Има риск страната да влезе в новата 2015 г. без закон за бюджета, пише в анализ на ръководената от бившия премиер Лаборатория за управление на риска към Нов български университет. Автор на текста е Димитър Бъчваров.

Необходимо е законопроектът за актуализация да бъде приет до първата седмица на ноември, в противен случай следващото редовно правителство ще изпусне сроковете за съставяне и представяне в Народното събрание на Бюджета на страната за 2015 г., пише в документа.

Според доклада актуализацията на бюджета е без алтернатива, защото действащият закон се основава на неверни прогнози и допускания, опровергани от фактите и отчетите за макрорамката, за приходите и разходите, и за дефицита на бюджета.

Рискът от банкова криза още не е напълно елиминиран.

Този закон не може да посрещне и неутрализира риска от банкова криза след въвеждането на специален надзор в Корпоративна търговска банка (КТБ) - Търговска банка Виктория (ТБВ) и провеждането на спасителната операция в Първа инвестиционна банка (ПИБ) с 1,23 млрд. лв., отпуснати поради това до края на ноември, смята авторът.

За да се предотврати риска от банкова криза БНБ трябва да води преговори за намиране на решение за КТБ-ТБВ и отделно, за узаконяване на дадения заем на ПИБ. БНБ не може да договори решение в краткия срок до 20 ноември без правителството да ѝ е дало възможност за това поради ограниченията на Закона за БНБ.

Според оценката на лабораторията, предложения мотивите в предложения проект за актуализация са добре обосновани, съдържат ясни и убедителни аргументи за очакваното неизпълнение на приходите.

Но авторът смята, че проектозаконът отразява обективно само промените в приходната част. Основният недостатък е отнасянето на общия размер на завишените разходи от 448,5 млн. лв. единствено в разходното перо „Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи“, което компрометира аргументите и разчетите за неотложна необходимост от допълнително финансиране на ключови държавни функции, които са посочени в мотивите.

Освен това създаването на новото разходно перо „За структурни и допълнителни фискални мерки“, което поема цялото увеличение на разходите, създава несигурност по отношение на целесъобразността, защото подобен разход не е дефиниран в единната бюджетна класификация. Проблемът е, че това открива възможности да се правят допълнителни разходи по усмотрение на министъра и в разрез с необходимостите и целите, посочени в мотивите.

Със сигурност избраният подход ще бъде остро критикуван от опозицията в бъдещото Народно събрание като условие за волунтаризъм и непрозрачно харчене на средства с цел финансов комфорт на следващия министър-председател и следващия кабинет, смята анализаторът.