Най-вероятно след парламентарните избори на 5 октомври ще имаме шестпартиен парламент и трудно съставяне на правителство. При такава хипотеза ГЕРБ ще има около 98-100 депутати, БСП – 53-55, ДПС – 44-46, РБ и ББЦ – по 16-18 всяка. Шестата партия, към момента, най-вероятно  това да е Патриотичния фронт, ще има 12 народни представители.  На финала на една пасивна и доста вяла от страна на основните играчи кампания, в която и ГЕРБ и БСП се държат като партии, чиято участ е вече предизвестена, големият печеливш и голямата изненада могат да се окажат малките партии. Това е основният извод, който се налага от националното представително проучване на агенция "Алфа Рисърч", проведено между 28 и 30 септември сред 1100 души.

Избирателната активност бележи лек ръст в сравнение с началото на кампанията, основно заради ориентиране на част от колебаещите  се към партиите, които са близо до 4%-та бариера и са особено активни в дните непосредствено преди вота на 5 октомври. На база избирателите в България може да се очаква, че около 3,2 млн. до 3, 3 млн. ще отидат до урните. Очакваната активност е по-ниска от тази на изборите през 2013 г. и само силна мобилизация на гражданите в последните няколко дни, както и неизвестният брой гласуващи в избирателните секции в чужбина могат да променят тази тенденция.

При тази избирателна активност и при регистрирания ефект от мобилизацията на малките партии, се очертава  следното разпределение на политическите сили: 

- ГЕРБ запазва солидната си преднина пред БСП, но без да я увеличава в хода на кампанията. Около 34% е вотът, на който партията може да разчита на изборите в неделя. 

- БСП има съвсем леко отстъпление от позициите си спрямо проучването на Алфа Рисърч в началото на кампанията. Тя запазва вота на традиционните си по-възрастни избиратели, но част от средното и по-младо поколение се преориентира към АБВ на Първанов или "Движение 21" на Татяна Дончева. Въпреки сериозния спад спрямо предишните извънредни парламентарни избори през 2013 г., БСП остава втора политическа сила с около 19-20%  от твърдо решилите да гласуват.

- Обичайно в последните дни на кампанията ДПС възвръща изключително високата мобилизация на своите симпатизанти, чиято концентрация продължава да бъде сред етническите малцинства и в строго  обособени секции. Към момента  ДПС събира около 12% от вота на потенциалните гласоподаватели  вътре в страната. За по-точна оценка на тежестта на Движението и бъдещата парламентарна конфигурация, към тях би следвало да се прибавят и около 80-100 хил. гласа от Турция, които е получавало през последните години. При тази хипотеза, то би достигнало докъм 15%. Евентуален по-висок вот от южната ни съседка може да повлияе както на избирателната активност, така и не резултатите на движението.

- Реформаторският блок (РБ) влезе със силен старт в кампанията, но не съумя да го трансформира в по-сериозна вълна на подкрепа и в момента гравитира около сигурните си 5,5%-6,5% подкрепа.  Успех за него е разширяването на влиянието към повече региони, а проблем –  липсата на сериозен пробив в исторически силни за традиционната десница големи градски центрове. 

- „България без цензура“ (ББЦ) потвърждава характеристиките  си на силен медиен феномен. След спада, последвал успеха му на евроизборите и отсъствието му от медийната сцена  през летните месеци, в момента той отново се връща в играта и позициите му с РБ са на практика изравнени. Предимството на РБ е, че има по-голям твърд електорат, а на ББЦ, че може да привлече по-компактни групи избиратели в определени региони, които изследванията няма как точно да измерят. Все пак, независимо от амплитудите, ББЦ е почти сигурен участник в следващия парламент.

Оттук нататък следва голямата интрига. И трите партии, които са близо до 4%-та бариера – Патриотичен фронт (ПФ), Атака и АБВ бележат ясно забележим ръст в хода на кампанията. Поради неравномерното им регионално представителство  и много малките разлики между тях, които на практика не надхвърлят размера на статистическата грешка, оценката за това колко и кои от тях ще преминат чертата е много трудна. 

Най-стабилна и равномерно нарастваща изглежда подкрепата за ПФ, който ако запази настоящата си мобилизация от около 4,5% има най-големи шансове да попадне в 43-то Народно събрание.

Една седмица преди края на кампанията "Атака" и АБВ остават съвсем малко под 4%-та бариера, но с тенденция към ръст. Вотът и за двете формации е неустойчив  и се влияе от ситуацията и региона, поради което оценяваме като по-слаби, но не и изключени  шансовете им за преминаване на бариерата. 

Тенденцията за мобилизация на малките партии обхваща  и "Движение 21" на Татяна Дончева, което може да достигне докъм 2%. Не са изключени шансовете на „Десните“ и Зелените също да се  доближат  до 1% подкрепа.

Анализът на динамиката на електоралното поведение сочи като най-вероятен шестпартиен парламент и трудно съставяне на правителство.  При такава хипотеза ГЕРБ би имал около 98-100 депутати, БСП – 53-55, ДПС – 44-46, РБ и ББЦ – по 16-18 всяка. Шестата партия, към момента, най-вероятно  това е Патриотичния фронт ще има 12 народни представители. Битката обаче както за шестата партия, така и евентуално за седми-осми участник в 43-то Народно събрание може да се окаже твърде оспорвана. 

Вероятността в парламента да попаднат  повече от шест партии би намалила тежестта на най-големите парламентарни групи и би поставила на още по-сериозно изпитание математическите и политически конфигурации за съставяне на правителство. 

 

Настоящото изследване е част от регулярния мониторинг на обществено-политическите нагласи на агенция "Алфа Рисърч", публикува се на сайта на агенцията и се провежда със собствени средства. Изследването е проведено в периода 28–30.09. 2014г. сред 1100 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на анкетираните лица.

"Алфа Рисърч" носи отговорност за данните и интерпретацията, публикувани на нейния сайт, но не и за избирателно или манипулативно използване на тези данни. 
Съгласно чл. 205 (ал. 1 - 4) от Изборния кодекс всяка медия, която използва данни от настоящото проучване, е длъжна да съобщи информацията от това каре.