Ad Config - Website header

 

Article_top

Даниел Смилов

Социологическите прогнози чертаят най-вероятно дясноцентристко мнозинство в следващия парламент, съставено от ГЕРБ и РБ. При реформаторите дясното не е под въпрос – там проблемът е доколко те са единен политически субект. При партията на Борисов дисциплината и субектността не предизвикват съмнения, но пък мнозина биха оспорили идентификацията им като „десни“.

Като оставим настрана междупартийните закачки, сериозната тема е съвременният популизъм. Какво представлява той, какви са проявите му, по какво може да бъде разпознат? 

Идеология

Популизмът е минималистична идеология: политикът "отразява" волята на народа, като народът се разбира като хомогенно тяло. Оттук идва и връзката с национализма - в нацията няма място за сериозни различия, тя е монолитна. Съвременният популизъм идва в две форми: едната е радикално-националистична (Йобик в Унгария, Национален фронт във Франция), другата е центристка (Берлускони, Бепе Грило, Найджъл Фараж, НДСВ в началния си период и др.) Популистките формации често присъстват по двойки в партийните системи - по-радикално националистическа и по-умерена.

От тази гледна точка ГЕРБ се разполага в центристкото пространство, подобно на партиите на Виктор Орбан в Унгария, Роберт Фицо в Словакия, или консерваторите на Качински в Полша. Както се вижда от това изреждане, популистите не са задължително десни или леви – те са такива, каквито според тях е голямото мнозинство в политическата им общност. Бойко Борисов, например, не е десен, понеже е страстен привърженик на някаква дясна идеология или ценности, а поради факта, че според него по този начин ще привлече максимално количество гласове. Популистът не „образова“ хората – той не е идеолог и пропагандатор. Той представя хората, такива каквито са, вслушва се в гласа им, нагажда се към техните предпочитания. Популистът не е част от „просветителския елит“ – напротив, той е част от народа.

Точно тук се появява, обаче, сериозен проблем за ГЕРБ като популистки проект. В евентуален втори мандат и партията, и най-вече Бойко Борисов все повече ще бъдат разпознавани като част от елита, а не като някаква негова опозиция. Това обяснява и избледняването на харизмата на Борисов – той вече не е такъв обект на всенародна възхита, какъвто беше през 2009 г.

Партийна организация

Друга характеристика на съвременния популизъм е липсата на необходимост от тежка и развита партийна организация. Понякога такива партии израстват на гърба на телевизии, като "Атака", НФСБ, ББЦ и е трудно да се каже каква е разликата между партия и медия. При всички случаи тези партии имат нужда от медийно атрактивни лидери. Нещо повече, харизмата на даден лидер, освен на неговите качества, се дължи и на медийния образ, който му се създава. В нашия случай Бойко Борисов като медиен продукт се формира на базата на два фактора. Първо, на естественото му умение да общува пред камера, което допада на огромен кръг хора. На второ място, обаче, този медиен образ беше тиражиран, лустросван и преекспониран от корпоративно-медийни групи като тази на г-дата Пеевски и Василев. Без подобна подкрепа, медийната харизма на Борисов не би била същата в периода 2007-2013 г., което стана пределно ясно с обръщането на Пеевски-Василевите медии срещу политическия им фаворит след февруари 2013 г. В резултат на това обръщане (което наскоро пак бе ревизирано) днес все пак имаме по-сложен и нюансиран образ на Борисов в сравнение с едноплановостта на всенародния любимец от 2009 г. Това, обаче, също ограничава привлекателността на Борисов като популистки лидер.

Български варианти

ГЕРБ не идва на голо поле. Популизмът у нас започна да се налага от 2001 г. насам. НДСВ беше първата успешна формация, която хвана кормилото на управлението. Преди това и Жорж Ганчев се вписваше в този модел, но едва с НДСВ той стана доминиращ, а не маргинален. НДСВ бързо се трансформира от мощно популистко движение в малка либерална партия, обаче. Следващата популистка вълна беше през 2005 г. с "Атака", която зае нишата на радикалния национализъм. ГЕРБ повтори НДСВ през 2013 г., а НФСБ повтаря "Атака" сега.

Един въпрос, който българската история поражда, е доколко популизмът може да бъде успешна, трайна партийна стратегия. НДСВ показа, че харизмата на лидерите се износва сравнително бързо, а оттам до изчезването на партията пътят е кратък. В международен план, Виктор Орбан като че ли е най-успешният и траен популистки проект, но неговата трайност е силно проблематична. В крайна сметка, Орбан успя да се „окопае“ във властта с промяна на конституцията, промяна на избирателната система и на всички по-важни закони в страната, със сериозна медийна доминация и натиск върху всички независими структури на гражданското общество.

