Референдумът в Шотландия на 18 септември ще бъда наблюдаван от цяла Европа – не само заради близките социологически резултати или възможността Старият континент да се сдобие с една нация, а ЕС да загуби част от друга. Ако над 50% гласуват „да“, и Шотландия получи своята независимост през 2016 г., десетки други организации в страните от ЕС ще имат един окуражителен пример. Това са учудващо многото сепаратисти на континента.

Не става въпрос за Донбас и вълненията в Украйна, нито пък световно известните каталунци, баски и фламандци. И други следят Шотландия със затаен дъх. Европейският свободен алианс (ЕСА) е съюз на над 40 прогресивно националистически, регионалистки и автономистки партии от целия континент. Техните цели варират от ниското стъпало – частична свобода за местно управление, и завършват на най-високото – реална независимост. 

Сред тях има някои наистина учудващи. Предполагали ли сте, че в Бавария и Венеция има сепаратистки организации? Също така в Бретан, Арагон, Окситания, Лузатия, Сардиния, Моравия, Южен Тирол, Аландските острови, Корнуол... Накратко, огромни спорни региони, някои от които държави в миналото, а днес части от Франция, Германия, Испания, Италия.

Всяка от тези организации очаква с нетърпение резултата от шотландския референдум. Пък и от каталунския, където на 9 ноември ще отговарят на същия въпрос, с тази разлика, че Испания отказва да признае вота. Тези примери, ако завършат с победа за националистите, ще дадат смелост на другите организации в ЕСА, много от които до момента не са посмявали да искат пълна независимост.

След Шотландия, Каталуня, Фландрия и Баския, директорът на ЕСА Гюнтер Даувен смята, че следващата борба за независимост ще пламне в Корсика. Жителите на този френски остров ще избират свой частично независим Събор (практически парламент) през декември догодина, което е една стъпка към пълната независимост. Така започва своя път към утрешната цел и Шотландия, през 1998 г.

Ако трябва да се даде честна оценка, обаче, повечето от тези организации нямат сериозна подкрепа и шансовете им реално да приложат политиката си изглеждат далечни. Също толкова далечна обаче беше и идеята Шотландия някой ден да се отдели от Обединеното кралство, което може вдругиден да е вече факт. Популярността на тези движения вече набира сила, и в бъдеще могат да изненадат геополитическите експерти.

Според Гюнтер Даувен организациите в Алианса добиват сили, защото глобализацията като феномен на световния ред е загубила сили.

„Световната икономическа криза показва, че догмата на глобализацията е достигнала своите граници“ твърди Даувен.

Хората според него търсят децентрализация на властта, с отделни политики за отделните региони – което е и един от основните доводи на шотландците.

Една възможност е и поддръжниците на тези организации да са наплашени от идеите за превръщане на ЕС в свръхдържава на федерален принцип. Комбинирано с растящия евроскептицизъм, особено в Западна Европа, може рязко да повиши симпатиите към националистическите и сепаратистки идеи.

Едно е сигурно – ако „да“ победи в Шотландия, в петък Европа ще се събуди различна -  и то не само защото ще е с една нация в повече.