СТРАСБУРГ--Два дебата в Европейския парламент от понеделник и вторник са особено актуални за предизборна България. Те показаха кой къде стои в Европа спрямо санкциите на ЕС срещу Русия, ответната й забрана за внос на земеделски продукти и храни от съюза и спрямо споразумението му за асоцииране и свободна търговия с Украйна, от което тръгна сегашната криза.

Пленарният дебат показа кристално ясно: Против това споразумение и против санкциите са евроскептичните и еврофобските партии. Те обвиняват ЕС в "безотговорна" външна политика, която ненужно е подложила гражданите му на търговското отмъщение на руския президент Владимир Путин. 

Проевропейските партии вляво и вдясно критикуваха начина, по който ЕС компенсира земеделците си за загубите от руската забрана, но никоя от тях не осъди политиката му на съседство към Украйна, нито санкциите срещу Русия.

Най-гласовитите техни критици бяха Партията за независимост на Обединеното кралство (ПНОК - която е ядрото на новата националистическа група в Европейския парламент на име Европа на свободата и пряката демокрация - ЕСПД), ултрадесният френски Национален фронт, италианското популистко движение "Пет звезди", крайната левица.

Това е важно да се знае в България, за да е ясно на избирателя, къде се подреждат тези политици у нас, които се обявяват против европейските санкции, против подкрепата на Украйна, и "за" Путин и за неговия проект за Евразийски съюз. Те се подреждат в широката гама от антиевропейски сили в Европа, които варират от крайноляво до крайно дясно и често граничат с расизма, ксенофобията и откровения фашизъм.

Лидерът на ПНОК и ЕСПД Найджъл Фараж заяви на дебата във вторник, че политиката на ЕС на съседство спрямо Украйна "е ненужна провокация" спрямо Русия и че тя се приближава до "териториална претенция". Повтаряйки аргументите на Путин, Фараж обвини ЕС, че е подкрепил "държавен преврат, който свали украинския президент Виктор Янукович". 

"Ако ръчкате руската мечка с пръчка, не се изненадвайте, че тя реагира," каза Фараж.

Той добави, че "във войната с ислямския екстремизъм президентът Путин, каквото и да мислим за него, е на наша страна."

 "Нека да не продължаваме да провокираме Путин, независимо какво мислим за него," каза Фараж.

Крайните евроскептици като Фараж са изолационисти. Тяхната външнополитическа теза е: Свободата и демокрацията и всичките произтичащи от тях блага са си за нас. Разните източноевропейци са в сферата на влияние на Русия. Те не ни трябват, оставете й ги и не я дразнете, за да не си разваляме западния рахат. По същия начин те се отнасят към новоприетите държави в ЕС, включително - България. Ако зависеше от мистър Фараж, той веднага би ни върнал на Путин, за да не го дразни.

Помислете си, кои са съмишлениците на Фараж у нас. Те искат същото - Евразийски вместо Европейски съюз.

Що се отнася до борбата с ислямския екстремизъм, и сирийският президент Башар Асад се намира между противниците му, но това прави ли го естествен съюзник на Европа? По това г-н Фараж мълчи. 

"Приказките за подкрепа на свободата и демокрацията в Украйна са празни приказки. Всичко това е геополитика", каза по време на споменатия дебат крайнолевият испански евродепутат Пабло Иглесиас.  "Нямам симпатии към г-н Путин, но мисля, че външната политика не може да се обръща на хазарт с интересите на земеделците в ЕС. Те заслужават мирни и отговорни връзки в Русия".

Прилича ли ви на нещо нашенско? Същите крайнолеви освен за "мирни и отговорни" отношения с Путин са и против еврото, частната собственост, финансовата дисциплина. И как изведнъж позициите им съвпадат с тези на крайнодесните! 

Третият урок за България от тези дебати е съотношението на силите в гласуването за ратифициране на споразумението за асоцииране и свободна търговия между ЕС и Русия в Европейския парламент във вторник - 535 "за", 137 "против" и 35 "въздържали се".

Четвъртият урок е, че ЕС не запушва устата на тези, които са против него и за Путин. Това е едно от големите превъзходства на Европейския пред Евразийския съюз и пред рухналия Съветски съюз, който Путин се опитва да възстанови в нова форма. Можете ли да си представите такъв дебат в руската Дума? 

Петият урок от двата дебата е, че ляво-дясно понякога е фалшиф избор, който ни сервират, за да прикрият реалната алтернатива: Напред към Европа или назад към Русия.