ГЕРБ засега показва завидна устойчивост и жизнеспособност, без да разчита на такива крайни мерки. В ГЕРБ тече и нещо като трансформация в по-традиционна дясноцентристка партия, но тази трансформацията далеч не е завършила. Белезите на тази незавършеност са следните: промискуитетната коалиционна политика - може да се коалира с всеки; голяма зависимост от харизмата на лидера и медийното му присъствие; опортюнистично политическо поведение, което не е ограничено от програмни или принципни ангажименти.  

Лявото и дясното в България

Популизмът, както стана дума, може да е и ляв, и десен, а понякога може да бъде и двете едновременно. Типичен пример е Бареков, който е консерватор, защитаващ бедните и миньорите. Няма нещо специфично в популизма, което да го обвързва повече с лявото или дясното. Много често популистите претендират да са отвъд това разграничение. Така е и у нас. Например, ГЕРБ има дясноцентристка ориентация не защото е популистки проект; нито пък популизмът особено му пречи да се идентифицира в дясно. По същия начин, в икономически план "Атака" клони днес повече наляво, но не заради популизма си: тя би могла да е популистка и ултрадясна.

Навлизането на популизма в България разби традиционните партийни фамилии и внесе смут в системата. БСП и ДПС на пръв поглед изглеждат като две формации незасегнати в такава степен от популизма (както и РБ в момента). Но рискът за тези формации е да се превърнат в нишови представители: ДПС така или иначе разчита на малцинствен вот, БСП се специализира в представителство на възрастните хора, а РБ засега не успява да надхвърли рамките на градската буржоазия и интелигенция. Проблемът на не-популистките формации е, че те рискуват да загубят масовостта си, възможността си да мобилизират мнозинства. Не случайно, от 2001 г. насам имаме или популистки мнозинства, или сложни коалиции от партии, които трудно се приемат от хората.

Популизъм и антилиберализъм

Наистина популистките партии в много случаи са и антилиберални. Например в Унгария, днес и Йобик и Фидес са обединени в атаката си срещу либерализма. Но не навсякъде е така. НДСВ и Берлускони в Италия са например изключения. ГЕРБ също не е се е идентифицирал като антилиберална формация, макар, че на моменти се е изкушавал да го направи. Когато си сътрудничеше с "Атака", например. Националпопулистите по принцип са антилиберали. Така е и у нас.

Ще завие ли в антилиберална посока ГЕРБ при евентуален втори мандат? Това е един от сериозните въпроси, на който към момента няма ясен отговор. Съветници на Борисов – като бившия конституционен съдия Георги Марков – са пламенни адвокати на модела на Орбан (с цялата му партизанщина). Ако подобни гласове надделеят, ГЕРБ може да се превърне в сериозен проблем за страната. Борисов предпочита да балансира между различни крайности, да играе ролята на арбитър между различни лобита и позиции, но все пак изкушението „Орбан“ може да промени и вкусовете му. 

Все пак трябва да се каже, че нашият политически спектър не е изнесен толкова в посоката на крайнодясното, както е в Унгария. По принцип, радикалните националпопулисти са против малцинствата, либералната интелигенция, чужденците-имигрантите, либералните партии, проевропейските партии, ЕС. Центристкият популизъм – от типа на ГЕРБ - няма такава остра зависимост от обозначаването на "враг". В сравнителен план, обаче, трудно ще видите популистка партия да защитава малцинствата или имигрантите, да е принципно, а не ситуационно проевропейска. И по отношение на ГЕРБ тази ситуационност е видима. Да, Меркел е нашият приятел, но и Путин е голям лидер, с който си говорим.

Популизъм и демагогия

Популизмът не трябва да се свежда до демагогия - предизборното послъгване, в което всички партии са замесени. Да, има безумни идеи, като отварянето на милиони работни места (при половин милион безработни), затварянето на границата с Турция и пр., и пр. Демагогът казва това, което хората искат да чуят, без особено желание да ги образова, да се ангажира сериозно с темата за възможното, а не желаното. По това демагогът е близък до популиста.

Хората трябва да си зададат въпроса за експертността на даден политик: разбира ли той от нещата, за които приказва? Има ли екип, който да му помага в сложните казуси? Има ли опит в решаването на сложни проблеми? Има ли нужното образование? Тези въпроси ще са достатъчни, за да се отсее много предизборна плява от зърното истина, но политическата любов също е сляпа. Други техники на разпознаване на демагогията са свързани с използването на клишета: "влака стрела до Бургас, тунела под Шипка, вдигане на заплатите до средното за Европа, образователен ценз за гласуване", например, са все фрази, които издават демагога в България.

