СИМОНА РУСЕВА

Курсът на рублата пада всекидневно. Девалвацията силно затруднява фирми и банки да обслужват външните си дългове. Това събужда лоши спомени за азиатската криза.

Мрачната констатация е на в. “Ди Велт” в публикация под заглавие: “Русия върви към колосална финансова криза”.

През януари т. г. 1 долар се е търгувал за 33 рубли. Днес курсът е бил 39,30 рубли за долар. Ако тенденцията се запази, през идната година 1 долар ще се равнява на 42,31 рубли, а през 2016 г . – на 45,76 рубли с тенденция за още по-голям спад спрямо щатската валута.

Авторите на публикацията Даниел Екерт и Холгер Цшепиц припомнят  пословичната издръжливост на руснаците на страдания. Точно тя сега била подложена на голямо изпитание, поне във финансовата област. Капиталовите пазари тествали границата на поносимостта на руската икономика. Всяка седмица рублата достигала ново дъно.

“В шест последователни дни валутата на огромната империя непрестанно падаше и всеки път достигаше историческо ниско ниво спрямо долара”, пишат авторите.

Този вторник доларът се търгувал срещу 38,81 рубли. Това е спад от 15,4 на сто в сравнение с началото на годината.

“Спадът на курса спрямо еврото не е така драматичен, тъй като и европейската валута загуби от стойността си. Въпреки това и тук спадът е чувствителен: 10 процента обезценяване на рублата спрямо еврото. Сега за едно евро трябва да се броят 50 рубли”, се посочва в публикацията.

Още от лятото рублата била под силен натиск, но през последните дни темпът на спад се ускорил. Единствената друга чужда валута на бързо развиващи се икономики, която загубила от стойността си повече от рублата, била тази на Аржентина. Поради поредния държавен банкрут на южноамериканската държава от януари т. г. до сега курсът на песото паднал с 22 на сто.

Падането цената на нефта допълнително удря Русия

Болшинството от западните валутни експерти са на мнение, че свободното падане на курса на рублата ще продължи.

“Скоро участниците в пазара ще трябва да заплащат по 40 рубли за долар”,  цитирана е прогнозата на Манодж Прадхан, стратег на банката “Морган Стенли” в Лондон. Според него над руската валута е надвиснала страховита буря.

Към наложените санкции на Русия, загубата на доверие и умеличените инфлационни рискове се прибавял и спадът на цената на нефта. Русия била далеч по-зависима от енергийния си износ в сравнение с други крупни развиващи се пазари.

“Ако се базираме на пазара на краткострочните сделки, то тогава рублата ще е в дългогодишен период на обезценяване. След броени месеци ще се премине и границата от 40 рубли за долар. През 2017 г. ще са нужни дори 50 рубли, за да се купи 1 долар, смятат търговци на валута”, посочват авторите.

Те цитират и Алексей Погорелов, икономист в московския клон на “Credit Suisse“: “Финансовите ангажименти в Русия изпаднаха в немилост.”

“Заради опасения от нова студена война вложителите не желаят да инвестират парите си в най-голямата държава в света, дори изтеглят капиталите си. Същевременно значителен брой руснаци изнасят състоянието си зад граница”, подчертават авторите, позовавйки се на финансовото министерство в Москва.

Само между април и юни т. г. в чужбина са били изнесени 25,8 милиарда долара. От юли до септември – 30 милиарда.

Според експерти на Международния валутен фонд сумата до края на годината щяла да набъбне на 150 милиарда долара (общо за 2014 г. – бел. ред.)

Гражданите понасят тежестта на инфлацията

“За руските граждани падането курса на рублата е драматичен срив на благосъстоянието им. Сега за вносни стоки те трябва да заплащат значително повече. Това особено важи за хранителните продукти, които поскъпнаха с 12 на сто. Още по-скъпи станаха услугите. Инфлацията за август е 7,6 на сто”, пише вестникът.

Спадът на курса на рублата се отразявал пагубно не толкова на държавата, колкото върху банки и частни фирми със задължения към Запада, които се изчислявали на 1,3 билиона долара. Бомбата цъкала, можела всеки момент да гръмне.

Като държава Русия имала още козове. След Китай, Япония, Саудитска Арабия и Тайван Москва е пета по валутен резерв – 406 милиарда долара, по данни на Националната банка. Към това трябвало да се прибави и златният резерв за 44 милиарда долара.

“Допълнително руснаците могат да наченат и резервните фондове. Те по принцип са предвидени за населението и пенсионерите, но в хода на конфликта биха могли да бъдат оплячкосани, за да се притъпи острата финансова нужда. Нещата изглеждат така, като че ли и Москва иска да изпробва доколко населението е издръжливо на страдания”, заключава “Ди Велт”.