Ad Config - Website header

 

Article_top

Михаил Крутихин

Китайците, меко казано, не са обикновени партньори. В отношенията си с руския нефтогазов отрасъл те неведнъж са доказвали това. Китай умело се възползва от възможностите, които му дават грешките на руските политически лидери и ръководителите на нефтените и газовите компании.

Трудният клиент

През 2004 г. "Роснефт" отчаяно се нуждаеше от пари, за да финансира придобиването на активите на разбитата компания ЮКОС. На помощ се притекоха само китайците. Никой друг не искаше да участва с пари в една съмнителна сделка. Като подписа договор с китайците, "Роснефт" получи едновременно 6 милиарда долара във вид на предплата, а Китайската национална петролна корпорация (КНПК) - 48,4 милиона тона руски нефт с доставки по железопътна линия, разпределени до 2010 г.

Условията на този договор, с които набързо се съгласиха в Москва, обаче се оказаха "пропусната полза" за "Роснефт". На съвещание при Владимир Путин през август 2007 г. тогавашният ръководител на компанията Сергей Богданчиков се оплака, че при продажбата на всеки тон нефт в Китай фирмата куби 40 долара в сравнение с износа през Новоросийск или Приморск.

В Кремъл решиха да поискат преразглеждане на цената на договора, като заплашиха китайците със скъсване на споразумението и отказ от строителството на отклонение от нефтопроводната система "Източен Сибир-Тихи океан" (ИСТО) до границите на Китай. В Пекин с този ултиматум бе командирован първо вицепремиерът Александър Жуков, а след това - премиерът Виктор Зубков. Според твърдения на участниците в преговорите китайците отговорили на първия с нещо от рода на: "Какви сметки може да има между приятели? Не ви ли спасихме ние за ЮКОС?" Те обаче изслушали Зубков, но в крайна сметка се съгласили - сякаш за да се подиграят - да вдигнат цената едва с 67,5 цента за барел, тоест с 5 долара за тон.

Следващата изненада за "Роснефт" китайците поднесоха, като самостоятелно пресметнаха цената по договора, сключен през 2009 г. Нефтът тръгна към Китай вече не по железопътната линия, а по отклонението от ИСТО. Китайците се заядоха, че в цената били включени транспортни разходи във вид на тарифа на ИСТО, но тарифата била единна, мрежова и не зависела от разстоянието.

Шефът на "Транснефт" Николай Токарев тогава се оплакваше, че тази тарифа била преференциална и не покривала дори операционните разходи по подаването на нефта. Да не говорим вече за възстановяване на капиталните разходи по строителството на системата.

Китайците решиха да плащат само половината от преференциалната мрежова тарифа, тъй като до отклонението към границата нефтът изминава само половината от трасето на ИСТО. И едва отчаяни преговори на високо равнище доведоха до малко орязване на намалението, макар то да не изчезна изцяло.

Скок от засада

Начинът на работа с капризни клиенти от такъв тип е отдавна известен - диверсификация на пазара. Монопсонията - ситуацията, когато на няколко продавачи има едва един купувач - с нищо не е по-добра от монопола на продавача. Но за руските компании този вариант е неприемлив по няколко причини едновременно.

Първо, пренасочването на експортните потоци от нефт и газ към Азия в противовес на традиционните пазари на Запад стана част от геополитическата стратегия на руското ръководство. За постигането на тази цел Москва е готова да пренебрегне икономическите съображения като недостатъчната рентабилност на проектите и да поеме върху себе си тежестта да работи с нетипичен купувач.

Второ, условията вече отдавна диктуват китайците, които се придържат към безпогрешна тактика, която може да бъде наречена "скок от засада". Тя предполага изчакване на моментите, когато не напълно обмислени действия (алчност и глупост) на отговорните за вземането на решенията лица вкарват руските държавни компании в задънена улица, от която не можеш да се измъкнеш без чужда финансова помощ. А долари в Китай има предостатъчно. Точно такъв прийом бе използван при сключването на първия нефтен договор с "Роснефт" през 2004 г.

