Близо 6 милиона лева са изразходвани излишно за поставане на стентове на пациенти с кардиологични заболявания. От здравната каса са отпуснати около 11 милиона за стентиране, и още 7,7 милиона за кардиологични операции. Т.е. близо една трета от тях са източени. Това съобщи управителката на НЗОК д-р Румяна Тодорова след заседание на ръководството на касата и представители на дружествата за инвазивна кардиология и кардиохирургия.

Тодорова обясни, че е извършена проверка на медицинска документация на пациенти, които най-напред са били стентирани, а след това са отишли на кардио операция, като целта на тази проверка е да се покаже дали първата процедура е била необходима и защо в края на краищата се е стигнало до оперативна намеса. По данни на НЗОК за 2013 г. са направени 18 000 хоспитализации на 15 000 пациенти. За дейност са изплатени клинични пътеки около 68 млн. лв., а 39 млн. са дадени за стентове.

През 2014 година само за първото полугодие са направени 17 000 хоспитализации на 14 000 пациенти, изплатени са 64 млн. лв. за клиничните пътеки и около 24 млн. лв. за стентове. От 1 януари 2013 г. до 31 юли 2014 г. са оперирани 1200 от общо 13 700 пациенти, на които са сложени повече от 2 стента. На тези 13 700 пациенти са поставени 37 000 стента, т.е средно по около 3. Резултатите от проверката сочат, че има пациенти с поставени 12 и дори 16 стента. 

За пациентите, които са оперирани след поставянето на стентове, са похарчени 7 милиона лева, процедурите по стентиране са на стойност 4 млн. лева. Оперативната намеса се е наложила поради факта, че болните не са получили адекватна помощ. 

Д-р Тодорова подчерта, че разходите на касата за тези дейности не трябва да се тълкуват като отрицателни.

"Това, че касата е заделила тези средства в областта на кардиологията е прекрасно, защото вече инфарктът се лекува много по-успешно, смъртността е намалена. Всъщност парите са дадени в полза на пациента, но се оказва, че има една група пациенти, които не са получили качествена услуга", поясни тя.

Кардиохирурзите настояват за създаването на Експертно-етична комисия, която да следи за контрола върху качеството на дейностите и правилното изразходване на средствата за тях. Шефката на НЗОК подчерта, че вече има стратегия за решаване на проблема. Имало и предложение на лекарите, които не са поставили навреме правилна диагноза, да бъде налагано индивидуално наказание, а не потърпевш да е цялата болница. Необходимо е да се преразгледат клиничните пътеки, както и да се въведат по-високи изисквания за насочване на пациентите към диагностика. Консултациите с пациентите със сърдечни заболявания ще се провеждат от кардиолози, а не от общопрактикуващите лекари, за да може по-точно да се прецени дали има нужда от насочване към инвазионна кардиология. 

Лекарите предлагат там, където става въпрос за инвазивно лечение, да се организира комисия от представители на инвазивни кардиолози и кардиохирурзи, на която да бъдат обсъждани по-сложните случаи, преди да се предприемат по-сериозни действия.

Проф. Генчо Начев, директор на болницата „Света Екатерина" и национален консултант по кардиохирургия посочи, че има случаи, когато се отчита дейност, но такава не е извършена. Проверката е установила и обратен вариант - извършена е дейност, но не е отчетена. Той подчерта, че подобни практики застрашават здравето на пациентите.

"Рискът за пациента трябва да бъде сведен до максималния минимум. Нужен е контрол на входа и последващ контрол на качеството, за да бъде по-качествено лечението на хората. По този начин ще се намали рискът от неправилно извършени процедури. От друга страна ресурсът ще се изразходва много по-ефективно", заяви Начев.