен.

Глобалният координатор на проекта за подпомагане на масовото гласуване на българите в чужбина Димитър Иванов не приема страха от гласовете от Турция.

„Както всички българи в чужбина, така и те са пълноправни български граждани и страховете от техните гласове никога не са били оправдани. Поради постигнатия равен физически достъп до урните за гласуване, изборите на 5 октомври се очертават да бъдат не само най-масовите, но и най-справедливите избори досега за българите по света“.

Боян Юруков дава пример с Чикаго, където на миналите избори е имало 116 гласа, а живеещите български граждани са почти колкото в големите градове в Турция.

„Това говори за лоша информационна кампания от страна на Външно министерство и местните български организации. Надявам се това да се промени сега. Тези, които пророкуват „страха от гласовете от Турция“, целят единствено обезверяване на гласоподавателите. Единствения глас, който няма смисъл, е недаденият“.

Сега остава кандидатите от партиите и коалициите да намерят път до стотиците хиляди български граждани по света и да ги убедят защо има смисъл да им дадат гласовете си.