В друг случай китайците спасиха "Роснефт" с пари две години по-късно, когато компанията нямаше средства за придобиване на "Удмуртнефт" от ТНК-БП (Първата компания е на руската автономна република Удмуртия, а втората - холдинг, съставен от руската Тюменска петролна компания и английската "Бритиш петролиъм" - б.р.). Както разказват чиновниците от Министерството на енергетиката, най-високата цена предлагала унгарската компания МОЛ, но въпреки всичко спечели кандидатурата на китайската "Синопек". Това бе обяснено с обещанието на "Синопек" да предаде на "Роснефт" 51 на сто от новопридобитата "Удмуртнефт", с разсрочено плащане от бъдещите приходи. В резултат голям пакет от печелившата нефтодобивна компания се оказа в китайски ръце, макар по онова време в Кремъл да гледаха без особен ентусиазъм на възможността за китайско проникване в руските нефт и газ.

Поредната порция китайска помощ също дойде, както винаги, точно навреме. Едновременно две държавни компании се оказаха през 2009 г. в изключително трудно финансово положение. Токарев научи, че предшественикът му Семьон Вайнщок не е оставил във фирмените сметки пари за завършване на строителството на първия етап от трасето на ИСТО. Свободните средства на "Роснефт" също свършиха. Китайците предложиха да преведат 15 милиарда долара за "Роснефт" и 10 милиарда за "Транснефт" в качеството на предплата за доставки на нефт в продължение на 20 години (15 милиона тона годишно). Московските преговарящи приеха техните условия.

Затъване в дългове

Болестта гигантизъм, поразила ръководството на "Роснефт", принуди компанията да изкупува все по-нови активи - от принадлежащата й "Итера" до ТНК-БП. С парите, както обикновено, помагат китайците. През май 2013 г. "Роснефт" постигна с КНПК поредната договорка, като фактически й продаде нефт, който все още не е добит (до 365 милиона тона в продължение на 25 години). Сумата на предплатата се оценява на 70 милиарда долара. Тази стъпка рязко увеличи обема на дълга на "Роснефт", което стана един от факторите, принудили неотдавна шефа на компанията Игор Сечин да потърси помощ от правителството.

Фактически притежаващ основните обеми нефт, който все още предстои да бъде добит в Източен Сибир, Пекин вече може да диктува условията си на длъжника. На китайците е обещано дялово участие в разработването на такива големи и перспективни полета като Ванкор и Среднеботуобинското находище. Тези дялове ще позволят на КНПК да контролира в Русия извличаните запаси от нефт по категориите С1+С2 с обем 1,2 милиарда тона. Струва си да си припомним, че доказаните запаси от нефт на Китай в края на 2013 г. съставляваха 215 милиарда тона.

Като похарчи гигантски средства за придобиването на ТНК-БП и други активи, "Роснефт" се оказа в ситуация, когато да вземаш назаем пари от Пекин е трудно, а дългът нарасна до опасни размери. Правителството смята да финансира инвестиционната програма на държавната компания от средствата на фонда за национално благосъстояние, за да плати новите придобивки.

След нефта идва ред на газа

Следвайки примера на "Роснефт", бъдеща плячка за китайците започна да залага и "Газпром". В Пекин вече потвърдиха съгласието си да заделят до 25 милиарда долара в качеството на предплата за газ, за да помогнат с финансирането на проекта, който включва усвояването на газовите запаси на Якутия и Иркутска област и строителството оттам на газопроводната система "Силата на Сибир". Не са изключени и нови заеми - капиталовложенията в проекта се оценяват в инвестиционната мотивировка на "Газпром" за проекта на над 100 милиарда долара, макар ръководството на монополиста да говореше оптимистично за 55 милиарда.

Междувпрочем, рентабилността на "Силата на Сибир" буди сериозни съмнения. Ако се вярва на същата тази инвестиционна мотивировка, възвръщаемостта на проекта по чист доход превишава 16 години. А по чист дисконтиран доход проектът няма да има възвръщаемост, дори ако бъде поставен краен срок 2048 г.

