Ad Config - Website header

 

Article_top

Клуб Z

Вледеняващ вятър духаше откъм Варнов, докато пенсиониран железничар вървеше по улиците на пристанищния Рощок в една зимна нощ през 1956 г. Той носеше типичните изхабени дрехи на източногерманец. Но когато друг мъж се появи из сенките на близка сграда, възрастният германец показа, че носи чифт особени копчета за ръкавели – златни, с щампован в метала шлем на Атина Палада и малък меч.

Другият мъж носеше същите копчета. Без да продума, той подаде на германеца пакет документи и изчезна пак в сянката. Германецът взе влак към Източен Берлин, където предаде пакета и копчетата на куриер на ЦРУ. Куриерът ги прекара към базата на управлението в Западен Берлин и ги предаде на Джордж Кисвалтер, който по това време вече беше напът да стане легендарен офицер на ЦРУ...

Човекът от  сенките бил подполковник Пьотр Семьонович Попов, офицер от ГРУ (Главно разузнавателно управление! - съветските тайни служби. Три години по-рано Попов изпуснал бележка в колата на американски дипломат във Виена. На листчето пишело „Аз съм съветски офицер. Искам да се видя с американски офицер с цел да предложа определени услуги.“ Попов станал първата "къртица" на ЦРУ в СССР, а Кисвалтер е бил отговорник за него. Руснакът се превърнал в един от най-важните източници на информация за ЦРУ през 50-те, предавайки големи количества съветски тайни и биографични детайли за 258 негови колеги от ГРУ.

Кисвалтер измислил сигнализацията с копчетата за ръкавели. Дал ги на Попов, преди Москва да "си прибере" офицера през 1955 г., заедно с инструкции – ако Попов излезе от СССР отново и възстанови контакт с ЦРУ, агентът ще носи същите копчета, за да удостовери автентичността си.

Попов възстановил контакта, след като бил назначен в Шверин, Източна Германия, и копчетата свършили работа. Той давал на Кисвалтер информация чрез пенсионирания железничар в продължение на две години. След това обаче Попов бил върнат в Москва и арестуван от КГБ.

Има няколко теории защо е бил заподозрян. Кисвалтер в интервюта десетилетия по-късно предполага, че е в резултат на провален сигнал. Джордж Пейн Уинтърс-джуниър, служител на Държавния департамент, работещ за ЦРУ в Москва, „получил инструкциите наобратно“ и по погрешка пратил писмо на Попов в дома му. КГБ го прихванали... И това бил краят на Попов. Уинтърс бил изгонен от Москва през 1960 г., а Попов - екзекутиран.

Днес копчетата за ръкавели са в един от най-интересните, но и най-малко посещавани музеи в САЩ. Там са събрани близо 28 000 оръжия, шпионски джаджи, инструменти, опознавателни знаци и други артефакти от преди Втората световна война до днес. Музеят обаче е част от базата на ЦРУ в Ленгли, Калифорния, и само служители на Управлението и техните семейства могат да го посещават.

Списание „Смитсониън“ урежда специален репортаж вътре с позволение на управата, като успява да фотографира и няколко отбрани експоната. Гид за екипа на „Смитсониън“ бил директорът на музея Тони Хайли.

„Всеки ден офицери на ЦРУ помагат да се промени светът - казва Хайли. - ЦРУ има богата история и в този музей можете да се докоснете до нея.“

ТИХАТА ЗАПЛАХА

"Хай-Стандарт" .22 калибър е пистолет, описан като „идеален за употреба в затворени пространства или за обезвредяване на часови“. Той е заглушен и няма искра от дулото.

Но, както знаем, стандартните заглушители убиват само частично звука – колко тих всъщност е бил „Хай-Стандарт“? Според изобретателя му Стенли Ловел, генерал-майор Уилям Донован, шеф на Управление на стратегическите служби (УСС), толкова искал да покаже последната джаджа на тайните служби, че взел един пистолет и чувал с пясък и отишъл в Овалния кабинет. Докато президентът Рузвелт диктувал на секретарката си, Донован изстрелял десет патрона в чувала. Рузвелт не забелязал нищо и не спрял да говори, така че Донован увил кърпичка около още горещото дуло и го подал на президента, обяснявайки му какво е направил.

