Ad Config - Website header

 

Article_top

Момчил Инджов

Поне 12 журналисти са нападнати за един месец в Русия само за това, че се опитват да разберат дали и колко местни войници десантчици са загинали в Украйна.

9 от атакуваните репортери са руски, съобщи за Клуб Z колегата Алексей Семьонов от излизащия в северния град Псков вестник "Городская среда". Той е сътрудник и на седмичника "Псковская губерния", който първи написа за смъртните случаи, за които властите в Москва и досега мълчат. Директорът на изданието Лев Шлосберг бе пребит от неизвестни нападатели в края на август и постъпи в болница.

В четвъртък в град Астрахан бяха нападнати московският кореспондент на Би Би Си Стивън Розънбърг и придружаващите го продуцент и оператор. Тримата бяха арестувани за няколко часа и полицаите изтриха заснетия филм от камерата им.

"Ето в такива условия ни се налага да работим. Мене още не са ме нападнали, но съм готов това да ме сполети. Едва ли толкова дълго ще ме оставят на мира", споделя Алексей Семьонов.

Той е сред хората, които неуморно публикуват имена на убити десантчици, изпратени в Украйна против волята им. В почти всички случаи командването съобщава на войниците, че заминават на учения край границата между двете страни. И изведнъж се оказва, че момчетата са се оказали в Донецка или Луганска област в Източна Украйна, където местните власти водят борба срещу проруските сепаратисти.

Първо те престават да се обаждат на близките си в Русия по телефона. А след това идват страшните вести за гибелта им. "Най-вероятно 200 руски десантчици са загинали в Украйна от втората половина на август досега. 80 от тях са от 76-а Псковска гвардейска въздушно-десантна дивизия", смята Алексей Семьонов.

Списъците със загиналите са недостъпни, ако изобщо ги има. Русия досега е признала за гибелта само на един свой войник в Украйна. В края на август телевизията излъчи погребението му. Официалната информация обаче гласеше, че той отишъл да се бие в Украйна, докато бил в отпуск, като не уведомил за това не само командира си, но дори съпругата си, за която се оженил наскоро. Съвсем естествено, почти никой не повярва на тази версия.

Семьонов е съставил списък с имената на поне 39 души, за които знае кога и къде са погребани.

Русия досега отрича, че нейни войници се бият в Украйна. Тя не признава гибелта дори на младежи, на чиито гробове вече са издигнати паметници.

На гробищата, където заравят загиналите - дори в най-затънтените места - бдят здравеняци с анцузи, разказва Алексей Семьонов. Те пъдят журналисти и изобщо всекиго, който събуди подозрението им.

Поне в един от случаите нападателите на журналисти били идентифицирани като десантчици от Псковската дивизия. Те атакували репортери на гробището в село Вибути край Псков. Именно там бил погребан старши сержант Леонид Кичаткин, чиито родители се разприказваха за гибелта му.

Това стана на 25 август. Репортери заснеха табелката с името му. Тя изчезна мистериозно още на другия ден.
С нея изчезна табелката и на убития и погребан на същия ден Александър Осипов. Баща му Сергей общувал с журналисти и се изпуснал пред тях за станалото със сина му. Той обаче не знаел, че това са репортери. След като историята била публикувана, той прекратил всякакви контакти с външния свят, а номерът на мобилния му телефон вече принадлежи на друг човек.
Близките на убитите мълчат по няколко причини, споделя Алексей Семьонов.

На първо място, те биват заплашвани. Не смеят обаче да кажат с какво. Със сигурност заплахите са сериозни.

Освен това, близките са изправени пред опасността да загубят апартаментите, които са получили от военното министерство. Немалко от тях са бивши или настоящи военни или волнонаемни служители в системата на армията. И са получили жилищата си с предимство, на занижени цени.

Доста от загиналите десантчици са професионални военнослужещи. А почти всички те не са от големите градове, а от далечни села и паланки. В Псков идват да служат хора от Сибил, Алтай или Урал, които се намират на над 1000 километра разстояние. Повечето от тях са от обикновени и бедни семейства.

