Ако някога сте се чудили защо толкова много герои от филмите на "Дисни" нямат майки, има логично обяснение - и то не е само желанието да ви накарат да се облеете в сълзи.

Дон Хан, изпълнителен директор на Maleficent ("Господарка на злото") наскоро сподели пред сп. "Гламър" две обяснение за този феномен.

"Едната причина е, че филмите са дълги 80 или 90 минути, те са посветени на порастването. Те са за този ден в живота ви, когато трябва да поемете отговорност. Симба бяга от къщи, но после трябва да се върне. Накратко по-бързо е да накараш персонажите да пораснат, когато се отървеш от родителите им. Майката на Бамби е убита, така че той трябва да възмъжее рано. Бел има само баща, но и той изчезва."

Хан, който е работил по класики на "Дисни" като "Красивицата и звярът" и "Цар лъв" има и друго по-потискащо и фройдистко обяснение за липсата на майки във филмите. В началото на 40-те години на ХХ век Уолт Дисни купува дом за родителите си.

"Той вика хора от студиото, за да монтират печката, но когато майка му и баща му се местят става инцидент, от печката изтича газ и майка му умира. Икономът пристига на другата сутрин и намира и двамата му родители в безсъзнание. Извлича ги на поляната пред къщата. Баща му отива в болница и се възстановява, майка му обаче умира".

Според разказа на Хан, Дисни никога не говори за смъртта на майка си, темата не се обсъжда и от никой от обкръжението му.

"Той не говори за това, защото лично се чувства отговорен за смъртта на майка си. Мечтата на всяко дете е да купи къща на родителите и поради каприз на съдбата, а не негова грешка, се  е стигнало до фаталния инцидент. Очевидно работниците не са знаели какво правят", казва сега Хан. "Това е само теория, а аз не съм психолог, но е факт, че Дисни беше обсебен от случилото се. От идеята, че е допринесъл за смъртта на майка си".

И докато обясненията на Хан са съвсем логични, отбелязва "Хъфингтън пост", има хора, които се чудят дали Дисни и другите създатели на анимирани филми за деца не са имали по-тъмни "несъзнателни цели" за техните филми, в които няма майки. Сара Боксер написа преди време в "Атлантик":

"Дали несъознаваната цел на тези лишени от присъствието на майката филми е да надделеят над реалността? Дали не е да окуражат повече мъже, че могат да играят ролята на майки? Да се предположи, че бащите могат да бъдат по-добри майки, ако им се предостави възможност? Или може би имаме лош пример на това, което психоаналитичката Карън Хорни нарича "празна утроба". Или може е израз на първичния гняв, който психоаналитичката Мелани Клайн описва като "неконтролираните лакоми и деструктивни фантазии и импулси към гърдите на майка си" у малкото дете."

Като се абстрахираме от сложните обяснения, все пак остава удоволствието от гледането на филмите.