Рузвелт отговорил така:

„Бил, ти си единственият лудоок Републиканец, който съм пускал тук с оръжие.“

Донован оставил един от пистолетите на президента и за известно време екземплярът дори бил изложен в Хайд Парк. Но от УСС скоро си го взели – бил класифицирана информация.

ОТКРАДНАТОТО ПИСМО

Когато нацисткият режим паднал през 1945 г., млад офицер от УСС написал писмо за своя син в САЩ.

„Скъпи Денис,

Мъжът, който е можел да пише на този лист, някога управляваше Европа – за три кратки години, когато ти се роди. Днес той е мъртъв, паметта му е презирана, страната му е в руини. Той беше жаден за власт, мразеше индивидуалността в човека и презираше интелектуалците. Той беше сила на злото в този свят. Неговата смърт, неговият разгром – това беше дар за човечеството. Но хиляди умряха, за да го получим. Цената, за да отървеш обществото от злото, винаги е висока.

С любов,

Татко"

Листът, върху който Ричард Хелмс написал писмото, е бил част от личните канцеларски принадлежности на Хитлер. Орел, държащ свастика, бил щампован в златно до името на нацисткия лидер. Вдясно пък е отпечатано Оберзалцберг - вилата на Хитлер дълбоко в Баварските Алпи.

„Открих писмото, когато бях в гимназията, сред купчина стари албуми и бележници, които майка ми пазеше, но нямах идея колко е важно“, казва Денис Хелм, който сега е на 72 години и работи като адвокат в Ню Джърси. „Просто си седеше в куфарче под леглото, втъкнато в стар албум с коледни снимки“

Той го дарил на ЦРУ през 2011 г.

Ричард Хелмс е бил директор на ЦРУ от 1966 до 1973 г. Починал през 2002 г.

„Писмото беше много емоционално за баща ми“, казва още Денис. „Той не беше толкова емоционален. За него бяха важни фактите. Той беше най-омаловажаваният човек на света“.

СЛУШАЙ!

Както знаем от филмите за Джеймс Бонд, подслушвателните устройства са обикновено миниатюрни микрофони, които тайният агент може незабелязано да постави на най-скритите места. Реалността по време на Студената война обаче е била друга.

Тази метална конструкция е една от десетките, поставени от КГБ в стените на американското посолство в Москва. Поставянето им е било един от най-конфузните моменти в отношенията САЩ-СССР.

Съветският съюз предложил да предостави на САЩ готови бетонни модули за строежа на посолството в руската столица. Американците приели. Но някой все пак се досетил да направи проверка по средата на строежа и установил с рентгенови лъчи, че руснаците на практика превръщали сградата в огромна антена – тези метални „микрофони“ можели да прихванат всеки бутон от електрическите пишещи машини, които използвали в посолството. Горните етажи били разрушени и построени наново – от американски строители.

 

Още няколко от страховитите джаджи в музея на ЦРУ:

Освободителят, FP-45, изстрелва един много шумен .45 калибър. Толкова. Ужасяващо неточен след 8 метра, идеята е била това оръжие да се пуска от въздуха на сили на съпротивата, които да го ползват, само колкото да откраднат по-добро оръжие от противника. Само 25 000 обаче са били спуснати на Френската съпротива.

Минокс, създадена в Латвия през 1930 г., била тогава най-малката камера в света. Но все пак твърде голяма – целта е камерата да може да се ползва само с една ръка.

Затова ЦРУ създали друга, по-малка камера, използвайки част от постиженията на латвийците. Новата снимачка (на снимката) била с размерите на дълга запалка, и можела да побере 100 кадъра. Следващото поколение побирало 200. Как техниците са успели да удвоят обема, без да променят размера, все още е класифицирана информация.