В "Газпром" се опитват да оправдаят китайския маршрут с това, че газопроводът щял да съживи икономиката на Източен Сибир. Тръбата, минаваща под хълмовете на тайгата, не създава нови работни места. Газопреработващото предприятие край град Белогорск в Амурска област има нужда само от 3000 сътрудници. Газифициране на регионите? Но търсенето на газ по трасето на "Силата на Сибир" дори през 2040 г. едва ще превиши 3 милиарда кубически метра.

Там, където решенията се вземат от геополитически съображения, няма място за мнения на икономисти. Затова пък при дадените обстоятелства китайците с тяхната тактика на "скок от засада" си развяват байрака както си искат. А в условията на финансовите санкции на Запада - още повече.

--------------------------------------------------------------------

Авторът е специалист по енергийните въпроси и главен редактор на руското специализираното електронно издание The Russian Energy. Тази негова статия е публикувана във в. "Водомости".

 
Шефът на "Газпром" Алексей Милер (вляво) обяснява на руския президент Владимир Путин и китайския вицепремиер Чжан Гаоли какво ще представлява газопроводът "Силата на Сибир". Снимка БГНЕС

Китайците, меко казано, не са обикновени партньори. В отношенията си с руския нефтогазов отрасъл те неведнъж са доказвали това. Китай умело се възползва от възможностите, които му дават грешките на руските политически лидери и ръководителите на нефтените и газовите компании.

Трудният клиент

През 2004 г. "Роснефт" отчаяно се нуждаеше от пари, за да финансира придобиването на активите на разбитата компания ЮКОС. На помощ се притекоха само китайците. Никой друг не искаше да участва с пари в една съмнителна сделка. Като подписа договор с китайците, "Роснефт" получи едновременно 6 милиарда долара във вид на предплата, а Китайската национална петролна корпорация (КНПК) - 48,4 милиона тона руски нефт с доставки по железопътна линия, разпределени до 2010 г.

Условията на този договор, с които набързо се съгласиха в Москва, обаче се оказаха "пропусната полза" за "Роснефт". На съвещание при Владимир Путин през август 2007 г. тогавашният ръководител на компанията Сергей Богданчиков се оплака, че при продажбата на всеки тон нефт в Китай фирмата куби 40 долара в сравнение с износа през Новоросийск или Приморск.

В Кремъл решиха да поискат преразглеждане на цената на договора, като заплашиха китайците със скъсване на споразумението и отказ от строителството на отклонение от нефтопроводната система "Източен Сибир-Тихи океан" (ИСТО) до границите на Китай. В Пекин с този ултиматум бе командирован първо вицепремиерът Александър Жуков, а след това - премиерът Виктор Зубков. Според твърдения на участниците в преговорите китайците отговорили на първия с нещо от рода на: "Какви сметки може да има между приятели? Не ви ли спасихме ние за ЮКОС?" Те обаче изслушали Зубков, но в крайна сметка се съгласили - сякаш за да се подиграят - да вдигнат цената едва с 67,5 цента за барел, тоест с 5 долара за тон.

Следващата изненада за "Роснефт" китайците поднесоха, като самостоятелно пресметнаха цената по договора, сключен през 2009 г. Нефтът тръгна към Китай вече не по железопътната линия, а по отклонението от ИСТО. Китайците се заядоха, че в цената били включени транспортни разходи във вид на тарифа на ИСТО, но тарифата била единна, мрежова и не зависела от разстоянието.

Шефът на "Транснефт" Николай Токарев тогава се оплакваше, че тази тарифа била преференциална и не покривала дори операционните разходи по подаването на нефта. Да не говорим вече за възстановяване на капиталните разходи по строителството на системата.

Китайците решиха да плащат само половината от преференциалната мрежова тарифа, тъй като до отклонението към границата нефтът изминава само половината от трасето на ИСТО. И едва отчаяни преговори на високо равнище доведоха до малко орязване на намалението, макар то да не изчезна изцяло.