Къде се позиционира ГЕРБ в тази картина? Макар и популистка, ГЕРБ не е демагогска партия от рода на формациите на Яне Янев или Бареков, например. Самото придържане към фискална и финансова дисциплина (особено по времето на Дянков) беше сериозна противотежест на тежненията към демагогия. В този смисъл, демагогията не е същностна черта в съвременния популизъм: тя е обичан аксесоар, а не е нещо, което отличава популиста от останалите. 

Опасността от популизма

Популизмът променя цялостно политическия живот, начина на водене на дебати, медийната политика в страната. Твърде много внимание се отделя на презентацията, на изграждането на медиен образ на определени личности, на въпроси от лично естество, целящи да докажат/съсипят моралния интегритет на политиците. Наред с тези особености, обаче, по-реалните опасности, свързани с популизма, са следните:

Отлагане на необходими реформи, ако не са популярни. Популисткото управление е на автопилот. То се насочва към сектори, които носят незабавна популярност и подкрепа (магистрали, строежи на спортни зали, показни полицейски акции и пр.) и отлага дългосрочни непопулярни реформи, като здравеопазване, енергетика и т.н.;

  • Поради тази инерционност, в състояние на криза популистката партия може да загуби контрол и управляемост на ситуацията;
  • Съществува и опасност от окопаване във властта (стил Орбан), която поне засега у нас не е толкова ясно изразена;
  • Също така, възможна е радикализация на по-малките популистки партии, особено в кризисни ситуации в икономиката, с имигранти и т.н. Тази радикализация може да се изрази в нарастване на демагогията, но и в реални действия. Наред с обещанията за рязко вдигане на заплатите и милионите работни места, наред с влаковете стрела и тунелите под планите, вече чуваме и истински тревожни партийни обещания: излизането от Европа, ангажиментите по руски проекти със съмнителна за България изгода, забраната на ДПС и затварянето на границата и т.н. Одържавяването на ЕРП-тата също ще ни донесе загуби, както стана в Албания.

Анализът дотук показва, че популизмът е сложен, многопластов политически феномен. Той е успешна технология за мобилизация на гласове и за организация на политическа партия. Той може да вдъхне нов живот на стагниращи партийни ситеми, но може да роди и много нови опасности. Точно в този ключ трябва да бъде разглеждан и популизмът на ГЕРБ – не като обиден етикет, използван в политическата надпревара, а като понятие, което може да ни даде по-добра представа за реални политически тенденции. С ползите и рисковете, които те носят.

 

Даниел Смилов е политолог и специалист по сравнително конституционно право. Той е програмен директор на Центъра за либерални стратегии- София, ежегоден гост-преподавател в Централно европейския университет, Будапеща и преподавател по теория на политиката в катедра „Политология” на СУ „Св. Кл. Охридски”.

Текстът е написан специално за Клуб Z.

 
Една от любимите роли на Бойко Борисов. Снимка ГЕРБ

Социологическите прогнози чертаят най-вероятно дясноцентристко мнозинство в следващия парламент, съставено от ГЕРБ и РБ. При реформаторите дясното не е под въпрос – там проблемът е доколко те са единен политически субект. При партията на Борисов дисциплината и субектността не предизвикват съмнения, но пък мнозина биха оспорили идентификацията им като „десни“.

Като оставим настрана междупартийните закачки, сериозната тема е съвременният популизъм. Какво представлява той, какви са проявите му, по какво може да бъде разпознат? 

Идеология

Популизмът е минималистична идеология: политикът "отразява" волята на народа, като народът се разбира като хомогенно тяло. Оттук идва и връзката с национализма - в нацията няма място за сериозни различия, тя е монолитна. Съвременният популизъм идва в две форми: едната е радикално-националистична (Йобик в Унгария, Национален фронт във Франция), другата е центристка (Берлускони, Бепе Грило, Найджъл Фараж, НДСВ в началния си период и др.) Популистките формации често присъстват по двойки в партийните системи - по-радикално националистическа и по-умерена.

От тази гледна точка ГЕРБ се разполага в центристкото пространство, подобно на партиите на Виктор Орбан в Унгария, Роберт Фицо в Словакия, или консерваторите на Качински в Полша. Както се вижда от това изреждане, популистите не са задължително десни или леви – те са такива, каквито според тях е голямото мнозинство в политическата им общност. Бойко Борисов, например, не е десен, понеже е страстен привърженик на някаква дясна идеология или ценности, а поради факта, че според него по този начин ще привлече максимално количество гласове. Популистът не „образова“ хората – той не е идеолог и пропагандатор. Той представя хората, такива каквито са, вслушва се в гласа им, нагажда се към техните предпочитания. Популистът не е част от „просветителския елит“ – напротив, той е част от народа.

