ЛЮДМИЛ ВЕСЕЛИНОВ

Председателят на Съюза на колекционерите в България проф. Валери Стефанов беше гост на официалното откриване и гала вечерята на 27-то издание на Биеналето на антикварите в "Гран Пале" в Париж. Събитието се провежда под патронажа на Президента на почетния коминет на Биеналето – Бернадет Ширак, съпруга на Жак Ширак.

Парижкото биенале е най-голямото събитие на сезона. То е витрина на колекции от произведения на изкуството, антични предмети, бижута. Съкровища от най-престижните търговци, международни галерии и луксозни бижутерски къщи се представят пред колекционерите от целия свят.

Впечатляващата зала на Биеналето - "Гран пале".

Тази година на събитието присъстват 89 изложители, представящи артефакти в най-различни области – археология, рисунки и картини, редки книги, ръкописи, скулптури, мебели, изящни предмети на бита, порцелан.
Ето какво каза проф. Стефанов по повода:

Колекционерите по света са спасители

на историята и партньори на държавата 

 

- Проф. Стефанов, каква бе целта на гостуването ви на 27-то бианале на антикварите в Париж?

Става дума за най-голямото изложение, което представя колекции от антични и съвременни произведения на изкуството, дизайнерски мебели, бижута - всичко, към което са насочени колекционерските желания и вкусове. В биеналето участват най-престижните търговци, международни галерии и луксозни бижутерски къщи. Участието в подобни форуми е от съществено значение за развитието не само на дейността на Съюза на колекционерите в България, но и на колекционерското дело като цяло. То означава, освен всичко друго, и споделяне на световния опит в опазването на културно-историческото наследство.

- Какви са вашите впечатления?

Видях взискателност, вкус и висок стил. Още веднъж се убедих, че  в света, освободен от провинциални мегаломански комплекси, дейността на колекционерите се оценява високо, признава се техният разностранен принос. Всичко това намира реален израз в подкрепата от държавата, от политиците, във вниманието на медиите, в участието на редица спонсори. 
Във внушителното Гран Пале бяха позиционирани луксозните павилиони на отделните изложители, един истински лабиринт от красиви видения.

Нека да отбележа, че всяко биенале се подготвя от именит световен дизайнер и е подчинено на доминираща тема. Тазгодишното е подготвено от Жак Грайндж. Предишният дизайнер е бил Карл Лагерфелд и т. н. Убедих се какви огромни средства се инвестират в колекционерството и как биват подкрепяни колекционерите. Това са хора, които благодарение на своите страсти опазват културното наследство на света.

Колекционирането на антични скулптури ги запазва за света.

- Установихте ли полезни контакти?

Имах възможността да се запозная с представители на водещи световни галерии, със собственици на големи частни колекции… Хора, които колекционират или търгуват великолепни произведения на изкуството. Още веднъж установих ефектите от глупавия изолационизъм и фетишизъм на българската културна политика. Целият обречен опит да наложим себе си като значими единствено в собствените ни очи. Но не и в очите на света. Тези доминиращи травматици никога няма да осъзнаят, че културата е жива чрез динамиката и общуването.

- Имаше ли български изложители?

Как да има български изложители, като в самата България пазарът на културни ценности е сведен до нулата, до нищото! Законите и наредбите пазят и санкционират, но не позволяват динамика и развитие. Не знам кой има полза от подобно състояние на нещата. И каква е печалбата на държавата от подобна политика? Всичко, което се мисли и предлага, е в посока на забраните, задълженията и санкциите. Няма кой да пусне светлината в тази държава и затова ще продължим да си седим в хралупата на взаимните подозрения и да се гледаме все по-мрачно.

- В България може ли да се проведе подобно изложение?

Като мащаб и класа – не. Поне в обозримо бъдеще. Все пак Париж продължава да отстоява статута си на една от културните столици на света. А ние отстояваме статута си на провинциални самохвалковци. Законовата уредба също не насърчава пазарно ориентирани изяви. Тук се искат усилия да продадеш една най-обикновена антикварна вещ, да не говорим за значими неща. 

Колекционерът у нас е постоянен обект на подозрения и съвсем логично е малцина да са тези, които се осмеляват да покажат колекциите си. Дори и към даренията общинските ръководства често се отнасят с безгрижие, музеите гледат на тях като на излишна тегоба. В България в момента има изключителни колекции, но коя е инстанцията, която ще насърчи тяхната социализация, остава дълбоко неясно. 

- Как виждате бъдещето на колекционерското дело у нас?

Сложно е да се предвиди. Колекционерството изисква две важни неща – условия и хора, които имат съответните знания и интереси. За условията в България в момента е ясно. Надявам се в бъдеще нещата наистина да се променят. Що се отнася до хората – когато няма наследяване, следване на традиции, няма да има и колекционери. Да си колекционер не означава да събереш някаква купчина предмети, но и да акумулираш знания, да направиш някаква лично мотивирана систематика. Колекционерството е натрупване през годините на богата индивидуална култура. „Този странен занаят” е наистина труден и ако се прекъснат нишките овладяването му, ще става все по-трудно. 

Проф. Валери Стефанов е председател на Съюза на колекционерите в България, професор по история на българската литература в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Автор е на много книги – литературоведски и белетристични. Член е на редакционни колегии на редица академични сборници и издания. Главен редактор на сп. „Литературата“, издание на ФСлФ на СУ. Носител на годишната награда за критика на Сдружение на български писатели за 2005 г (за монографията „Творбата - място в света“) и на Наградата на София за романа „Някой отдолу”, 2008 г.