Скок от засада

Начинът на работа с капризни клиенти от такъв тип е отдавна известен - диверсификация на пазара. Монопсонията - ситуацията, когато на няколко продавачи има едва един купувач - с нищо не е по-добра от монопола на продавача. Но за руските компании този вариант е неприемлив по няколко причини едновременно.

Първо, пренасочването на експортните потоци от нефт и газ към Азия в противовес на традиционните пазари на Запад стана част от геополитическата стратегия на руското ръководство. За постигането на тази цел Москва е готова да пренебрегне икономическите съображения като недостатъчната рентабилност на проектите и да поеме върху себе си тежестта да работи с нетипичен купувач.

Второ, условията вече отдавна диктуват китайците, които се придържат към безпогрешна тактика, която може да бъде наречена "скок от засада". Тя предполага изчакване на моментите, когато не напълно обмислени действия (алчност и глупост) на отговорните за вземането на решенията лица вкарват руските държавни компании в задънена улица, от която не можеш да се измъкнеш без чужда финансова помощ. А долари в Китай има предостатъчно. Точно такъв прийом бе използван при сключването на първия нефтен договор с "Роснефт" през 2004 г.

В друг случай китайците спасиха "Роснефт" с пари две години по-късно, когато компанията нямаше средства за придобиване на "Удмуртнефт" от ТНК-БП (Първата компания е на руската автономна република Удмуртия, а втората - холдинг, съставен от руската Тюменска петролна компания и английската "Бритиш петролиъм" - б.р.). Както разказват чиновниците от Министерството на енергетиката, най-високата цена предлагала унгарската компания МОЛ, но въпреки всичко спечели кандидатурата на китайската "Синопек". Това бе обяснено с обещанието на "Синопек" да предаде на "Роснефт" 51 на сто от новопридобитата "Удмуртнефт", с разсрочено плащане от бъдещите приходи. В резултат голям пакет от печелившата нефтодобивна компания се оказа в китайски ръце, макар по онова време в Кремъл да гледаха без особен ентусиазъм на възможността за китайско проникване в руските нефт и газ.

Поредната порция китайска помощ също дойде, както винаги, точно навреме. Едновременно две държавни компании се оказаха през 2009 г. в изключително трудно финансово положение. Токарев научи, че предшественикът му Семьон Вайнщок не е оставил във фирмените сметки пари за завършване на строителството на първия етап от трасето на ИСТО. Свободните средства на "Роснефт" също свършиха. Китайците предложиха да преведат 15 милиарда долара за "Роснефт" и 10 милиарда за "Транснефт" в качеството на предплата за доставки на нефт в продължение на 20 години (15 милиона тона годишно). Московските преговарящи приеха техните условия.

Затъване в дългове

Болестта гигантизъм, поразила ръководството на "Роснефт", принуди компанията да изкупува все по-нови активи - от принадлежащата й "Итера" до ТНК-БП. С парите, както обикновено, помагат китайците. През май 2013 г. "Роснефт" постигна с КНПК поредната договорка, като фактически й продаде нефт, който все още не е добит (до 365 милиона тона в продължение на 25 години). Сумата на предплатата се оценява на 70 милиарда долара. Тази стъпка рязко увеличи обема на дълга на "Роснефт", което стана един от факторите, принудили неотдавна шефа на компанията Игор Сечин да потърси помощ от правителството.

Фактически притежаващ основните обеми нефт, който все още предстои да бъде добит в Източен Сибир, Пекин вече може да диктува условията си на длъжника. На китайците е обещано дялово участие в разработването на такива големи и перспективни полета като Ванкор и Среднеботуобинското находище. Тези дялове ще позволят на КНПК да контролира в Русия извличаните запаси от нефт по категориите С1+С2 с обем 1,2 милиарда тона. Струва си да си припомним, че доказаните запаси от нефт на Китай в края на 2013 г. съставляваха 215 милиарда тона.

