- Г-н Караджов, определихте това, което се случва с КТБ като грабеж, организиран от Доган и Сараите. 

- Да. КТБ е сцената на която се разиграва грандиозен грабеж. Слаби актьори като Пеевски и Цветан Василев са неубедителни в опита да ни внушат, че става дума просто за делба между буйни съдружници. Ако открехнем леко кулисите и наздърнем зад тях ще видим,  че там се спотайват обръчите от фирми и техният господар Доган. 

През няколкото мандата във властта, той направи от партийната си касичка силна и мощна банка, като концентрира в нея комисионите от нагласените обществени поръчки, парите на държавни фирми и агенции, и подмамените с високи лихви вложения на хората. Явните и скрити коалиционни формули на управление, в които ДПС участваше се отразиха и върху кръга от партии, чиито олигархични интереси КТБ обслужваше – ДПС, НДСВ, БСП, а сега и "България без цензура" (ББЦ).

- Това ли е единственият механизъм за облагодетелстване от партиите?

- Не! За да крадат на едро, политиците се нуждаят от схема - механизъм, който да им послужи като инструмент, за да приберат парите под носа на хората без те да се усетят. Такива проекти са "Цанков камък", АЕЦ "Белене", "Южен поток", и др. Обикновено големината на проекта е пряко пропорционална на неговата безполезност, но винаги цената му е сериозно надписана, така че да останат сериозни комисиони за партиите.

През 1996-97 г. масовото фалиране на банки също беше по своята същност схема за ограбване на хората. Тогава кадрите на бившата ДС, инсталирани като топбанкери, раздадоха милиарди необезпечени кредити, откраднаха с подставени фирми-кредитополучателки парите, а задълженията платихме всички ние, като загубихме цената на валутата си в хиперинфлацията. За няколко месеца парите ни се обезцениха в пъти, а година по-късно - няколко хиляди пъти. 

Следващата голяма кражба бе АЕЦ "Белене" - една площадка с безброй консултанти, която глътна почти 2 милиарда лева. От тях поне половината се разнесоха в партийните каси на БСП и на ДПС. "Цанков камък" беше поредният ненужен проект, оскъпен изкуствено и послужил за обогатяване на БСП и ДПС. 

От него се роди и първият "узаконен" действащ политик-милионер – хидрогеолог. 

КТБ стана поредната схема за ограбване на хората и държавата. В нея общо 59 фирми с много тънки досиета и липсващи обезщетения са получили кредити в размер на общо 6 милиарда лева. Тези кредити са раздадени най-вероятно на свързани лица, и едва ли някога ще бъдат върнати.

Новата схема за грабеж се нарича "Южен поток". Тук без конкурс по европейски правила и без каквато и да е икономическа обосновка се хвърлят държавни пари за инфраструктура, която да стане собственост на руската страна. Формално средствата за българския дял се взимат назаем от руснаците, а после ще чакаме заема да се изплати от таксата за пренос на газ.

Стига да протече газ, разбира се, защото експертите твърдят, че липсва физическа възможност за компресиране на газ под такова налягане, че да мине по цялото дъно на Черно море и да излезе с необходимото налягане в базата Паша дере. Ако не потече газ, ние ще трябва да си платим заема без да получим нищо като транзитни такси, следователно изчисленията за изплащане на съоръжението за 20 години са безпочвени. 

Без търг или конкурс по европейски правила ние не знаем колко реално струва изграждането на тръбата, докато при реално съревнование между няколко фирми ще стигнем до истинската стойност. 

Газопроводът не може да бъде руски и единствено руски газ да преминава по него. Ние искаме тръбата да е българска, да не се ангажират държавни средства и през нея да се допуска да минава газ и на други доставчици. Това е европейският модел. Ако сравним тръбата с автомагистрала, правилото само руски газ да тече по нея е все едно по магистралата да имат право да се движат само руски автомобили.

- Ако се спазят всички тези условия? 

- Трябва да се спази европейската директива и да се получи одобрението на Европейската комисия. Ако при тези условия руската страна все още иска да доставя газ - нещо, което силно ме съмнява, тогава може. В сърцевината си този проект е схема, чрез която да се откраднат 3 милиарда лева от олигархичните кръгове в Кремъл и от партийните каси на БСП и ДПС.

Тези 3 милиарда трябва да бъдат махнати от сметката на "Южен поток" и да бъдат дадени за здравеопазване, образование, социално подпомагане, и др. 

- Говорите за политическото задкулисие и за това, че актьорите не са важни. КТБ се разрасна изключително именно при управлението на ГЕРБ. Не са ли и те в играта? 

- Тази банка е била толерирана при всяка власт. ГЕРБ си осигуриха през нея т. нар. "медиен комфорт". Вежди Рашидов призна, че заради медийното спокойствие на партията на обръчите са правени услуги и са давани обществени поръчки на фирми на Доган. В края на мандата им нещата много бързо се обърнаха срещу тях и се надявам ГЕРБ да са си взели поука, че с пазаруване на медии и потъпкване на свободата на словото в XXI век не може. Това са базисни граждански права, на които няма как да се посяга. 

- Ще правите ли управленска коалиция с ГЕРБ след изборите? 