През 70-те в ЦРУ разработили и първия инсектотоптер – базиран на насекомо уред, който да може да лети и да събира ценна информация незабележимо – защото бил и с размерите на насекомо.

Инсектотоптерът работел с миниатюрен газов двигател, който движел крилата нагоре-надолу. Бил икономичен и се представил страхотно на тестовете – но на затворено. На силен вятър бил абсолютно невъзможен за контролиране.

Корпорацията „Ламсън“ в Сиракуза, Ню Йорк, инсталирала специална система от пневматични тръби, по която да се пращат бележки в Оригиналната Командна База на ЦРУ. Системата от стоманени тръби с диаметър 10 см била с обща дължина от над 48 километра. На снимката е един от носачите на поща, малък контейнер, който се засилва чрез вакуум по тръбите. Системата действала от 1962 до 1989 г., след това била заменена от компютри.

Комуникацията между агентите и техните отговорници винаги е рискована, както знаем от случая с Попов. Затова са измисляни всякакви особени методи да се предават съобщения. Този труп на плъх е бил захвърлян на уговорено място, после отговорникът го прибирал – така се е избягвал контакт между двамата. Понякога обаче местните бездомни котки проявявали нездрав интерес към ценното шпионско съобщение – затова започнали да заливат предварително плъха с лют сос Табаско.

Този шип е кух, и е изпълнявал същата задача като мъртвия плъх – но доста по-елегантно. Информацията се поставя в него, после се забива в земята, докато не бъде изваден по-късно от отговорника на агента. Не пропускал вода, затова можел да бъде оставен дори в плитък поток.

Тесина Модел Л не е толкова компактна камера, но за времето си пак може да се крие спокойно дори в тесни дрехи. Основното й предимство е, че за разлика от Минокса и подобрените му версии, има богати опции за настройки – на апертурата, скоростта на затвора и фокусирането.

 

Оригиналния материал публикуване със съкращения от Smithsonian Magazine - A Private Tour of the CIA's Incredible Museum

 
Снимки Дан Уинтърс, www.smithsonianmag.com

Вледеняващ вятър духаше откъм Варнов, докато пенсиониран железничар вървеше по улиците на пристанищния Рощок в една зимна нощ през 1956 г. Той носеше типичните изхабени дрехи на източногерманец. Но когато друг мъж се появи из сенките на близка сграда, възрастният германец показа, че носи чифт особени копчета за ръкавели – златни, с щампован в метала шлем на Атина Палада и малък меч.

Другият мъж носеше същите копчета. Без да продума, той подаде на германеца пакет документи и изчезна пак в сянката. Германецът взе влак към Източен Берлин, където предаде пакета и копчетата на куриер на ЦРУ. Куриерът ги прекара към базата на управлението в Западен Берлин и ги предаде на Джордж Кисвалтер, който по това време вече беше напът да стане легендарен офицер на ЦРУ...

Човекът от  сенките бил подполковник Пьотр Семьонович Попов, офицер от ГРУ (Главно разузнавателно управление! - съветските тайни служби. Три години по-рано Попов изпуснал бележка в колата на американски дипломат във Виена. На листчето пишело „Аз съм съветски офицер. Искам да се видя с американски офицер с цел да предложа определени услуги.“ Попов станал първата "къртица" на ЦРУ в СССР, а Кисвалтер е бил отговорник за него. Руснакът се превърнал в един от най-важните източници на информация за ЦРУ през 50-те, предавайки големи количества съветски тайни и биографични детайли за 258 негови колеги от ГРУ.

Кисвалтер измислил сигнализацията с копчетата за ръкавели. Дал ги на Попов, преди Москва да "си прибере" офицера през 1955 г., заедно с инструкции – ако Попов излезе от СССР отново и възстанови контакт с ЦРУ, агентът ще носи същите копчета, за да удостовери автентичността си.

Попов възстановил контакта, след като бил назначен в Шверин, Източна Германия, и копчетата свършили работа. Той давал на Кисвалтер информация чрез пенсионирания железничар в продължение на две години. След това обаче Попов бил върнат в Москва и арестуван от КГБ.

