Извиняваме се за израза, но идиотщините в българското кино стигнаха до абсурдни размери. И то пред очите (а може и зад гърба?) на служебния министър на културата и неговите заместници. Те очевидно не намират начин (или желание?) да спрат грубите нарушения в Националния филмов център (НФЦ) и най-вече на неговия и. д. директор Георги Чолаков. И сякаш предпочитат да доизкарат краткия си мандат, без да влизат в тежък конфликт и да оставят на следващия екип на министерството да се оправя.

Дотогава обаче проблемите ще се задълбочават. Защото Чолаков от своя страна изобщо не седи мирен, а продължава с изцепките. Въпреки нареждането на министър Мартин Иванов шефът на НФЦ да не подписва никакви договори за над 5 000 лева, за което нареждане научихме почти случайно.

Последните изпълнения на Чолаков излязоха наяве. Уточняваме, че в случая Росица Караджова няма нищо общо - там нещата са си по старому, делото ѝ срещу нарушенията в НФЦ си върви и се чака решението на Административния съд, отложено за 20 ноември (при положение, че беше несрочено за 6 октомври). Двете твърде любопитни заповеди на Георги Чолаков получихме от съвсем други източници, които помолиха да останат анонимни и ние сме длъжни да се съобразим с настояването им. Още повече, че заповедите могат да бъдат прочетени от всеки в сайта на НФЦ след известно ровичкане из дебрите му.

Едната от заповедите се води №.  --98-- / 12.09.2014 г.  и в нея е ясно записано, че фирмата "Геополи филм ЕООД" трябва "незабавно" да получи от държавната субсидия 315 хиляди лева за сръбско-германско-българска продукция, кандидатствала за финансиране на третата извънредна сесия на НФЦ. Тук сме принудени да напомним, че "Геополи филм" е фирма-дубликат на предишната фирма на Чолаков и съдружничката му Павлина Желева "Геополи" и дълго време след пререгистрацията без неговото име фирмата продължи да работи на домашния му адрес (кой знае защо). Нещо повече - отначало в сайта на НФЦ бе написано, че за съфинансиране със същия проект кандидатства предишната фирма - "Геополи". Впоследствие "Геополи" изчезна от сайта (незнайно как), а парите "незабавно" се наложи да получи (или вече ги е получила?) дублиращата фирма. 

 

Дали тази хиперактивност на Георги Чолаков няма да доведе до нови жалби и съдебни дела, ще видим. Покрай това обаче източниците ни посочиха още един доста интересен факт. В условията за кандидатите за длъжността Изпълнителен директор на ИА "Национален филмов център", определени през 2012 г., съществува едно, маркирано като 1.6 Да владеят западен език. На 21 август тази година обаче Министерството на културата обяви нов конкурс. В него въпросното условие... липсва! Точка 1.6 е заменена с нещо съвсем различно.

 

Дали е случайно, как мислите? Източниците ни твърдят категорично, че тук случайност няма - Георги Чолаков е известен в киносредите като моноезичен продуцент, т. е. не владее западен език. В невладеенето на езици по принцип няма нищо драматично, но е смешно и жалко един директор на национална агенция за кино да води разговори със западните си колеги посредством преводач. А опитите на министерството да представи условието за владеене на език като дискриминация, са нелепи. Дискриминация ще е, ако на глух човек бъде попречено да стане шеф. Недостатъчно квалифицираният няма оправдание в този случай. 

Не можем да не отбележим и факта, че новите условия за конкурса вероятно са писани и нагласяни по времето на предишния министър на културата - фриволния Стоянович, но видяха бял свят по време на сегашния - сериозния на вид Иванов. Интересно ни е как той ще коментира това.

Очевидно е, че конкурсът, чийто срок за подаване на документи от кандидатите изтече днес, 23 септември, е опорочен от самото си обявяване. Очертава се една нова вълна жалби и дела. Които ще тежат на гърба на българските т. нар. кинаджии. Повечето от тях явно си го заслужават, защото подкрепят Георги Чолаков и неговите абсурдни действия от месеци насам. А тези, които не го подкрепят, си мълчат, държат да си останат анонимни източници и чакат Росица Караджова да им извади кестените от огъня.