- Трябва да е абсолютно ясно, че Реформаторският блок ще има тежки изисквания към ГЕРБ при евентуални преговори. Държим на реформаторската програма и настояваме за тотална смяна на политическия модел, основно на съдебната система - прокурорите, съда, следствието, някои функции на МВР и др. 

За част от тези промени е необходима нова Конституция. Затова искаме в първите две години от мандата на следващото Народно събрание с наше активно участие да се изработят проектотекстовете на новата Конституция, след което 43-то НС да се саморазпусне. Следват избори за Велико народно събрание, което да приеме новата Конституция и да премахне института на Велико народно събрание. Така малко по-гъвкаво ще можем да отговаряме на нуждата от промени в живота ни, които изискват промени в Конституцията.

Ако стигнем до коалиция с ГЕРБ, не трябва да се повтаря моделът на Тройната коалиция, при която без коалиционно споразумение се делеше на три, пет и осем. Ние сме за ясно разписано и публично оповестено коалиционно споразумение. Ако ГЕРБ не е съгласен с това – ще се наложи да си търси партньор за управление измежду ДПС, БСП или евентуално "Цензурата". 

- Звучи прекрасно, но съвсем наскоро "Реформаторският блок" дори лидер не успя да си избере. Не е ли твърде реалистичен сценарият, при който влизате в парламента и след това групата ви се разпада заради разнородните интереси на партиите в блока? Има ли гаранция, че това няма да се случи? 

- Новините за разцепление в Реформаторския блок "валят" от септември миналата година. Те се оказват грешни, защото анализаторите не разбират механизма на взаимодействие между партиите в блока и между Гражданския съвет - като техен коректив. Противоречията се изговарят. Спорим. Част от нещата излизат в медиите, но това е демократична общност, която в крайна сметка продължава заедно. 

Като парламентарна група "Реформаторският блок" би представлявал ценност, само като едно цяло. Разчупим ли “диаманта”, цената му рязко “пада” - много важно е да сме заедно, за да правим реформаторски политики. Ние не само спорим, но и се вслушваме един в друг. Реформаторският блок в леката си хаотичност и излъчването на новини от кухнята представлява един симпатичен политически субект. Ние сме по-близо до гражданите от онези, които рушат банки и застрашават финансовата стабилност.

- Наскоро бившият премиер и лидер на ДСБ Иван Костов призова да бъдете подкрепен мажоритарно в 24-и МИР. За мнозина това бе малко изненадващо, защото там водач е Петър Москов от ДСБ. Някакъв раздор ли има? 

- С Петър Москов сме екип и работим в отлично сътрудничество. Провеждаме срещи със симпатизанти заедно. Представяме се като първите двама в листата. Не приемам, че Иван Костов, с когото ме свързва житейски и работен път, е посочил за кого от двамата да се гласува. 

- По всичко личи, че след изборите първата и нетърпяща отлагане задача пред 43-ия парламент ще е актуализацията на бюджета, подготвена от служебното правителство?

- И актуализацията, но също и самият бюджет за 2015 г., който, както знаете, по закон трябва да се внесе в Народното събрание до края на октомври.

Но преди това ще напомня, че в края на кабинета "Орешарски", когато отново се искаше актуализация на бюджета, от Реформаторския блок изразихме несъгласие. Мотивите ни преди 2 месеца бяха, че няма ясна икономическа обосновка, много хора ще бъдат докарани до фалит, а държавата - вкарана в дългова спирала. Основната идея на онази актуализация беше намаляване на приходите от ДДС с половин милиард лева и увеличаване на тавана на държавния дълг с 3.7 милиарда лева, основната част от които предназначена за спасяване на КТБ.

Сега дефицитът от 4%, който е заложен, отразява вече направените разходи, което означава, че имаме формален политически акт на актуализацията. Парите вече са изхарчени и няма средства за плащанията до края на годината. Това е катастрофа.

Бюджетният дефицит показва грешно управление на публичните финанси и лош бизнес климат. Освен че приходите се оказаха надценени, сме свидетели на лоша събираемост, която няма как да бъде наваксана за оставащите 3 месеца до края на годината. Но дали е редно отговорността за актуализацията да се оставя на една преходна власт? 

Едно е сигурно - на бъдещото ново правителство, което и да е то, няма да му бъде никак леко. Още с идването си на власт ще трябва да плати ДЦК за 400 млн. лева - в края на октомври, а през ноември е и падежът на 1.228 млрд. лева – заемът, емитиран заради подкрепата за ПИБ. И трябва да търси начин и средства за  Фонда за гарантиране на влоговете - заради 3.5-те милиарда лева гарантирани депозити в КТБ. Държавата ни от години не е емитирала толкова много вътрешен дълг и това подлежи на сериозна преценка от страна на експертите и политическите сили. Политиканстване тук е неуместно.

- Трагедията в завода край Горни Лом...

- ... показа капан, в който се намират много българи. Със сигурност хората, които са работили в тази фабрика, са разбирали опасността, на която се излагат ежедневно - поради лошите условия на труд, но въпреки това са отивали в цеховете. Заради 250-300 лева на месец! Избирали са между хляба за децата и живота си! За мен това е ужасяващото - липсата на перспектива, която те обрича на смъртоносна работа, все едно си добитък на заколение. И институциите, които са си затваряли очите за всичко това.