По тези причини мнозинството от войниците и близките им са уверени в непоколебимата правота на Владимир Путин. Западът за тях е враг, а журналистите - проводници на чужа клеветническа пропаганда.

А броени дни след първите вести за загиналите десантчици руското Министерство на правосъдието обяви за чуждестранен агент правозащитната организация "Войнишки майки от Санкт Петербург". Ведомството реши, че тя е финансирана от чужбина и развива политическа дейност. Именно към тази организация започнаха да се обръщат близките на войници, заминали за Украйна и престанали да се обаждат по телефона.

 

В. "Псковская губерния" получи от родителите на Иван Сокол снимките от погребението му.

И все пак намират се все още смели родители, отбелязва Алексей Семьонов. Те изпращат в редакциите на "Городская среда" и "Псковская губерния" снимки от погребенията на децата си. Така журналистът научил, че на 17 септември в село Солови край Псков бил погребан сержант Иван Сокол. Той загинал в Украйна на 30 август. Тогава бил убит и Александър Баранов. И той бил заровен в Солови.

"Така, на час по лъжичка, събираме информацията. Не ме е страх и няма да се откажа да го правя", зарича се пред Клуб Z Алексей Семьонов.

 
Гробът на Леонид Кичаткин стана преди месец първото доказателство за гибелта на руски десантчици в Украйна. Снимка В. "Городская среда"

Поне 12 журналисти са нападнати за един месец в Русия само за това, че се опитват да разберат дали и колко местни войници десантчици са загинали в Украйна.

9 от атакуваните репортери са руски, съобщи за Клуб Z колегата Алексей Семьонов от излизащия в северния град Псков вестник "Городская среда". Той е сътрудник и на седмичника "Псковская губерния", който първи написа за смъртните случаи, за които властите в Москва и досега мълчат. Директорът на изданието Лев Шлосберг бе пребит от неизвестни нападатели в края на август и постъпи в болница.

В четвъртък в град Астрахан бяха нападнати московският кореспондент на Би Би Си Стивън Розънбърг и придружаващите го продуцент и оператор. Тримата бяха арестувани за няколко часа и полицаите изтриха заснетия филм от камерата им.

"Ето в такива условия ни се налага да работим. Мене още не са ме нападнали, но съм готов това да ме сполети. Едва ли толкова дълго ще ме оставят на мира", споделя Алексей Семьонов.

Той е сред хората, които неуморно публикуват имена на убити десантчици, изпратени в Украйна против волята им. В почти всички случаи командването съобщава на войниците, че заминават на учения край границата между двете страни. И изведнъж се оказва, че момчетата са се оказали в Донецка или Луганска област в Източна Украйна, където местните власти водят борба срещу проруските сепаратисти.

Първо те престават да се обаждат на близките си в Русия по телефона. А след това идват страшните вести за гибелта им. "Най-вероятно 200 руски десантчици са загинали в Украйна от втората половина на август досега. 80 от тях са от 76-а Псковска гвардейска въздушно-десантна дивизия", смята Алексей Семьонов.

Списъците със загиналите са недостъпни, ако изобщо ги има. Русия досега е признала за гибелта само на един свой войник в Украйна. В края на август телевизията излъчи погребението му. Официалната информация обаче гласеше, че той отишъл да се бие в Украйна, докато бил в отпуск, като не уведомил за това не само командира си, но дори съпругата си, за която се оженил наскоро. Съвсем естествено, почти никой не повярва на тази версия.

Семьонов е съставил списък с имената на поне 39 души, за които знае кога и къде са погребани.

Русия досега отрича, че нейни войници се бият в Украйна. Тя не признава гибелта дори на младежи, на чиито гробове вече са издигнати паметници.

На гробищата, където заравят загиналите - дори в най-затънтените места - бдят здравеняци с анцузи, разказва Алексей Семьонов. Те пъдят журналисти и изобщо всекиго, който събуди подозрението им.