Точно тук се появява, обаче, сериозен проблем за ГЕРБ като популистки проект. В евентуален втори мандат и партията, и най-вече Бойко Борисов все повече ще бъдат разпознавани като част от елита, а не като някаква негова опозиция. Това обяснява и избледняването на харизмата на Борисов – той вече не е такъв обект на всенародна възхита, какъвто беше през 2009 г.

Партийна организация

Друга характеристика на съвременния популизъм е липсата на необходимост от тежка и развита партийна организация. Понякога такива партии израстват на гърба на телевизии, като "Атака", НФСБ, ББЦ и е трудно да се каже каква е разликата между партия и медия. При всички случаи тези партии имат нужда от медийно атрактивни лидери. Нещо повече, харизмата на даден лидер, освен на неговите качества, се дължи и на медийния образ, който му се създава. В нашия случай Бойко Борисов като медиен продукт се формира на базата на два фактора. Първо, на естественото му умение да общува пред камера, което допада на огромен кръг хора. На второ място, обаче, този медиен образ беше тиражиран, лустросван и преекспониран от корпоративно-медийни групи като тази на г-дата Пеевски и Василев. Без подобна подкрепа, медийната харизма на Борисов не би била същата в периода 2007-2013 г., което стана пределно ясно с обръщането на Пеевски-Василевите медии срещу политическия им фаворит след февруари 2013 г. В резултат на това обръщане (което наскоро пак бе ревизирано) днес все пак имаме по-сложен и нюансиран образ на Борисов в сравнение с едноплановостта на всенародния любимец от 2009 г. Това, обаче, също ограничава привлекателността на Борисов като популистки лидер.

Български варианти

ГЕРБ не идва на голо поле. Популизмът у нас започна да се налага от 2001 г. насам. НДСВ беше първата успешна формация, която хвана кормилото на управлението. Преди това и Жорж Ганчев се вписваше в този модел, но едва с НДСВ той стана доминиращ, а не маргинален. НДСВ бързо се трансформира от мощно популистко движение в малка либерална партия, обаче. Следващата популистка вълна беше през 2005 г. с "Атака", която зае нишата на радикалния национализъм. ГЕРБ повтори НДСВ през 2013 г., а НФСБ повтаря "Атака" сега.

Един въпрос, който българската история поражда, е доколко популизмът може да бъде успешна, трайна партийна стратегия. НДСВ показа, че харизмата на лидерите се износва сравнително бързо, а оттам до изчезването на партията пътят е кратък. В международен план, Виктор Орбан като че ли е най-успешният и траен популистки проект, но неговата трайност е силно проблематична. В крайна сметка, Орбан успя да се „окопае“ във властта с промяна на конституцията, промяна на избирателната система и на всички по-важни закони в страната, със сериозна медийна доминация и натиск върху всички независими структури на гражданското общество.

ГЕРБ засега показва завидна устойчивост и жизнеспособност, без да разчита на такива крайни мерки. В ГЕРБ тече и нещо като трансформация в по-традиционна дясноцентристка партия, но тази трансформацията далеч не е завършила. Белезите на тази незавършеност са следните: промискуитетната коалиционна политика - може да се коалира с всеки; голяма зависимост от харизмата на лидера и медийното му присъствие; опортюнистично политическо поведение, което не е ограничено от програмни или принципни ангажименти.  

Лявото и дясното в България

Популизмът, както стана дума, може да е и ляв, и десен, а понякога може да бъде и двете едновременно. Типичен пример е Бареков, който е консерватор, защитаващ бедните и миньорите. Няма нещо специфично в популизма, което да го обвързва повече с лявото или дясното. Много често популистите претендират да са отвъд това разграничение. Така е и у нас. Например, ГЕРБ има дясноцентристка ориентация не защото е популистки проект; нито пък популизмът особено му пречи да се идентифицира в дясно. По същия начин, в икономически план "Атака" клони днес повече наляво, но не заради популизма си: тя би могла да е популистка и ултрадясна.

Навлизането на популизма в България разби традиционните партийни фамилии и внесе смут в системата. БСП и ДПС на пръв поглед изглеждат като две формации незасегнати в такава степен от популизма (както и РБ в момента). Но рискът за тези формации е да се превърнат в нишови представители: ДПС така или иначе разчита на малцинствен вот, БСП се специализира в представителство на възрастните хора, а РБ засега не успява да надхвърли рамките на градската буржоазия и интелигенция. Проблемът на не-популистките формации е, че те рискуват да загубят масовостта си, възможността си да мобилизират мнозинства. Не случайно, от 2001 г. насам имаме или популистки мнозинства, или сложни коалиции от партии, които трудно се приемат от хората.