Има няколко теории защо е бил заподозрян. Кисвалтер в интервюта десетилетия по-късно предполага, че е в резултат на провален сигнал. Джордж Пейн Уинтърс-джуниър, служител на Държавния департамент, работещ за ЦРУ в Москва, „получил инструкциите наобратно“ и по погрешка пратил писмо на Попов в дома му. КГБ го прихванали... И това бил краят на Попов. Уинтърс бил изгонен от Москва през 1960 г., а Попов - екзекутиран.

Днес копчетата за ръкавели са в един от най-интересните, но и най-малко посещавани музеи в САЩ. Там са събрани близо 28 000 оръжия, шпионски джаджи, инструменти, опознавателни знаци и други артефакти от преди Втората световна война до днес. Музеят обаче е част от базата на ЦРУ в Ленгли, Калифорния, и само служители на Управлението и техните семейства могат да го посещават.

Списание „Смитсониън“ урежда специален репортаж вътре с позволение на управата, като успява да фотографира и няколко отбрани експоната. Гид за екипа на „Смитсониън“ бил директорът на музея Тони Хайли.

„Всеки ден офицери на ЦРУ помагат да се промени светът - казва Хайли. - ЦРУ има богата история и в този музей можете да се докоснете до нея.“

ТИХАТА ЗАПЛАХА

"Хай-Стандарт" .22 калибър е пистолет, описан като „идеален за употреба в затворени пространства или за обезвредяване на часови“. Той е заглушен и няма искра от дулото.

Но, както знаем, стандартните заглушители убиват само частично звука – колко тих всъщност е бил „Хай-Стандарт“? Според изобретателя му Стенли Ловел, генерал-майор Уилям Донован, шеф на Управление на стратегическите служби (УСС), толкова искал да покаже последната джаджа на тайните служби, че взел един пистолет и чувал с пясък и отишъл в Овалния кабинет. Докато президентът Рузвелт диктувал на секретарката си, Донован изстрелял десет патрона в чувала. Рузвелт не забелязал нищо и не спрял да говори, така че Донован увил кърпичка около още горещото дуло и го подал на президента, обяснявайки му какво е направил.

Рузвелт отговорил така:

„Бил, ти си единственият лудоок Републиканец, който съм пускал тук с оръжие.“

Донован оставил един от пистолетите на президента и за известно време екземплярът дори бил изложен в Хайд Парк. Но от УСС скоро си го взели – бил класифицирана информация.

ОТКРАДНАТОТО ПИСМО

Когато нацисткият режим паднал през 1945 г., млад офицер от УСС написал писмо за своя син в САЩ.

„Скъпи Денис,

Мъжът, който е можел да пише на този лист, някога управляваше Европа – за три кратки години, когато ти се роди. Днес той е мъртъв, паметта му е презирана, страната му е в руини. Той беше жаден за власт, мразеше индивидуалността в човека и презираше интелектуалците. Той беше сила на злото в този свят. Неговата смърт, неговият разгром – това беше дар за човечеството. Но хиляди умряха, за да го получим. Цената, за да отървеш обществото от злото, винаги е висока.

С любов,

Татко"

Листът, върху който Ричард Хелмс написал писмото, е бил част от личните канцеларски принадлежности на Хитлер. Орел, държащ свастика, бил щампован в златно до името на нацисткия лидер. Вдясно пък е отпечатано Оберзалцберг - вилата на Хитлер дълбоко в Баварските Алпи.

„Открих писмото, когато бях в гимназията, сред купчина стари албуми и бележници, които майка ми пазеше, но нямах идея колко е важно“, казва Денис Хелм, който сега е на 72 години и работи като адвокат в Ню Джърси. „Просто си седеше в куфарче под леглото, втъкнато в стар албум с коледни снимки“

Той го дарил на ЦРУ през 2011 г.

Ричард Хелмс е бил директор на ЦРУ от 1966 до 1973 г. Починал през 2002 г.

„Писмото беше много емоционално за баща ми“, казва още Денис. „Той не беше толкова емоционален. За него бяха важни фактите. Той беше най-омаловажаваният човек на света“.

СЛУШАЙ!

Както знаем от филмите за Джеймс Бонд, подслушвателните устройства са обикновено миниатюрни микрофони, които тайният агент може незабелязано да постави на най-скритите места. Реалността по време на Студената война обаче е била друга.

Тази метална конструкция е една от десетките, поставени от КГБ в стените на американското посолство в Москва. Поставянето им е било един от най-конфузните моменти в отношенията САЩ-СССР.

Съветският съюз предложил да предостави на САЩ готови бетонни модули за строежа на посолството в руската столица. Американците приели. Но някой все пак се досетил да направи проверка по средата на строежа и установил с рентгенови лъчи, че руснаците на практика превръщали сградата в огромна антена – тези метални „микрофони“ можели да прихванат всеки бутон от електрическите пишещи машини, които използвали в посолството. Горните етажи били разрушени и построени наново – от американски строители.

 

Още няколко от страховитите джаджи в музея на ЦРУ:

Освободителят, FP-45, изстрелва един много шумен .45 калибър. Толкова. Ужасяващо неточен след 8 метра, идеята е била това оръжие да се пуска от въздуха на сили на съпротивата, които да го ползват, само колкото да откраднат по-добро оръжие от противника. Само 25 000 обаче са били спуснати на Френската съпротива.

Минокс, създадена в Латвия през 1930 г., била тогава най-малката камера в света. Но все пак твърде голяма – целта е камерата да може да се ползва само с една ръка.

Затова ЦРУ създали друга, по-малка камера, използвайки част от постиженията на латвийците. Новата снимачка (на снимката) била с размерите на дълга запалка, и можела да побере 100 кадъра. Следващото поколение побирало 200. Как техниците са успели да удвоят обема, без да променят размера, все още е класифицирана информация.

През 70-те в ЦРУ разработили и първия инсектотоптер – базиран на насекомо уред, който да може да лети и да събира ценна информация незабележимо – защото бил и с размерите на насекомо.

Инсектотоптерът работел с миниатюрен газов двигател, който движел крилата нагоре-надолу. Бил икономичен и се представил страхотно на тестовете – но на затворено. На силен вятър бил абсолютно невъзможен за контролиране.

Корпорацията „Ламсън“ в Сиракуза, Ню Йорк, инсталирала специална система от пневматични тръби, по която да се пращат бележки в Оригиналната Командна База на ЦРУ. Системата от стоманени тръби с диаметър 10 см била с обща дължина от над 48 километра. На снимката е един от носачите на поща, малък контейнер, който се засилва чрез вакуум по тръбите. Системата действала от 1962 до 1989 г., след това била заменена от компютри.

Комуникацията между агентите и техните отговорници винаги е рискована, както знаем от случая с Попов. Затова са измисляни всякакви особени методи да се предават съобщения. Този труп на плъх е бил захвърлян на уговорено място, после отговорникът го прибирал – така се е избягвал контакт между двамата. Понякога обаче местните бездомни котки проявявали нездрав интерес към ценното шпионско съобщение – затова започнали да заливат предварително плъха с лют сос Табаско.

Този шип е кух, и е изпълнявал същата задача като мъртвия плъх – но доста по-елегантно. Информацията се поставя в него, после се забива в земята, докато не бъде изваден по-късно от отговорника на агента. Не пропускал вода, затова можел да бъде оставен дори в плитък поток.

Тесина Модел Л не е толкова компактна камера, но за времето си пак може да се крие спокойно дори в тесни дрехи. Основното й предимство е, че за разлика от Минокса и подобрените му версии, има богати опции за настройки – на апертурата, скоростта на затвора и фокусирането.

 

Оригиналния материал публикуване със съкращения от Smithsonian Magazine - A Private Tour of the CIA's Incredible Museum

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

въпросително

Мисля, че маншети, бутонели и ръкавели са различни неща....

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията

Анкета

Как трябва да постъпи Брюксел, след като Великобритания гласува да не напуска Европейския съюз без сделка?