Като похарчи гигантски средства за придобиването на ТНК-БП и други активи, "Роснефт" се оказа в ситуация, когато да вземаш назаем пари от Пекин е трудно, а дългът нарасна до опасни размери. Правителството смята да финансира инвестиционната програма на държавната компания от средствата на фонда за национално благосъстояние, за да плати новите придобивки.

След нефта идва ред на газа

Следвайки примера на "Роснефт", бъдеща плячка за китайците започна да залага и "Газпром". В Пекин вече потвърдиха съгласието си да заделят до 25 милиарда долара в качеството на предплата за газ, за да помогнат с финансирането на проекта, който включва усвояването на газовите запаси на Якутия и Иркутска област и строителството оттам на газопроводната система "Силата на Сибир". Не са изключени и нови заеми - капиталовложенията в проекта се оценяват в инвестиционната мотивировка на "Газпром" за проекта на над 100 милиарда долара, макар ръководството на монополиста да говореше оптимистично за 55 милиарда.

Междувпрочем, рентабилността на "Силата на Сибир" буди сериозни съмнения. Ако се вярва на същата тази инвестиционна мотивировка, възвръщаемостта на проекта по чист доход превишава 16 години. А по чист дисконтиран доход проектът няма да има възвръщаемост, дори ако бъде поставен краен срок 2048 г.

В "Газпром" се опитват да оправдаят китайския маршрут с това, че газопроводът щял да съживи икономиката на Източен Сибир. Тръбата, минаваща под хълмовете на тайгата, не създава нови работни места. Газопреработващото предприятие край град Белогорск в Амурска област има нужда само от 3000 сътрудници. Газифициране на регионите? Но търсенето на газ по трасето на "Силата на Сибир" дори през 2040 г. едва ще превиши 3 милиарда кубически метра.

Там, където решенията се вземат от геополитически съображения, няма място за мнения на икономисти. Затова пък при дадените обстоятелства китайците с тяхната тактика на "скок от засада" си развяват байрака както си искат. А в условията на финансовите санкции на Запада - още повече.

--------------------------------------------------------------------

Авторът е специалист по енергийните въпроси и главен редактор на руското специализираното електронно издание The Russian Energy. Тази негова статия е публикувана във в. "Водомости".

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

on

Ето я другата страна на монетата! Значи докато се дървят руснаците, че не им трябвал Запада - ще продават на Китай, в същото време жълтурите ги разиграват как си искат. А това досега не се чуваше. Браво за статията!
д-р Пeтроff's picture
д-р Пeтроff
д-р Пeтроff

д-р Пeтроff

Тов. Путин ще се надупи на Китай,дже ще им даде вазелина.След като го резнат от останалият свят,Китай остава с монопол върху надеждите на Русия.За една петилетка ще оглазгат Матушката и Путин със саратниците си ще им благодари....
Анонимен's picture
Анонимен

Елена

Ами САЩ иска да им вземе всичко, да застане между Русия, Европа и Азия и те да продават на всички. Да подчинят Русия така както и индианците в Американския континет. Ако така се погледнат нещата, каква е разликата, кой ще ги победи, а впрочем последното изобщо не е сигурно. Руснаците са бойци не са дрънкала като нас, само пишем в нета. Те са войни, ще се бият ако трябва за идеята, не само за пари.
Анонимен's picture
Анонимен

Лосов

Тук става въпрос за икономика, технологии и пари... Не за селски биячи...
Анонимен's picture
Анонимен

on

Само не разбрах - САЩ газ и нефт ли искали да продават на всички? Доколкото знам, те купуват колкото могат суровини с идеята да пестят собствените си ресурси докато в световен план намалеят и им се повиши цената. Арабите знаят горе-долу след колко време ще им свърши нефта и имат фондове, в които всяка година добавят 10% от печалбата от продадения нефт. Тези фондове купуват активи по целия свят, май и бизнеси откриват - общо взето всякакви инвестиции, които да ги хранят когато нямат какво да продават. А руската стратегия е (не случайно) "руския цар" - юруш да издумкат патроните. Не си пестят ресурсите, гледат да продават колкото могат повече. Докато има...
Всичките Ви останали неща са общи приказки, неотнасящи се към темата.
Анонимен's picture
Анонимен