Поне в един от случаите нападателите на журналисти били идентифицирани като десантчици от Псковската дивизия. Те атакували репортери на гробището в село Вибути край Псков. Именно там бил погребан старши сержант Леонид Кичаткин, чиито родители се разприказваха за гибелта му.

Това стана на 25 август. Репортери заснеха табелката с името му. Тя изчезна мистериозно още на другия ден.
С нея изчезна табелката и на убития и погребан на същия ден Александър Осипов. Баща му Сергей общувал с журналисти и се изпуснал пред тях за станалото със сина му. Той обаче не знаел, че това са репортери. След като историята била публикувана, той прекратил всякакви контакти с външния свят, а номерът на мобилния му телефон вече принадлежи на друг човек.
Близките на убитите мълчат по няколко причини, споделя Алексей Семьонов.

На първо място, те биват заплашвани. Не смеят обаче да кажат с какво. Със сигурност заплахите са сериозни.

Освен това, близките са изправени пред опасността да загубят апартаментите, които са получили от военното министерство. Немалко от тях са бивши или настоящи военни или волнонаемни служители в системата на армията. И са получили жилищата си с предимство, на занижени цени.

Доста от загиналите десантчици са професионални военнослужещи. А почти всички те не са от големите градове, а от далечни села и паланки. В Псков идват да служат хора от Сибил, Алтай или Урал, които се намират на над 1000 километра разстояние. Повечето от тях са от обикновени и бедни семейства.

По тези причини мнозинството от войниците и близките им са уверени в непоколебимата правота на Владимир Путин. Западът за тях е враг, а журналистите - проводници на чужа клеветническа пропаганда.

А броени дни след първите вести за загиналите десантчици руското Министерство на правосъдието обяви за чуждестранен агент правозащитната организация "Войнишки майки от Санкт Петербург". Ведомството реши, че тя е финансирана от чужбина и развива политическа дейност. Именно към тази организация започнаха да се обръщат близките на войници, заминали за Украйна и престанали да се обаждат по телефона.

 

В. "Псковская губерния" получи от родителите на Иван Сокол снимките от погребението му.

И все пак намират се все още смели родители, отбелязва Алексей Семьонов. Те изпращат в редакциите на "Городская среда" и "Псковская губерния" снимки от погребенията на децата си. Така журналистът научил, че на 17 септември в село Солови край Псков бил погребан сержант Иван Сокол. Той загинал в Украйна на 30 август. Тогава бил убит и Александър Баранов. И той бил заровен в Солови.

"Така, на час по лъжичка, събираме информацията. Не ме е страх и няма да се откажа да го правя", зарича се пред Клуб Z Алексей Семьонов.

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

sasho

Ало влюбените в най-големия мъжкар пУТИН (ако въобще може да си МЪЖКАР с това име)защо сте се умълчали ами не плюете тая гнусна фашистка пропаганда. Абе и това ако не е измислица на Обама и ЦРУ ??? Така си загинаха тия момчета, курбан заради един комплексиран мЪЖКАР и десетина болни олигарси и може би стотина полирани комонуидни мозъчета за които човешкия живот няма стойност. Майната Ви боклуци и лека им пръст на момчетата.
Анонимен's picture
Анонимен

Сибирь

Шашко. какво да коментирам? Брътвежите на няколко педала платени от щатите? Не разбрали за какво ги бият? Значи малко са ги били !
Мнението на ОССЕ е по-маловажно от приказките на някой педал-евреин? Никой не скрива,че има руснаци,но това са доброволци, отишли на свои разноски, даже и закупили много от оборудването си. И не са само руснаци. Та защо са бити? Защото използват смъртта на момчетата за пропаганда на про-нацистките идеи на киевската хунта.
Ако бяха пратени като войсково съединение,нямаше да се бият със старите калашници,погледни на "Вежливите хора" от Крим и им виж облеклото и снаряжението. И нямаше да са ВДВ ,а Спецназ.
И това дето десантчиците били от СИбир и Урал като обида ли да се смята? Та там са най-свободните хора не само в Русия.
Анонимен's picture
Анонимен

Какво тук значи един човешки живот . Историята е пълна с примери.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета