Да си гений, да си абсолютен №1 на своето време, милиарди хора по земята да те боготворят и в същото време да се разминеш четири пъти с голямата мечта. Да минеш през преизподнята на страданията по пътя към голямата любов – футбола. Светът да е в краката ти и в същото време неуспехите да са повече от успехите.

Всичко това е животът на Лионел Меси.

Авторът Анди Уест по един уникално увлекателен начин е успял да намери своята гледна точка към живота на гения, избягвайки клишетата на стандартните биографии на великите спортисти.
Йохан Кройф, Нелсън Мандела, Майкъл Джордън, Хераклит, Платон и други велики личности в историята на човечеството са вплетени в несъмненено сполучливия опит за описание на това как едно момче с вроден здравословен проблем от краен квартал на Росарио стига до световния връх. И същевременно запазва човешкото в себе си.

Клуб Z публикува откъз от книгата "Лионел Меси и изкуството да живееш" на Анди Уест (изд. Прозорец)

Крал на свободните удари... най-накрая

Една от основните причини Меси и Роналдо да се радват на подобна невероятно дълга кариера е умението им да намират начин да стават все по-добри с всяка изминала година. Макар че губят постепенно предишната си подвижност, те успяват да се адаптират към естествения процес на стареене и остават все така продуктивни, дори понякога са по-продуктивни в сравнение с ранните години на кариерата си.
Конкретен пример за безспирния стремеж на Меси да се самоусъвършенства е забележителната трансформация в способността му да отбелязва голове от свободни удари.

С изненада научаваме, че в началото на кариерата си в „Барселона" той не е бил особено добър при изпълнението на свободни удари. Всъщност рядко му се е отдавала такава възможност, защото това изцяло е било задължение на майстора Роналдиньо.

Изпълнени с носталгия, английските фенове си спомнят четвъртфинала на Световното първенство през 2002 г., по време на който бразилецът е истински виртуоз на свободните удари, способен да отправи елегантно топката към мрежата или да я забие в нея от всевъзможни ъгли и разстояния. През кариерата си той е вкарал 66 гола от свободни удари, които са забележителни с разнообразието си – горният десен ъгъл на вратата е любим на Роналдиньо, но той многократно е показвал, че е в състояние да насочи топката накъдето поиска.

И така, преди Роналдиньо да си тръгне от „Камп Ноу" през лятото на 2008 г., Меси почти няма шанс да изпълнява свободни удари, но след това той не чака дълго, за да започне го прави: дръзкият му, изпълнен бързо удар, преди стената да бъде построена, носи на отбора му домакинска победа над „Атлетико" – Мадрид, два месеца след началото на новия сезон.

На този етап обаче головете на Меси от свободни удари са рядкост и със сигурност той все още не е специалист по тях. Чак през 2009 г., пет години след началото на кариерата му в мъжкия отбор, броят им започва да се увеличава, главно благодарение на съвета, който получава от Диего Марадона, докато спечелилият Световната купа бивш капитан на националния отбор на Аржентина е негов треньор.

Според едно интервю, взето за телевизионния канал „Ла Секста" от Фернандо Синьорини, треньор на националния отбор по физическа подготовка по това време, на една тренировка Меси напуска игрището след три последователни слаби свободни удара, но Марадона го връща обратно на него. Старият майстор го прегръща и го кара да опита още няколко пъти, като задържа крака си до топката за част от секундата, преди да я ритне, тъй като иначе „топката няма да знае какво се иска от нея".

Използвайки този съвет и тренирайки усърдно – нещо, което прави почти всеки ден, – Меси променя до неузнаваемост начина си на изпълнение на свободни удари. Днес той е един от най-големите специалисти по тези удари в историята на футбола. През сезон 2017 – 2018 г. отбелязва шест гола от фаул и постижението му се изравнява с рекорда, поставен по време на испанското първенство преди единайсет години, който принадлежи... познайте на кого? На Роналдиньо.

Подобно на Роналдиньо, Меси си съставя богат репертоар от свободни удари и може да се възползва от всяко открито пространство, което стената или вратарят на противника му оставят. През пролетта на 2018 г. например той вкарва гол от фаул в три последователни мача. В първия мач, който е срещу „Жирона", топката е пъхната умело под стената и е отправена към долния ляв ъгъл на вратата; във втория мач, който е срещу „Лас Палмас", тя е изстреляна в горния ѝ ляв ъгъл, а след това е победен и намиращият се на второ място „Атлетико" – Мадрид, и е спечелена и титлата на първенството след бомбен шут с невероятна траектория, при който топката попада в горния ѝ десен ъгъл.

Интересен е фактът, че изобретателният удар под стената по време на срещата с „Жирона" е трик, към който Меси е прибягвал и преди това – при победата над Уругвай в квалификациите за Световното първенство почти шест години по-рано. Всъщност той го е откраднал от свой бивш съотборник: през 2006 г. Меси става свидетел на изпълнението на свободен удар ниско под стената по време на мач на „Барселона" за Шампионската лига срещу „Вердер" – Бремен. А кой е изпълнителят му? Роналдиньо, естествено. Чиракът се учи от майстора, за да може в крайна сметка да го надмине.

Решимостта да се учи и да се самоусъвършенства е един от ключовите фактори за величието на Меси и може би основният за удивителното му постоянство и за издръжливостта му, както и един от най-важните уроци, на които той ни учи: човек никога не е твърде добър или твърде стар, за да се усъвършенства.

През 2009 г., когато получава съвета за изпълнението на свободните удари от Марадона, Меси е най-добрият футболист в света и както вече се убедихме, той се труди упорито, за да се издигне до този възвишен статут.
Но дори и тогава, въпреки признанието и похвалите, които получава всеки ден, Меси не смята, че е разгърнал изцяло потенциала си. Той е достатъчно скромен, за да продължава да приема нови идеи и усъвършенстването на изпълнението на фаулове, следвайки съвета на Марадона, както и усвояването на някои специфични за футбола трикове като например удара на Роналдиньо под стената, показват, че той постига неща, които понякога изглеждат невъзможни, и става все по-добър.

Ние обаче сме напът да открием, че независимо от решителността, страстта и всеотдайността, с които пос¬реща предизвикателството да стане възможно най-доб¬рият футболист, Меси никога няма да бъде перфектен.

Дори и най-големите експерти не могат винаги да вкарат гол от свободен удар, а понякога най-важните за тях моменти се превръщат в съкрушителни провали.