Икономист

Русия вече ще доставя газ на Китай за 350 долара за куб.м.: "По информации Дмитрия Лютягина, "Газпром" изначально ориентировался на 400 долларов за тысячу кубометров. Но и 350 долларов, на его взгляд, вполне адекватная цена, особенно для азиатского региона, где сильную конкуренцию газу составляет уголь.
"Китай как раз настаивал на цене в 350 долларов за тысячу кубов, поэтому можно сказать, что в данном случае китайская сторона является если не выгодоприобретателем, то, по крайней мере, настояла на своей позиции. Но для "Газпрома" это не критично", - утверждает эксперт.' (http://www.bbc.co.uk/russian/international/2014/05/140521_russia_china_gas_contract.shtml).
На нас пък, понеже сме "братушки". от 1 я нуари 2013 г. ни продават газ С НАМАЛЕНИЕ - и след намалението "новата цена на газа ще бъде 404.17 долара за 1000 куб. м, а според неофициални изчисления от руска страна - дори 403 долара. Към момента, по информация на изданието, България плаща 472 долара за 1000 куб." (http://www.dnevnik.bg/biznes/2012/11/15/1947055_bulgariia_poluchava_20_otstupka_ot_cenata_na_ruskiia/)
Хай, да живее "братска" Русия!
Анонимен's picture
Анонимен

Питащият

Има умни руснаци ,които са наясно ,но за съжаление както и у нас простотията е голяма. Освен това вина за развитието в русия има и Запада, който реши,че след като са загубили студената война, Руснаците просто ще се присъединят при всякакви условия ни на всякаква цена. Опита да се осребри победата породи тази реакция. http://tvrain.ru/articles/ekonomist_vladislav_inozemtsev_esli_my_hotim_byt_vtorym_iranom_nikto_nam_ne_zapretit_vyjti_iz_globalnyh_protsessov-374689/
Анонимен's picture
Анонимен

Да живее евразия

В следващите години Китай ще вземат не само нефта и газа на Русия, но и територия. Много ще е интересно, когато стари идеологически другари се сбият.Така както става в България-едни комунисти откраднаха парите на други комунисти. Май много боли?
Анонимен's picture
Анонимен

Реклама

Китайска наденица "меки"- ако дойде Русия, няма да я бавя.
Анонимен's picture
Анонимен

Nik

Статията от 2012!! Путин сдает Дальний Восток. Пока в аренду.

Россия готова обсуждать с партнерами по АТЭС передачу в аренду сельскохозяйственных земель Дальнего Востока. Программа инвестиций пока предполагает 20 проектов, говорят в Минэкономразвития. Интерес к территориям проявили Сингапур, Таиланд, Япония.

Показательно в этом списке выглядит крошечный социалистический Вьетнам – наследники Хошимина согласны инвестировать в Дальний Восток свои деньги, а воры и жулики из путинской ЕдРо, набившие карманы нефте и газодолларами, оказывается, не в состоянии.

Примечательна также заинтересованность в аренде извечных врагов Кремля – японцев. Уж кто-кто, а они знают, как приделать логотип восходящего солнца к ускользающим от Москвы землям.

Для освоения азиатским партнерам предлагаются большие площади российской территории — по некоторым проектам, до 150—200 тысяч гектаров.

«Учитывая размер инвестиций, вложение должны быть долгосрочными, это не пять лет», — подчеркнул замминистра экономического развития РФ Андрей Слепнев, добавив, что на России законодательно разрешена долгосрочная аренда. Странно, почему не пожизненно? Сразу бы продали, как Аляску и людям стало б легче дышать, и себе б карманы набили.
Среди возможных регионов пока обсуждается Приморский край, Хабаровский край, Амурская область, где есть условия для производства сои, риса и других видов зерна.

В Восточной Сибири и на Дальнем Востоке не используется до 50% пахотных земель.