Популизъм и антилиберализъм

Наистина популистките партии в много случаи са и антилиберални. Например в Унгария, днес и Йобик и Фидес са обединени в атаката си срещу либерализма. Но не навсякъде е така. НДСВ и Берлускони в Италия са например изключения. ГЕРБ също не е се е идентифицирал като антилиберална формация, макар, че на моменти се е изкушавал да го направи. Когато си сътрудничеше с "Атака", например. Националпопулистите по принцип са антилиберали. Така е и у нас.

Ще завие ли в антилиберална посока ГЕРБ при евентуален втори мандат? Това е един от сериозните въпроси, на който към момента няма ясен отговор. Съветници на Борисов – като бившия конституционен съдия Георги Марков – са пламенни адвокати на модела на Орбан (с цялата му партизанщина). Ако подобни гласове надделеят, ГЕРБ може да се превърне в сериозен проблем за страната. Борисов предпочита да балансира между различни крайности, да играе ролята на арбитър между различни лобита и позиции, но все пак изкушението „Орбан“ може да промени и вкусовете му. 

Все пак трябва да се каже, че нашият политически спектър не е изнесен толкова в посоката на крайнодясното, както е в Унгария. По принцип, радикалните националпопулисти са против малцинствата, либералната интелигенция, чужденците-имигрантите, либералните партии, проевропейските партии, ЕС. Центристкият популизъм – от типа на ГЕРБ - няма такава остра зависимост от обозначаването на "враг". В сравнителен план, обаче, трудно ще видите популистка партия да защитава малцинствата или имигрантите, да е принципно, а не ситуационно проевропейска. И по отношение на ГЕРБ тази ситуационност е видима. Да, Меркел е нашият приятел, но и Путин е голям лидер, с който си говорим.

Популизъм и демагогия

Популизмът не трябва да се свежда до демагогия - предизборното послъгване, в което всички партии са замесени. Да, има безумни идеи, като отварянето на милиони работни места (при половин милион безработни), затварянето на границата с Турция и пр., и пр. Демагогът казва това, което хората искат да чуят, без особено желание да ги образова, да се ангажира сериозно с темата за възможното, а не желаното. По това демагогът е близък до популиста.

Хората трябва да си зададат въпроса за експертността на даден политик: разбира ли той от нещата, за които приказва? Има ли екип, който да му помага в сложните казуси? Има ли опит в решаването на сложни проблеми? Има ли нужното образование? Тези въпроси ще са достатъчни, за да се отсее много предизборна плява от зърното истина, но политическата любов също е сляпа. Други техники на разпознаване на демагогията са свързани с използването на клишета: "влака стрела до Бургас, тунела под Шипка, вдигане на заплатите до средното за Европа, образователен ценз за гласуване", например, са все фрази, които издават демагога в България.

Къде се позиционира ГЕРБ в тази картина? Макар и популистка, ГЕРБ не е демагогска партия от рода на формациите на Яне Янев или Бареков, например. Самото придържане към фискална и финансова дисциплина (особено по времето на Дянков) беше сериозна противотежест на тежненията към демагогия. В този смисъл, демагогията не е същностна черта в съвременния популизъм: тя е обичан аксесоар, а не е нещо, което отличава популиста от останалите. 

Опасността от популизма

Популизмът променя цялостно политическия живот, начина на водене на дебати, медийната политика в страната. Твърде много внимание се отделя на презентацията, на изграждането на медиен образ на определени личности, на въпроси от лично естество, целящи да докажат/съсипят моралния интегритет на политиците. Наред с тези особености, обаче, по-реалните опасности, свързани с популизма, са следните:

Отлагане на необходими реформи, ако не са популярни. Популисткото управление е на автопилот. То се насочва към сектори, които носят незабавна популярност и подкрепа (магистрали, строежи на спортни зали, показни полицейски акции и пр.) и отлага дългосрочни непопулярни реформи, като здравеопазване, енергетика и т.н.;

  • Поради тази инерционност, в състояние на криза популистката партия може да загуби контрол и управляемост на ситуацията;
  • Съществува и опасност от окопаване във властта (стил Орбан), която поне засега у нас не е толкова ясно изразена;
  • Също така, възможна е радикализация на по-малките популистки партии, особено в кризисни ситуации в икономиката, с имигранти и т.н. Тази радикализация може да се изрази в нарастване на демагогията, но и в реални действия. Наред с обещанията за рязко вдигане на заплатите и милионите работни места, наред с влаковете стрела и тунелите под планите, вече чуваме и истински тревожни партийни обещания: излизането от Европа, ангажиментите по руски проекти със съмнителна за България изгода, забраната на ДПС и затварянето на границата и т.н. Одържавяването на ЕРП-тата също ще ни донесе загуби, както стана в Албания.

