След като светът се нагледа на срамно дълга поредица от холивудски знаменитости, обвинени във всички видове сексуални престъпления и прегрешения, дойде време и за нещо още по-сериозно. И този път източникът не е сред жертвите и няма нищо общо с #MeToo или #Time’sUp.

Става дума за далеч по-влиятелна и уважавана фигура от която и да е холивудска звезда – за най-харизматичния от водачите на Афроамериканското движение за граждански права в САЩ от 1955-а до убийството му през 1968-а общественик и духовник, иконата на американския прогресивизъм, д-р Мартин Лутър Кинг.

Опитът на ФБР да дискредитира Мартин Лутър Кинг е бил огромна операция, включваща информатори под прикритие, подслушвани телефони и заредени с „бръмбари” хотелски стаи. 55 години по-късно, след декласификация на секретни документи, изглежда ще научим нови, доста смущаващи за всички и дискредитиращи доктор Кинг подробности.

Става дума за ленти с аудиозаписи, на която според резюмето на ФБР, е записан смехът на Кинг и предложеният от него съвет на друг баптистки пастор, който през това време изнасилва жена в хотел на няколкостотин метра от Белия дом.

Но въпреки опитите на ФБР да разпространи историята за „сексуалните оргии” и над 40-те извънбрачни връзки на Кинг, тя никога не се е появила в медиите.

„Те се опитаха, но медиите отказаха да я докоснат“, казва Дейвид Гароу, историк, носител на „Пулицър”, който изследва в Националния архив на САЩ наскоро разсекретените документи, свързани с убийството на Джон Кенеди.

„Имало е такава двойствена реалност, където стотици хора в правителството знаят, че нещо съществува, но то никога не е обявено публично – казва Гароу пред „Индипендънт”. – По това време в американските медии имаше етика, според която фактите от личния живот на известните мъже не се квалифицираха като новини. Точно това защити и Джон Кенеди.”

Според него досиетата на ФБР показват, че разузнавателната операция, насочена срещу Кинг, е била почти безпрецедентна, съперничаща само на надзора над Илайджа Мохамед, лидер на Ислямска нация, и над комунистическата партия на САЩ.

Но повечето от тях никога не са излизали на светло. В крайна сметка Хувър заповядал на агент да изпрати на Кинг известното писмо „покана за самоубийство“, с което заплашва да разкрие неговото „мръсно, неестествено“ поведение и да го принуди да се самоубие преди Коледа.

Писмото е изпратено анонимно от един от агентите на Хувър, представяйки се за недоволен активист, в седмиците преди Кинг да получи Нобеловата награда за мир през декември 1964 година.

По това време Кинг е станал световно известен като водач и символ на американското движение за граждански права, след като организира и оглавява ненасилствени демонстрации, като например едногодишния бойкот на автобусите в Монтгомъри и кампанията от 1963 г. за седящи стачки и маршове в Бирмингам в знак на протест срещу расовата сегрегация в Алабама.

Между 1957 и 1968 г. той е пропътувал над шест милиона мили, за да произнесе повече от 2 500 речи и да участва в протести навсякъде из САЩ – включително в огромния Марш към Вашингтон, където държи историческата си реч „Имам една мечта”, в която призовава за прекратяване на расизма.

Но записите на ФБР могат да доведат до преоценката на човека, чиято християнска вяра се смята за вдъхновение на вярата му в мирното гражданско неподчинение.

Майкъл Мосбакър, главен редактор на британското списание „Standpoint“, което публикува статията на Гароу за документите, казва, че те разкриват Мартин Лутър Кинг като „Харви Уайнстийн на Движението за граждански права“.

„Ако днес публичните личности са напълно правилно подложени на контрол, не трябва да има изключение и за Мартин Лутър Кинг, колкото и достойни да са останалите му дейности“, пише той в юнския брой.

Дейвид Гароу също смята, че е време да преоценим личността на лидера на борбата за гражданските права.

„В бъдеще ще виждаме д-р Кинг като тревожеща в частния си живот фигура, която по-рано оценявахме високо“, казва той.

Кинг е бил, по собствените му признания, „Доктор Джекил и мистър Хайд“, твърди Гароу. Може би е бил маниакално депресивен, защото редовно се е подлагал на лечение от изтощение и прекаляване с алкохол.

„Кинг беше безмилостно самокритичен. Той не се наслаждаваше на славата и известността си. Беше невероятно суров към себе си и напълно осъзнаваше собствените си слабости – добавя Гароу. – Но не е извинение за предполагаемото му поведение. Аз съм дълбоко съпричастен към д-р Кинг – но в същото време изнасилването си е изнасилване.”

Записът на предполагаемото изнасилване, за който се смята, че е направен в хотел „Уилард”, Вашингтон, през януари 1964 г., разкрива и отношението на ФБР към жените и секса през 60-те години. Описанието на агентите гласи:

„Групата се срещна в стаята му и обсъдиха кои жени сред енориашите биха били подходящи за естествени или неестествени сексуални действия. Когато една от жените протестира, че не одобрява това, баптисткият министър веднага я изнасили”.

Ръкописна бележка, вероятно добавена от ръководителя на разузнавателните операции на ФБР, добавя:

„Кинг погледна, засмя се и предложи съвет“.

Агентите, които са слушали инцидента, очевидно не са помислили да се намесят или да потърсят жената, за да видят дали би искала да подаде жалба.

„Мисля, че поне в контекста на САЩ малтретирането на чернокожи жени не е било приемано за особен проблем”, смята Гароу.

Откровенията в статията, които за пръв път бяха съобщени от „Съндей Таймс”, досега се посрещат с мълчание от страна на американските медии, Центъра „Кинг” (бившата Фондация „Мартин Лутър Кинг“) и семейството на МЛК.

Активистката за граждански права Едит Лий Пейн, която е била в публиката на прочутата реч „Имам една мечта”, заяви пред „Дейли Мирър”, че твърденията се основават на „невярна информация” и обвинява Гароу, че напада Кинг, за да привлече внимание.

„Да предположим, че Мартин Лутър Кинг съзнателно или доброволно се е ангажирал с нещо незаконно или престъпно… нали това ще дискредитира всичко, което защитавал в крайна сметка с цената на живота си”, добавя тя.

Друг биограф на Кинг, Питър Линг, заяви, че извънбрачните връзки на активиста са добре документирани, но той би бил предпазлив, когато вярва на отчетите на агенти на ФБР, които искат да „унищожат” лидера на гражданските права.

Преподавателят по американистика в университета в Нотингам казва пред „Индипендънт”​:

„Опитът ми сочи, че има преписи от наблюдението на ФБР, но не са публикувани никакви записи, така че ние сме зависими от докладите на агентите и не знаем дали можем да им се доверим, тъй като целта им е да съберат негативна информация. Не знаех за случая с изнасилване, за който се твърди, че Кинг е бил свидетел без да се намеси.

Смятам, че има достатъчно доказателства, които да показват, че Кинг е имал многобройни сексуални връзки, които са включвали случайни срещи и дългосрочни отношения, но аз съм изключително предпазлив, ако се доверя на ФБР за точна информация за човек, когото Хувър е искал да унищожи”.

Лентите със записите, които се намират в хранилището на Националния архив, ще останат засекретени до 2027 г. Гароу вярва, че те трябва да станат публично достояние. Той е убеден, че ако те бъдат унищожени, „това ще бъде престъпление срещу историята”.

Площад Славейков