По словам осведомленного источника, практика сдачи в аренду сельскохозяйственных земель Дальнего Востока уже реализуется в рамках более мелких инвестиционных проектов китайских агропромышленных компаний. В частности, на территории Еврейской автономной области размещены овощные плантации китайских фермеров.

В странах Азиатско-Тихоокеанского региона растет население, а возможности для ввода в сельскохозяйственный оборот новых земель и водных ресурсов для их орошения ограничены; размеры пахотных земель сокращаются; за последние десять лет ежегодный рост урожайности пшеницы и риса составил всего 1%, а кукурузы — 2%; благодаря росту доходов население начало потреблять больше мяса, нужно больше фуража для животноводства; развитие автопрома требует больше сельхозпродукции для производства биотоплива, особенно в условиях высоких цен на нефть, объяснил Канаев.
Проблемы могут возникнуть с рабочей силой, подчеркнул Слепнев. В силу того, что своих трудовых ресурсов однозначно не хватит, и они неконкурентоспособны по сравнению с жителями Китая. Поэтому, приплыв сотен тысяч (возможно и миллионов) мигрантов из азиатского региона гарантирован.

«Российская рабочая сила Приморского края и Амурской области — это очень сильно маргинализированное население с высокой степенью алкоголизации и не очень эффективными трудовыми навыками. На фоне китайцев она очень дорогая», — считает директор региональных программ Независимого института социального политики Наталья Зубаревич. По словам эксперта, у России одно конкурентное преимущество — земля, но с неразвитой инфраструктурой, дефицитом электроэнергии и плохими причалами.

Многие аналитики считают, что Дальний Восток очень быстро потеряет статус „русского”. Впрочем, уже сейчас ДВ российским назвать можно лишь с большой натяжкой. Политики АТЭС с нетерпением ожидают возвращения Путина на кремлевский трон. Многие азиатские страны в ближайшее время рассчитывают решить свои демографические проблемы за счет агонизирующих территорий бывшей российской империи. http://oleg-leusenko.livejournal.com/588661.html
Анонимен's picture
Анонимен

Сибирь

То ьубаво препеатваш ,само дето има една малка подробност- броят на китайците в Сибир не се увеличава,а вече намалява. Първо -започнаха да ги гонят и от Красноярска ,и от Новосибирска области (за другите нямам наблдения,но съм сигурен,е и там е така).Второ - средната заплата в Китай се увеличи и на самите китайци не е изгодно да идват в Русия и да работят за без пари. Защото имат много конкуренция - емигранти.
Анонимен's picture
Анонимен

Милен

Логиката на статията е валидна, а нещата от гледна точка на обикновения руснак (който в момента подкрепя авантюрите на Путя) изглеждат супер куцо - първо му предстои 10-15г период на "pariah state citizen", когато икономиката ще върви надолу, а китайците ще се възползват от руската глупост, после това статукво ще изнерви хората и ще предизвика политическа криза, махалото ОТНОВО ще се върне в обратна посока, на мястото на Путин ще дойде някой Горбачов, ОТНОВО ще последва тегав период на либерализация, съпътствана от неизбежните трусове при ликвидирането на предприятия без икономическа логика, а положителният изход евентуално ще отстои на ОЩЕ ЕДНИ 10-на години! При вече профукана значителна част от природните им ресурси! И всичко това само заради едното отделяне на ендорфини при споменаването на Крим :)
Анонимен's picture
Анонимен

Сибирь

Мечтай си ! 1. Икономиката на Русия си върви нагоре.Развиват се и промишленоста и селското стопанство. 2, В момента там 2/3 от населението са сталинисти. Ако Путин падне (макар,че не виждам как) то на власт ще дойде някой доста по-радикален. Напрмер Рогозин. Путин е обвиняван от народът,че е твърде мек с някои групи от населението,които по някакво "съвпадение" са фенове на горби и елцин. 3. Те в момента не ликвидират,а отварят заводи. Тия приказки за деиндустриализация са за малките седерастчета. 4.Ресурсите на Русия не са изчерпани,а напротив,откриват се и се разработват нови.
Анонимен's picture
Анонимен