Анализът дотук показва, че популизмът е сложен, многопластов политически феномен. Той е успешна технология за мобилизация на гласове и за организация на политическа партия. Той може да вдъхне нов живот на стагниращи партийни ситеми, но може да роди и много нови опасности. Точно в този ключ трябва да бъде разглеждан и популизмът на ГЕРБ – не като обиден етикет, използван в политическата надпревара, а като понятие, което може да ни даде по-добра представа за реални политически тенденции. С ползите и рисковете, които те носят.

 

Даниел Смилов е политолог и специалист по сравнително конституционно право. Той е програмен директор на Центъра за либерални стратегии- София, ежегоден гост-преподавател в Централно европейския университет, Будапеща и преподавател по теория на политиката в катедра „Политология” на СУ „Св. Кл. Охридски”.

Текстът е написан специално за Клуб Z.

Коментари

DogWoman

В опоскана страна като България можем да разчитаме само на малкото си съхранени човешки ценности. Затова тук въпросът не е ляв или десен, а свестен. Чувството за някаква справедливост и срам ни разделя, а не дясно или ляво.
Анонимен's picture
Анонимен

дани

Най-популисткото послание през 25-те години демокрация е аникомунизмът. То достигна до такива морални извращения, че най-гадните комунисти от тоталитарния режим кряскат и врещят "да изметем веднъж завинаги комунистите". Бойко Борисов накрая се яви събирателен образ на всички тях. Но още по-ужасяващото е, че на мнозина това се харесва. Защо, не могат да отговарят. Нито пък как така се съгласяват да ни управлява Слугинажа на Тодор Живков. Толкова е жалко и гадно.
Анонимен's picture
Анонимен

on

В Библията е писано: "поискай и ще ти се даде". В случая - отговор. Бойко далеч не е перфектен. Но кои са другите големи играчи? ДПС са си чиста шайка, която узурпира определени структури и кадрува в тях, покровителства едни фирми и превръща цели райони във васални полиси - те колят и бесят. БСП само и само да е във властта, позволява на предишните да си развяват както си искат байряка. А за комисионничките от Русия да не споменавам, но само като пример "500 милиона на цяло" (Р. Овч. ). РБ бих ги одобрявал, но в намален състав - имат доста мърши в редиците си. На мен лично са ми трън в очите Пръмовица и Дънди Седенката. Освен това не можаха дори да дочакат да минат изборите, за да почнат с порочните пазарлъци. За ПП Ташака едва ли е нужно да обяснявам - налудничави бабаити без никаква реална програма, само невъзможни обещания, повечето от които икономически и физически ирационани и безумни. НФСБ вървейки по пътя на предишните също не ми печелят доверието - и при тях дръпнаха тоя, разкараха оня, събираха остатъци, та белким постигнат успех по метода на Сидероглу. АБВ - Гоце ага решил да събира парчетата от БСП. И за финал - Дудука. За него каквото и да кажа, както и да го обиждам и псувам, все ще му е малко. Има една от по-малките партии, на която бих гласувал доверие и една, за която имам малко подозрения. Но тъй като са им слаби позициите и едва ли ще влязат в НС, не е разумно да давам гласа си за някой, който няма да може да ме представлява. Още въпроси имаш ли?
Анонимен's picture
Анонимен

дани

О, да. Но все такива, на които ще продължиш да не можеш да отговориш. Бъди здрав. Наистина е тъжно и гадно. Няма смисъл.
Анонимен's picture
Анонимен

on

Искаше отговор и го получи. Какво пак недоволстваш, picku ti jebem... Аргументи май ти липсват, като гледам как все го обръщаш на "уф, не, никой не разбира, само аз съм най-най"
Анонимен's picture
Анонимен

Че Борисов знае ли какво означава думата ценности? Естествено, че не знае. Политик от типа на Путин, чиято основна черта е безскрупулността.

