Невил Чой прекара тази сутрин под жежкото слънце в центъра на Хонконг. Подобно на своите колеги, пристига на площада с чадър и няколко рула тоалетна хартия. Тази „екипировка“ не е никак странна за последните протести в един от най-големите икономически центрове в света. Чадърът изпълнява две жизненоважни функции – да пази от жегата и да служи като щит срещу сълзотворния газ, който местната полиция щедро изсипва върху протестиращите хонконгци. Тоалетната хартия пък се потапя в големи контейнери с вода, за да може в случай на нужда поне малко да облекчи усещането, че очните ти ябълки горят – какъвто е ефектът на газа.

Невил, подобно на повечето младежи в града, има и английско, и китайско име. Това е наследство от 157-те години, през които Хонконг е британска колония. Той помни малко времето, когато е подписано Китайско-Британското Общо Споразумение през 1997 г. – когато английската кралица губи последната си колония, но градът все пак запазва своята свобода.

В много сфери от живота през последните 17 години хонконгци не усещат, че са част от Китай. Специалният им статут като част от практиката „една държава, две системи“, която работи и в Макао, дава на управляващите свобода да запазят британския маниер и практика в здравеопазването, образованието, икономиката, банковата система - кажи-речи цялата вътрешна политика. Хонконг може да се похвали и със сравнително свободна преса, прилично ниво в индекса за спазване на човешките права, и постоянно растящо население.

Всяка година 45 000 китайци получават право на еднопосочна виза към Хонконг. Градът, който от няколко години надминава България по население, расте с близо 0,6% годишно. Не е чудно, че хонкогци пък рядко емигрират в основната част на Китай. Повечето от тях имат възможност да я посещават, и рядко се връщат очаровани. Не е трудно да се предположи защо миграцията върви в тази посока.

Невил беше особено гневен  вчера, след като десетки хиляди негови състуденти и съграждани, невъоръжени и неагресивни, бяха мачкани от полицията, докато протестираха. Влезе  в интернет и  разказа подробно в един от популярните форуми за какво всъщност става въпрос:

„Наскоро китайското правителство премахна всякакви шансове за свободни избори в Хонконг. Вместо това, ние получихме едни фалшиви свободни избори, в които кандидатите са филтрирани от комисия (съставена предимно от поддръжници на правителството) и дори бройката на кандидатите е ограничена. В такава система всеки, който е дори бегло свързан с демократичния лагер, няма да бъде допуснат да стане кандидат. Ние НЕ очаквахме това.“

Китай обеща свободни избори през 2017 г., а сега практически се отметна от обещанието. Реално в изборите ще бъдат допуснати двама или трима симпатизанти на Пекин.

Особено обидно за Невил е отразяването на протестите в китайските медии. Кадрите на десетките хиляди срещу правителството са внимателно редактирани, а водещият обяснява „Хонконгци, в екстаз от свободните избори, излизат да празнуват националния празник дни по-рано“.

Туристите от Китай пък напълно не разбират какво се случва. „Защо блокират града?“ възмущава се кантонка. „Аз съм турист и съм тук за да пазарувам, защо ми пречат?“

Друга вече е чула за сблъсъците с полицията и е съгласна с мерките: „Ако полицаите не използват сълзотворен газ, ще се съберат твърде много хора, няма да може да бъдат контролирани.“

Невил е сред тези, които водят борбата за демокрация в променящия се Хонконг. Той едва ли подозира, че има и други причини Китай да не изпълни обещанието си спрямо малката зона със специални права.

От няколко месеца Европейският съюз удря Русия със санкции. Целта им – да притиснат икономически Путин. Причината – кризата в Украйна, която според европейци е ако не предизвикана, то подпомогната от руската държава. Санкциите блокираха сметките на някои от най-богатите руснаци, близки на Путин, и някои от най-големите международни руски компании.

Когато се разбра, че ЕС няма да отстъпи, санкционираните се обърнаха към другия голям икономически партньор на Русия – Китай. Руската борса отдавна е обвързана с китайската, юанът дори се ползва наравно с долара от 2010 г.

Разбира се, Хонконг, като част от Китай, но с много по-стабилна и отворена икономика, е рай за големите инвеститори. И по думите на Хюго Уилямсън, директор на една от най-уважаваните световни компании за инвеститорски консултации, IPSA International, няколко руснаци и руски компании вече са се опитали да отворят сметки в хонконгски банки през последните 6 месеца.

Но уви - не са успели да преминат тежките проверки срещу пране на пари.

Както вече написах, Хонконг не е Китай. И Хонконгската банкова система прилича далеч повече на британската. Съответно, много от руските олигарси и компании не са готови  за този строг и стабилен пазар.

Това не спира много компании да влагат пари в Хонконг по други начини . масово купуване на ценни облигации, и масова обмяна на американски долари в хонконгски. Новатек, втората по големина газова компания в Русия, е започнала да обръща наличната си американска валута, а руският мобилен оператор Мегафон вече е обърнал 40% от ликвидноста си.

На хартия Пекин контролира външната и отбранителна политика на Хонконг. На практика, има и солидни възможности за намеса във вътрешната. Но доскоро комунистическият Китай оставяше малкия капиталистически остров на спокойствие. Сега, когато старият им партньор губи връзките със Запада, е време да се затегне каишката около врата на хонконгци. Затова и Невил и съгражданите му няма да могат да гласуват свободно. Олигарсите на Путин се нуждаят от нов икономически рай.