Даниел

А след като Китай им изкупи енергийните суровини, такъв "възход" ги очаква, че направо ума ти не го побира. В момента Русия е бензино и газ-колонката на Европа. Не вярвай много на Путин и мегаломанските му приказки, а по-скоро следи нивата на рублата и други фактори по световните пазари. Рублата се срива спрямо другите валути, а това значи, че на Русия й е много по-трудно и по-скъпо да си пазарува нужните й неща, което след време ще им изиграе лоша шега.
Анонимен's picture
Анонимен

Милен

Повярвай ми, изобщо не си го мечтая този сценарий, защото единственият начин Русия да спре да тормози страната ми е обикновеният руснак да забогатее и да се очовечи малко. Тази перспектива не е добра от българска гледна точка. Но е неизбежна при такова поведение като сегашното. Иначе имаш право само за ресурсите - те наистина са много, но безсмислената загуба на пари си е загуба. А и не само в Русия постоянно се откриват нови енергийни източници.
Анонимен's picture
Анонимен

Сибирь

То хубаво пишете такива приказки,но защо не сравним например дълговете на САЩ към Китай? Че те май американците мърдат още само защото китайците на са изкупили всичко нужно от тях.
Анонимен's picture
Анонимен

Борислав

Приказки ли? Човекът,първо е руснак,второ пише,че е енергиен експерт! Или когато писаното или казаното за Русия не е с положителен знак,то невярно,глупост,в случая приказка? И защо,когато се заговори за Русия,трябва непременно да се намеси САЩ? Не разбираш ли,че има и други държави по света?
Анонимен's picture
Анонимен

Ей, тая партийна учебна година. Няма свършване. Да, и Тито беше подменен с агент на англичаните, и "стопените" китайци ги броиха по копчетата и сега завалите САЩ - живи да ги оплачем
Анонимен's picture
Анонимен

Лосов

Няма как да разберете това което престои... Просто сте прекалено емоционално ангажирани с миналото и настоящето... Светът ще се раздели на две.., но няма да бъде двуполюсен свят... Просто ще бъде свят на бъдещето и свят на миналото... Светът на миналото ще бъде образно казано като свят от каменната ера... Свят на войни и революции... Единственото общо с тази статия са суровините и енергоносителите... Цивилизованият свят още преди десетина години би могъл да изостави старите източници-енергоносители и да премине към нови... Тоест без въглища, нефт, газ, атомна енергия... Но има един малък но много съществен проблем... Какво ще се случи с останалите държави и народи по света... То е ясно, че новите технологии няма да бъдат подарени на всички... Джордж Буш го каза... само на нашите приятели и съюзници... Враговете ще получат дебелия край на бухалката... Образно казано, ще бъдат изпратени в каменната ера... Но това ще означава гладна смърт за всички останали... Първо богатият им елит ще избяга в цивилизованите страни.., после ще започнат гладни бунтове и завоевателни войни... По гладните държави като марокански скакалци ще нападат и завладяват по богатите... Ще започне масово преселение на народите... войни, епидемии... Именно за да не се получи това... Светът ще се раздели на две, и Китай ще поеме ролята на втори център... Макар и с по назадничави технологии, Китай ще осигури пазар за енергоносителите и суровините на тези които останат в каменната ера... Така западния свят ще може спокойно да се откъсне от останалата част от неразбраното и неузряло човечество... Русия имаше своя избор - можеше заедно с развитите държави да върви напред.., но вместо това тя избра да стане енергиен придатък на Китай.., защото Китай няма да дели трона с никого...
Анонимен's picture
Анонимен

жалки неща

Да се притеснявате и обсъждате какво ги чака руснаците!? Не е ли по-добре да се огледате какво ги чака българите? Че така като гледам, минаха 25 години, изредиха се една камара манафи и тикви и какви ли не още, а държавата се разпада и се живее все по-зле.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Одобрявате ли съживяването на проекта за АЕЦ „Белене“?