DogWoman

Кои точно "ценности" не познава Борисов? Ако може по-конкретно.
Анонимен's picture
Анонимен

Много жалко ,че и пред избори безисходицата е голяма ,за много хора в България. Това означава ,че няма такава партия или формация да реши проблеми жизнено важни за едно общество обедняло и опростачено .Какви ценности имаме освен едни реалита ,които генерират съмнителна култура.Има ли днес безкорисни хора въобще ,защото и едно добър ден е от зависи на кой се казва.Дали това ,което се говори преди избори ще е по силите да го стори говорещия?Докато не се сложат най важните за разрещаване проблеми и не се насочи енергията от всички за разрешаването им ще има да си гласуваме.........
Стоян А's picture
Стоян А
StoyanA

StoyanA

Неее, как ще са популисти?! Десен лидер, който въздиша по соца, национализира частни осигурителни фондове и смята, че във време на криза икономиката се стимулира с огромни държавни проекти...аз не виждам какво не-дясно има в това :D За този още Константинов е писал преди много време- Бай Ганьо прави избори.
Анонимен's picture
Анонимен

Емо

Аз съм виждал как Борисов отговаря на въпрос на симпатизант какво ще направи ГЕРБ в подкрепа на земеделието.

Отговора му беше - Нищо! Пазара решава кой отрасъл е приоритетен, а не партийте.

И този отговор никак не се хареса на симпатизантите му.
Анонимен's picture
Анонимен

Емо

Статията е написана от човек със сериозно изместен център на мирогледа към хуманитарните науки. И в писанията му съответно няма никаква логика. Най-логичния извод в статията е, ГЕРБ(Орбан, Йобик) печели изборите, значи са популисти...
Герб печели изборите, эащото има много добър мениджър в лицето на Борисов. И защото, вероятно с екпертната подкрепат на немските фондации, стъпка по стъпка прилага маркетинговите техники доказали ефективността си последните 70 години не само на пазара, а и в политиката. Дори зад настоящия слоган на кампанията им "Стабилна България" прозират сериозни маркетингови и социологически проучвания...

Просто правят нещата както трябва
Анонимен's picture
Анонимен

Милен

Хаха, наистина има нещо такова :) Просто според Смилов популист е съществителното на популярен. Дали пък не е необходимо да му се преведце значението на думата демокрация? :)
Юго Зомби's picture
Юго Зомби
Югозомби

Югозомби

Ще си позволя само едно несъгласие. Магистралите не са просто лесен медиен трик за привличане на обществено внимание като телевизионните репортажи за полицейски операции. Не са и второстепенна инфраструктура подобно на спортните или по-точно многофункционалните зали, които са все пак създадени изключително за зрелища. Те са фундаментална икономическа необходимост, основа на транспортната система на България. У нас най-голямата част от товарите се превозват именно от автомобили. Според НСИ през 2О13 г. железниците са имали 13 538 хиляди тона товари, а автомобилите 160 267 хиляди тона или над 11 пъти повече. Отделно от това те подобряват свързаността между хората, като намаляват времето и увеличават сигурността на пътуванията. Би било престъпление срещу интересите на обикновените български граждани безвъзмездните европейски средства, давани ни целево именно за строителство на магистрали и скоростни пътища с международно транзитно и вътрешно национално значение, да не се използват навреме и в пълния им обем. Точно това престъпление обаче извършиха БСП, НДСВ и ДПС при управлението на Тройната коалиция. Беше повече от логично ГЕРБ да се опита да навакса пропуснатото. А то е много, ако желаем да се доближим до гъстотата на магистралната мрежа на развитите европейски държави. Изцяло завършената система от магистрали и скоростни пътища на България ще има дължина от приблизително 1800 км. Към момента пуснати в експлоатация са едва 627 км магистрали, а в строеж са още 123 км, тоест голяма част от работата тепърва предстои. Нека гледаме на нея с цялата подобаваща за темата сериозност.
Анонимен's picture
Анонимен

Емо

А най-абсурдната теза в статията е тази за делението на политиците на популисти и просветители. И видите ли ГЕРБ били популисти, а Реформаторите просветители. Първо да промениш мисленето на народа е като да се опитваш да управляваш климатичното време. Това е даденост, с която трябва да се съобразяваш, а не да променяш. Второ доколкото някой успява да промени мисленето на отделни групи от народа, това на последно място са Реформаторите, на първо място, разбира се, е "просветителят" Сидеров.
Анонимен's picture
Анонимен

ЛИЛИ

ОЩЕ ТАЗИ СЕДМИЦА ВСИЧКИ ПОЛИТИЦИ ДА МИНАТ ПРЕЗ Полиграф - детектор на лъжата !
Анонимен's picture
Анонимен

Samichkov

Г-н Смилов, разочаровахте ме трайно! Вие се продадохте и говорите неистини. ББ и ГЕРБ НИКОГА НЕ СА ОБЕЩАВАЛИ на избирателите неизпълними и популистки неща! Даже са обещавали "Пот и сълзи" за да се излезе от кризата. Къде е тук популизмът? ГЕРБ никога не са имали телевизионни и медийни кампании, още по-малко пропаганда! И това ли не ви е направило впечатление! Срам за вашите лъжи!
Анонимен's picture
Анонимен

