В политическото говорене у нас тия дни царуват два израза - "наказателна процедура" и "селска мома". Първият е по повод уведомителното писмо на Европейската комисия, че правата на вложителите в Корпоративна търговска банка са нарушени, а вторият е свързан с роля, която ДПС не иска да играе в бъдещи коалиционни преговори.

И двата израза са често в речта на политици с европейски претенции. Те обаче издават съзнание, което не им съответства.

Първо - за т.нар. наказателна процедура. Няма такъв термин. Той е фолклорен превод на infringement procedure (англ.) или на procédure d'infraction (фр.), което означава "процедура за нарушение".

Разликата с "наказателна" е съществена. Целта на процедурата не е да бъде наказана държава, т.е. нейният данъкоплатец, а да се премахне нарушението. Това може да стане и без наказание - ако властите на съответната държава отстранят несъответствието с правото на ЕС.

Европейската комисия няма право да "наказва" суверенни държави. Тя не е избирана пряко от техните граждани. Нея обаче тези държави са упълномощили да бди, щото всички страни, които са подписали договорите на ЕС, да ги спазват. Тя е като съдия на мач, който при непозволена игра е длъжен да извади жълтия картон. Това е в общ интерес.

Държавата, която е обект на процедура за нарушение, е в равнопоставено положение с комисията. Властите на тази държава могат да възразят, да се обосноват, да се защитят. 

При това могат да го направят на всеки от трите етапа на процедурата - след уведомителното писмо, след мотивираното становище, което следва, ако комисията не приеме техния отговор на уведомителното писмо и в Съда на ЕС , където комисията може да отнесе спора, ако не приеме реакцията на мотивираното становище.

В съда на ЕС съответната държава може да се защитава в процес, в който отново е равнопоставена с комисията. Има много примери, в които комисията е губила такива дела.

Изразът "наказателна процедура" издава разбиране на ЕС не като за наш съюз, а като за външна сила, която идва "да ни оправи" в положителния или отрицателния смисъл на думата.

В положителен - това е добрият чичко Брюксел, който слиза при нас като deus ex machina ("бог от машината", въплъщение на справедливостта в древногръцката драма - б.а.), за да накаже лошите. В това си качество на "наказваща" баба Европа замества дядо Иван в народното съзнание.

В отрицателен -  това е новият "колонизатор", който ни диктува и наказва нейде отдалече и от чието "робство" трябва да се освободим.

Мисля, че не е нужно да уточнявам, кой смисъл на "наказателната процедура" предпочитат различните политически играчи у нас.

Не твърдя, че всички те казват нарочно "наказателна процедура", за да правят съответните внушения. Обаче фактът, че този израз придоби лавинообразно гражданственост, говори за масов манталитет от времето на Съветския съюз, пренесен в Европейския - и сред политиците, и в медиите, и в тяхната публика. Ние сме едни такива, дето разбират само от наказания. Оправят ни само "Бог, царь и партийный секретарь". 

А сега за другата крилата фраза. "ДПС не е селска мома, която чака да бъде пожелана", казва неколкократно лидерът на движението Лютви Местан.

"Защо мома, а не ерген?", попита жена ми в ожесточен спор с телевизора. Права е. Метафората е сексистка и хич не отива на един европейски либерал с екзактен дискурс като г-н Местан.

Жена ми после попита, къде е Комисията за защита от дискриминация, в която ДПС е широко представено. И защо лидерът на ДПС говори като потенциален клиент на тази комисия.

Развивайки полемиката си с телевизора, жена ми попита и защо "селска мома", а не "градска". И с какво първата е по-маргинална от втората. Аз се запитах, какъв ерген е бил Лютви преди да се задоми  и да открие евролиберала у себе си - селски или градски?

Да си либерал е трудно. Да си европейски либерал е по-трудно. А да си европейски либерал в България е най-трудно. Много трябва да внимаваш какво говориш. Особено по телевизията.