Днес в Съда на европейските общности в Люксембург ще се гледа делото на Европейската комисия срещу България за начина, по който бяха проведени конкурсите за мултиплексите. Това са фирмите, които разпространяват ефирно телевизионните програми у нас. 

На финала на сагата около конкурсите за цифровите лицензи е ясно - България ще бъде наказана. Макар и доста късно тази есен наистина ще се броят пилците и то в една съвсем различна обстановка, каквато имаме в момента след като Делян Пеевски и Цветан Василев вече не са партньори. 

Хрониката

Комисията за регулиране на съобщенията проведе процедурите в края на правителството на Сергей Станишев и при следващия кабинет на Бойко Борисов. В крайна сметка всичките шест лиценза бяха спечелени от фирмите "Тауърком" и "Хану про", чиито инвестиции бяха обезпечени от Корпоративна търговска банка. Същият трезор им издаде банковите гаранции за участие в конкурсите, после и ги кредитира, за да бъде постигнат пълен монопол на разпространението на ефирните тв програми.

Процедурата, по която бяха раздадени разрешителните, бе атакувана от австрийската компания ORS и от българската компания "Ди Ви Би Ти". Първата бе "разкарана" като бе записано изрично изискване в конкурсите не могат да участват компании, които имат собственост в телевизионни програми (ORS има дял в австрийския аналог на БНТ - ORF). 

Ограничение кандидатите да нямат собствени тв програми не е въвеждано в никоя друга европейска държава. Всъщност шокиращото законотворчество стана факт, когато вече бе ясно, че сериозен интерес към цифровизацията на тв преноса има точно стратегическият инвеститор  ORS. Дружеството дори сключи предварителен договор с БТК за покупката на дъщерното й поделение за пренос на тв и радио сигнал - Национално управление Радио-телевизионни станции (НУРТС).

Австрийците бяха готови да налеят 80 млн. евро, да запазят предавателите и обслужващия персонал, но проблем се оказа точно телевизията, която е на стотици километри от българската граница.

"Последните промени в закона за радио и телевизия ни изключват като възможен собственик на мрежите на НУРТС. Те облагодетелстват богати и влиятелни български конкуренти. Затова смятаме да се обърнем към Европейската комисия", заяви навремето говорителят на ORS Михаел Вебер. И компанията изпълни заканата си. 

Днес "богатите и влиятелни български конкуренти" са в доста по-различна позиция от тази, в която се намираха по време на конкурсите, които очаквано спечелиха. Цветан Василев чака екстрадиция от Сърбия и среща с правосъдната система за сагата около КТБ. 

Позицията на ЕК, че България е нарушила правилата на свободната конкуренция и че е организирала дискриминационни конкурси е ясна. Но не и какво ще извади насреща българското правителство.

Монополът при разпространението на цифровия тв сигнал бе замислен и започнат по време на правителството на Тройната коалиция. След това довършването на сценария бе с активното съучастие на кабинета на ГЕРБ. После при правителството на Пламен Орешарски мултиплексите и стартиралата наказателна процедура по тази тема му бяха последната грижа под непрестанните скандирания за оставка. Но продължиха да си затварят очите за проблема:

"Българската страна счита, че искът, предявен от ЕК, е недопустим поради неясно, неточно и непоследователно изложение на твърденията за нарушението", бе записано в позицията на министрите на Орешарски. Според нея "България е взела необходимите мерки за преустановяване на твърдяното нарушение и то не е съществувало към момента на изтичането на срока за съобразяване с него. Не приемаме твърденията на ЕК, че последиците от нарушението ще имат продължително действие в бъдеще."

Но днес е денят Х. Времето за шикалкавене свърши. В Съда на европейските общности в рамките на 1 час ще бъде представена позицията на българското правителство. И след това ще се чака становището на Генералния адвокат на съда. Тази позиция няма аналог в българската правосъдна система, но именно неговото обосновано становище в над 90 процента от случаите става и официалното становище на съда.

Каква е позицията на генералния адвокат става ясно в период между 1 и 3 месеца след датата на делото, а окончателното произнасяне на присъдата срещу България може да отнеме още година. 

Вариантите

Каквото и да е решението на съда в Люксембург, то ще е за сметка на България. Очакванията на експертите са основно два. Първият е всичко да се размине със солена глоба, която ще плащаме всички ние. А втората възможност е досегашните конкурси да бъдат отменени и цифровизацията да стартира отначало. При този вариант има опасност фирмите, получили мултиплексите да заведат дела срещу България за направените инвестиции. По тази тема обаче има различни тълкувания. Според юристи, с които Клуб Z разговаря, собствениците на мултиплексите са били наясно, че правилата в тръжните процедури, в които са участвали, са били в противоречие с европейските норми. Това би им попречило да осъдят държавата при отнемане на лицензите.

Резултатите от гяволиите 

След старта на мултиплексите българите не само че не спряха да ползват услугите на кабелни и сателитни оператори, но и делът на хората гледащи само ефирни програми продължи да намалява. Причината за това е, че съвсем малко програми поискаха да се качат на мултиплексите, което на практика ги лиши от смисъл. Телевизиите, разпространявани от мултиплекс, трябва да плащат такса за това, а клиентите ги гледат безплатно. При кабелните оператори е обратното. ТВ програмите събират стотинки от всеки абонат на съответната кабеларка. В случай че съответната програма не получава достъп до повече абонати и не разширява гледаемостта си чрез мултиплекса, то плащането на таксите изглежда напълно безсмислено.

Преди броени дни "Нова тв" обяви, че сваля от ефира една от двете свои програми, които излъчваше чрез мултиплекс. Става дума за Diema Family. В края на март тази година bTV първа поиска от Съвета за електронни медии (СЕМ) да прекрати лицензите за дигитално излъчване на нейните канали Ring.bg и bTV Lady. 

Така за зрителите не само, че не се разширява броят на свободно разпространяваните програми, но и се свива. Без каналите на БНТ останаха само пет свободни канала (bTV, "Нова тв", ТВ7, News7, "България он Ер"). 

Всичко това ясно показва, че телевизионната цифровизация в България е напълно провалена. И в крайна сметка държавата е добре да помисли за екшън план за това как социално слабите и хората от региони без кабелна телевизия ще получават тв сигнал в бъдеще. Каквото и да е решението то ще струва още пари.