Асен

Г-не,БЯРВАТЕ ЛИ,че е възможно 19 000 панелни блока С 700 000 АПАРТАМЕНТА да се САНИРАТ БЕЗПЛАТНО ЗА ЕДИН МАНДАТ? ЗА 3 ГОД СА ОПРАВЕНИ 40 БЛОКА!ЗА ТОВА ЧУДО ТРЯБВАТ 8 МИЛИАРДА И 20 ГОДИНИ!
Анонимен's picture
Анонимен

Милен

О, без съмнение е възможно, дори да не е на 100%, съвсем реално е да се преполови един такъв процес. Всичко е въпрос на финансиране. И когато нямаш намерение да крадеш половин милиард за проруски "енергийни проекти" и пари ще се намерят. Така беше и с магистралите, и те звучаха абсурдно, но днес всички си джиткаме по тях и въобще не се интересуваме кой какво бил казал
Анонимен's picture
Анонимен

И троловете на ГЕРБ са на своя пост. Няма почивен ден за тях. И хич даже не искат да вникнат в това, което аргументирано им обяснява авторът.
Анонимен's picture
Анонимен

Павлович

Принципно доста истини има в статията. Но особено в края и можеш да познаеш, че авторът е от Центъра за либерални стратегии и без да си го прочел. :) Всеки, който мисли, че забраната на ДПС ще е проблем за България, поставя либералните ценности над интереса на своя народ. Сиреч е предател.
Анонимен's picture
Анонимен

Милен

Негативното, което се влага в популист е именно демагогията (в тази посока са и хейтърските коментари към ББ по форумитр). Иначе, че Борисов е популярен е факт, за който доста хора му завиждат и имат основание за това. Но ние българите трябва да се научим да завиждаме градивно, а не комплексарската - да се учим от успешните примери, не да ги дърпаме в казана. Така правят в Полша например - от Квашневски към Качински, от "популист" на "популист" и вече надминаха някои западни страни
Анонимен's picture
Анонимен

Милен

А, пропуснах да се съглася иначе с тезата на Смилов, че има електорална еволюция в ГЕРБ, от "жоржганчевщина" към умереност. Това е мноооооого обещаваща тенденция, споделям! Аз лично почти злорадстващо се кефех, когато типажи като Слави Трифонов, Бареков, Христо Стоичков и от тя род се "скарваха" с Борисов. Винаги съм си знаел, че ще бъдат "раочаровани" в очакванията си ГЕРБ да стане някаква "евро-атака" :) Вместо това пък към ГЕРБ се ориентираха много "умни и красиви", които към 2009-а са били по-скептични. Така
Анонимен's picture
Анонимен

zakkwylde

Коментарът е изтрит поради неспазване <a href="/TermsAndConditions">условията за ползване</a>
Анонимен's picture
Анонимен

мим

Не проумявам какъв популизъм вижда автора в три години замразяване на пенсиите? Какъв популизъм в увеличаване на пенсионната възраст? Какъв популизъм в това да инвестираш в инфраструктура, археология, пречиствателни станции във време на най-тежката финансово икономическа криза? Да спреш строеж на АЕЦ "Белене", която "трябваше да отвори хиляди работни места"? И какъв популизъм когато Борисов изпращаше Смиловци да копаят картофи и да гледат овце!?
Анонимен's picture
Анонимен

турче от делиормана

Колко десен може да бъде ученикът и охранител на Тодор Живков ?
Анонимен's picture
Анонимен

турче от делиормана

Всичко е ясно -гласуваш за Бойко ще получиш Доган . Малко остана и официално ще се потвърди за коалиция "БОСТАН". Помислете само защо Бойко се отказа от задължително гласуване ? и подкрепи ДПС за датата на изборите да е на курбан байрам . ЗАЩО ? - за да помогне на Доган , за да дойдат автобусите от Турция има и още но щеги разберете късно .
Анонимен's picture
Анонимен

Пеперлиев

Разбира се! Борисов се заиграва с обикновените хора още от вреемето когато беше шеф на МВР. Непрекъснатото стоене пред камерите, рязането на лентички, подмятанията нямащи нищо общо с проблемите на страната и хората…Всичко е на ход, само и само да се постигне повече популярност.
Сигурен съм, че зад Борисов стои някой, който го съветва как да се държи и какво да каже…
Още по-сигурно е, че има и кой да му спуска най-належащите закони за примане. Най-вероятно това е водешия офицер.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията