СИМОНА РУСЕВА

БЕРЛИН - Президенът Росен Плевнелиев излага позициите си относно политиката на Кремъл, по строежа на “Южен поток” и българската действителност в обширно интервю, публикувано днес във влиятелния “Франкфуртер алгемайне цайтунг”. 
Предлагаме ви разговора на журналиста Михаел Мартенс с държавния ни глава с незначителни съкращения.

На въпрос дали е вярно твърдението на говорител на “Газпром”, че след утрешните парламентарни избори у нас България щяла да размрази проекта “Южен поток”, Плевнелиев отговаря:

“Ние желаем “Южен поток”, но като държава членка на ЕС България няма да допусне газопроводът да се строи в разрез с европейското право. Русия непрестанно правеше опити да сключва преки междудържавни споразумения със страните, участващи в “Южен поток”. Всяка държава има право да сключва двустранни договори, но беше огромна грешка на Русия да подценява Европейската комисия. Сега Русия трябва да разбере, че в Европа има една силна ЕК и силна воля да се спазват държавноправните процедури. Аз смятам, че в крайна сметка “Южен поток” ще се строи, но това може да стане единствено чрез Европейската комисия.”

А дали “Южен поток” е мислим без разрешаването на конфликта в Украйна?

“Аз бях един от първите европейски президенти, който ясно осъди руското поведение спрямо Крим. Русия казва на Европа и на САЩ, че великите сили трябвало да решават за Украйна. Това е политика от XIX век. Тя е опасна. Украинският народ трябва да решава бъдещето си, не някакви велики сили”, е позицията на Плевнелиев.

Ако конфликтът се обостри, колко време би издържала България без руски газ? На този въпрос президентът отговаря:

“Нашето газохранилище в Северозападна България е 80 на сто пълно и при необходимост може да покрие нуждите за 40 дни. В момента го пълним, доколкото това е възможно. Освен това хранилището трябва да бъде разширено. Това обаче с нищо не променя факта, че 87 до 90 на сто от нуждите ни от газ покриваме от Русия.” 

Плевнелиев припомня и газовата криза в Европа през 2009 г. Тогава почти три седмици спряха доставките за България.  “Все още сме зависими от една единствена тръба и от един доставчик. Искаме да го променим. Искаме да имаме колкото се може повече тръби и връзки – за газ, нефт и ток. Приветстваме всичко, което би довело до диверсификация на снабдяването ни с енергия. Подкрепихме европейския проект “Набуко”, подкрепяме и “Южен поток”, но само при условия, които са в съзвучие с европейското право.”

На въпрос: “Голяма част от договорите между “Газпром” и България все още са тайна. Знаете ли какво би донесъл “Южен поток” на България и какво би струвало това?”, държавният глава отговаря:

“Договорите за “Южен поток” бяха подписани през 2008 г. Освен договор за строителството на газопровода, трябваше да се подпише и споразумение за транзитиране на газ. Трябваше обаче да установим, че това не е било така. Нашите разходи станаха ясни, когато отиващото си правителство на бившия премиер Пламен Орешарски - едно от последните неща, които направи - даде разрешение за строителство на “Южен поток” въпреки съпротивата на ЕС. Но и до днес не са подсигурени приходите на България за трансферирането на газа.”

Интервюиращият припомня, че служебното правителство след оставката на “кабинета Орешарски” е публикувало част от българския договор с “Газпром”. От това ставало ясно, че най-вероятно “Газпром” е давал указания на икономическото ни министерство какви закони да изработи  България в енергийната област, за да може “Южен поток” да заобиколи европейското право. Дали това е коректно?”

Президентът уточнява: “Така е. Имаше съответна кореспонденция между “Газпром” и Българския енергиен холдинг, който препрати всичко на  Министерството на икономиката, където след това бяха разработени съответните законопроекти. Това беше при управлението на БСП и на нейния премиер Орешарски. В периода февруари – май т. г. пред очите ни имаше напъни тези законопроекти да бъдат внесени в парламента. За щастие това не стана.”

Какво ще е продължението?

“Първо трябва да има цялостно решение на Европейската комисия и на всички държави участнички в “Южен поток”. След това Русия и България трябва да се договорят и да подпишат споразумение за транзитиране на газа. Става въпрос за това какво ще получи България от газовия трансфер и как това да бъде подсигурено юридически.”

Напомня се, че БСП настоява за втора АЕЦ с руска техника и че Пленнелиев е против. Попитан защо, той посочва:

“Една втора АЕЦ би била с мощност от 2000 мегавата и би ни струвала 10 милиарда евро. Само за 1,5 милиарда евро обаче бихме могли да разработим програма за енергийна ефективност и саниране на сгради, по линия на която страната ще изразходва 2000 мегавата по-малко ток. За това дори би имало и европейски субсидии. Половината от българите живеят в лошо изолирани панелни блокове от комунистическо време. Като министър на строителството и регионалното развитие аз наредих пробно да се санират 50 такива сгради. Разходите за отопление паднаха с 40 на сто. Същевременно една мащабна програма за саниране би създала хиляди работни места сред малките и средни предприятия, работещи в строителния сектор. За жалост в България все още има политици, които вместо в една европейска програма за енергийна ефективност, искат да напомпат 10 милиарда евро в руска АЕЦ, от която българското население едва ли ще има полза.”

На въпрос: “В доклад на българското отбранително министерство, който вие неотдавна представихте на форума на върха на НАТО в Уелс, става въпрос за “тотална пропаганда на руската политика” и “откровена информационна война” срещу България. Какво означава това?”, Плевнелиев пояснява:

“Всички ние искаме да гледаме като на партньор една страна, родила Чайковски, Толстой и Достоевски. Фактите обаче показват, че днес си имаме работа с една друга Русия – с една националистическа, агресивна държава при един президент, който гледа на Европа не като на партньор, а като на противник. Всички европейци спечелиха от падането на Берлинската стена – свобода, демокрация, перспектива. Обратно – Владимир Путин вижда падането на стената и разпада на Съветския съюз като катастрофа и от това следва една интерпретация на историята, която е в разрез с Европа и нейните ценности. ЕС е един иновативен проект, при който редом една до друга голяма Германия и една не толкова голяма България са равноправни. Обратното - в света на президента Путин иде реч за времето от XIX век, когато имаше велики сили и периферия, която трябваше да се подчинява. Най-важният урок от Втората световна война обаче е, че всеки народ, голям или малък, има своите права. Европа не се основава на окупации и на властта на по-силния, а на господството на правото. Русия трябва да се научи да има партньори, а не васали и поданици.”

Относно проваления проект “Бургас-Александруполис” президентът казва:

“От икономическа гледна точка той беше вреден за България. Приходите ни годишно от транзитни такси биха били максимум 35 милиона евро. Застрашаваше ни и опасност от екологична катастрофа в Бургас, центъра на българския туризъм по Черноморието. Би трябвало да се построи специално пристанище за гръцките танкери от по 200 000 тона.”

Попитан доколко би било руското влияние у нас, ако не сме били приети в ЕС, макар и неподготвени и как гледа на твърденията, че навремето България всъщност е била 16-ата съветска република, Плевнелиев е категоричен:

“Още от първия ден като президент казах, че България не е някоя си 16-а съветска република, а че страната ни и Румъния през 2007 г. бяха приети в ЕС като пълноправни членки. Освен това по пълно убеждение ние сме в НАТО, искаме да членуваме и в еврозоната.”

Как президентът гледа на факта, че 7 години след приема ни в ЕС все още сме на мониторинг и то главно заради правосъдието и корупцията? И защо много от българите не вярват на политиците и настояват мониторингът да продължи, пита журналистът. Отговорът:

“Като български президент и аз съм на това мнение. Този механизъм трябва да действа дотогава, докогато това е нужно за страната ни. Той ни помогна да прокараме няколко смели реформи, но реформата на правосъдната ни система още не е приключила. Тя трябва да продължи, механизмът за наблюдение има огромна роля в тази посока.”

Държавният глава признава, че едва 6 на сто от българите вярват на парламента, което било драматично. Доверието обаче спрямо Европейската комисия било високо – над 50 на сто.