ПЕТЪР УЗУНОВ
Слабото представяне на българския националния отбор по волейбол на световното първенство отдавам основно на недостатъчното време за подготовка. Отделно, отборът беше съпътстван от доста контузии на ключови състезатели. Съставът бе различен от този в световната лига. От моя гледна точка, това беше грешно решение. Тимът, който беше изграден за Лигата, макар че не постигна успехи, можеше да получи шанс. Просто трябваше да продължи в този вид, защото времето беше малко за подмяна на постове.

Важна роля за загубите изигра и рухналото самочувствие на момчетата. Изпуснахме спечелен мач срещу Канада. Мисля, че Пламен Константинов закъсня с взимането на почивка в четвъртия гейм, иначе мачът трябваше да свърши 3:1 за нас. Срещу Русия отборът се представи много добре и последвалата загуба оказа изключително негативно влияние. Тимът се хвърли на максимум, много искаше победата, но получи разочарование за втори път и оттам самочувствието съвсем рухна.

Освен психиката, физиката също изигра роля. Имаше състезатели, които можеха да се подготвят по-добре. Това са изградени играчи, тактически подготвени, но просто кондицията им не бе на необходимото ниво.

Наблюдавах някои от мачовете на живо по време на Световната лига и това, което не ми хареса, бе играта в центъра, както и блокадата. Тогава Пламен Константинов все още не беше треньор. Предложих му своята помощ като специалист, защото смятам, че има на какво да науча момчетата. Все пак човек се учи, докато е жив. Не се стигна до ангажирането ми.

Бъдещето на Пламен Константинов

Пламен имаше много малко време за работа и трябва да остане. Той може би е позабравил нашия манталитет, защото работи с руснаци и освен това е приятел с половината отбор. Дано това не го подведе, защото приятелството си е приятелство, но тренировките трябва да бъдат сериозни.

Предстоящото европейско първенство

След една година сме домакини на европейско първенство, затова подготовката трябва да започне по-рано. В България нямаме чак толкова много състезатели, за да подбираме и да викаме примерно 15 човека. Трябва да се призоват всички можещи. Миналата година Камило Плачи обикаляше по клубовете и имаше представа от формата на всички момчета.

Константинов няма тази възможност, защото не всички мачове от Суперлигата се предават на живо. На лагер трябва да се извикат 20-25 човека, да се обере всичко от клубовете и да се види кой в какво състояние е. Ако един добър състезател в момента има дори и лека контузия, трябва да се прецени дали след 20 дни, когато се натовари още повече, ще може да издържи.

В такъв случай за даден турнир е по-добре да се вземе по-слабия, който обаче ще издържи на по-сериозно натоварване. Няма как в отбора да има само трима центрове и то единият да е контузен, а след това на самото световно заради травма да не можем да разчитаме и на втория.

Има много състезатели в България, способни да защитават фланелката, но трябва да им се даде шанс. Един волейболист, когато защитава клубен интерес, играе по един начин, а след това в националния отбор не можеш да го познаеш.

Връщане на казармата

Фланелката с герба освен самочувствие, носи и отговорност. Разликата между сегашните национали и моето поколение за мен се дължи и на това, че младите момчета не познават казармата и не могат да оценят какво е това да стоиш мирно всяка сутрин и вечер, докато издигат и спускат флага.

Без да се обиждат, но днешните младежи са по-изнежени. Няма ги суровите мъже от моето поколение. Затова аз съм "за" да се върне поне 6-месечната военна служба. Имам двама сина и искам да минат през казарма. В наши дни с тези компютри, децата се изкривиха. Чичко Гугъл знае повече от нас и се губи контактът между деца и родители. 

За приключилото световно първенство

Получи се страхотен двубой между Бразилия и Полша, мач достоен за финал. Бразилският отбор си имаше своите моменти, в които можеше да обърне нещата, но поляците показаха много стабилна игра, с изключение на първия гейм, в който Влазли не се представи според възможностите си.

С влизането на Загумни играта се стабилизира. Разпределителят остави Влазли да се успокои, не му отправяше чести пасове, натовари повече останалите нападатели и след това вече разигра и Влазли, който напълно заслужено грабна два индивидуални приза на това световно.

Изводът, който можем да направим от изминалия шампионат е, че волейболът разшири географията си. Развива се на много високо ниво в световен мащаб и силите са все по-изравнени. Мога да откроя отборите на Канада и Камерун, които нямат традиции, но разполагат с достатъчно физически качества, за да развият класни национални отбори. Разполагат с отскок и пъргавина, просто им трябват специалисти, които да ги научат на техника.

Очаквам в близко бъдеще пак да има приятни изненади - като отбора на Иран, за който дори смятах, че ще стигне до полуфиналите. Не успяха този път, но в последните години показват непрекъснато израстване и добър волейбол и успехите им няма да закъснеят. Поздравления и за отбора на Германия. Немците държат едно постоянно ниво, няма големи спадове при тях, както за съжаление в нашия отбор. Германците просто са като един „Мерцедес”.

От мондиала в Полша има чисто организационно неща, които можем да заимстваме за предстоящото европейско първенство. Като пример давам дългата пауза след втория гейм. Идеята е добра, защото в това време отборите могат да направят по-обстоен разбор на играта си, а за публиката това са 10 минути, в които се забавлява с музика и различни игри. Бих препоръчал да го изпробваме още този сезон в родното първенство.

Петър Узунов е едно от големите имена в близкото минало на българския волейбол. Има 10-годишен стаж в мъжкия национален отбор, като 2 г. е негов капитан. Записва над 350 мача с герба. Част е от отбора, спечелил единствената световна титла за България в колективна спортна игра - на шампионата за младежи през 1991 г. в Кайро. Печели сребърни и бронзови медали от европейски първенства. Шести на олимпиадата в Атланта през 1996 г.

В България е играл за „Локомотив” (Пд), „Левски”, „Монтана”, ЦСКА и „Арда”, а в чужбина - в Италия, Бразилия, Кипър, Гърция, Турция и Тунис. 7-кратен шампион на различни клубни първенства.

Бил е треньор на "Анортозис" и "Апоел" (Кипър), "Монтана" и "Локомотив" (Пловдив), на който е президент към днешна дата.

Коментарът е писан специално за Клуб Z.