Как бившият шеф на Здравната каса управлява общинската болница в Севлиево. В България няма институция, която да следи за спазването на нормативната уредба при назначаването на управители на общинските болници

МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ в Севлиево, която е сто процента общинска собственост, се ръководи от нелегитимен управител – д-р Пламен Цеков. Това установява справка в нормативната уредба за възлагане управлението на държавни и общински лечебни заведения у нас. От формална гледна точка обаче Цеков е легитимен, защото има решение за назначаването му, взето от местния Общински съвет и той е вписан в Търговския регистър. Поредният абсурд в абсурдната ни система на здравеопазване. През септември 2018 г. Окръжна прокуратура – Габрово, се самосезира по случая Пламен Цеков и възложи разследване на фактите и обстоятелствата, при които се ръководи севлиевската общинска болница.

Бившият управител на Здравната каса и председател на здравната комисия в Народното събрание Пламен Цеков от четири години е управител на общинската болница в Севлиево. Назначен е след решение на Общинския съвет в града, а договорът му за управление е от 5 май 2015 г. и е сключен до избиране на управител чрез конкурс, но за не повече от 90 дни от влизане на договора в сила. Оттогава са обявени два конкурса за избор на управител, като Цеков не се е явил на нито един от тях. Срокът от 90 дни също отдавна е изтекъл.
Легитимен управител ли е тогава Цеков на единствената болница в града, в която само за последните пет години Общинският съвет на Севлиево е налял близо 3 млн. лв., с които да бъде „съживена“?

Два нормативни акта уреждат назначаването на управители на болници с общинско или държавно участие. Единият е Законът за лечебните заведения. В него се казва, че „управителите на държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ се определят от собственика след конкурс за срок от три години. Условията и редът за провеждане на конкурса се определят с наредба на министъра на здравеопазването“.

Справка с текста на наредбата, влязла в сила през2000г., показва, че според преходните и зключителните є разпоредби договор за възлагане на управлението на лечебно заведение може да бъде сключен за срок до провеждане на конкурс, но не повече от 90 дни.
Тези два текста категорично доказват, че д-р Пламен Цеков е с изтекъл лимит на правомощия да ръководи болницата в Севлиево. В действителност обаче той е легитимен управител, защото е вписан в Търговския регистър, а от датата на вписването му до момента не е настъпила промяна в обстоятелствата. Друго оправдание за легитимността му е, че за избирането му има решение на Общинския съвет в Севлиево.

„Управлението на едно дружество е строго формална и отговорна дейност, поради която едноличният собственик на капитала пряко следи за правилното ѝ осъществяване, както и за срока на действие на договора за управление, сключен с управителя“, каза председателят на Общинския съвет Здравка Лалева (2015–2019) в отговор на въпроса легитимен управител ли е Пламен Цеков. От обяснението ѝ обаче не става ясно как съветниците следят за спазване на сроковете, след като е очевидно, че времето, в което Цеков може да управлява, е изтекло през есента на 2015 г.

Без контрол, но какво от това?

Лалева има основание да отговаря по този начин. Защото се оказва, че в България няма институция, която да следи за спазването на нормативната уредба при назначаване на управители на общински болници. Единственият оторизиран да взема решения за назначаване и освобождаване е собственикът, т.е. Общинският съвет, а както стана ясно, той е взел законно решение, чиито законни срокове са изтекли, но какво от това?

„Министерството на здравеопазването не контролира управлението на общинските лечебни заведения за болнична помощ, тъй като едноличен собственик на капитала в тях е съответната община, която в това качество има правомощия за контрол върху управлението на дружеството“, отговориха от Министерството на здравеопазването, помолени да коментират казуса.
Здравната каса също не контролира управлението на общинските лечебни заведения, въпреки че сключват договори с управителите им за разходване на публични средства. „Трудовоправните и приравнени към тях отношения между изпълнителите на медицинска помощ и наетите от тях лица не са предмет на Националния рамков договор“, гласи официалната позиция на Касата.

Иначе казано, налице е законно положение, чието спазване е вменено единствено на съответния общински съвет. Ако той нарушава закона, няма кой да поеме отговорност, защото става дума за колективен орган, а според българското законодателство отговорността, административна или наказателна, е лична.

Така д-р Пламен Цеков се оказва легитимен управител и като такъв има право да подписва документацията на лечебното заведение и според Здравка Лалева „да носи отговорност пред едноличния собственик на капитала“. Пак според нея така се осъществява пряк контрол върху действията му.

Само че Лалева забравя обстоятелството, че Цеков очевидно не желае да ръководи болницата. Иначе защо не се явява на обявените конкурси, след като е пределно ясно, че се ползва с благоразположението на управляващите. И още нещо пропуска Лалева – ръководеният от нея орган досега не е поискал промяна в управлението на болницата. Вероятно защото положението е удобно, иначе няма обяснение за безспорното закононарушение.

Каквото поиска Цеков

Като става дума за контрол върху действията на Пламен Цеков, съмнително е, че Община Севлиево и Общинският съвет са добри стопани. По време на двата му управленски мандата той взема кардинални решения за общинската многопрофилна болница, някои от които странни. Като например подмяната на начина за отопление на сградата от природен газ на дървени пелети в първия изцяло газифициран град в България.

За целта е купен нов котел, за чието инсталиране се наложи ремонт на котелното помещение в болницата. Запознати твърдят, че за този ремонт са събаряни носещи стени на сградата, но проверка установи, че архитектът на община Севлиево не е издавал строително разрешение за ремонта. А от ДНСК не контролират какво се прави в общинска сграда, уточниха оттам.

Дали това решение на Цеков е целесъобразно, е отделен въпрос. Според пациенти от втори етаж нагоре в пететажната болница е студено, а през зимата, за да не мръзнат, услужливи медицински сестри ги съветвали да си носят печки от дома. Неофициално се говори още, че в отоплителния сезон загубите от промяната на вида отопление стигали до 200 лв. на ден. Факт е, че предложението за промяна на начина на отопление получи подкрепата на Общинския съвет, а откакто то е осъществено, никой от общинските съветници не е поискал информация за икономическия ефект от промяната.

По-малко от година след като стана управител, Пламен Цеков поиска от съветниците да одобрят продажбата на болнични парцели, от която се очакваше в празната болнична каса да влязат малко над 300 хил. лв.

По същото време Цеков поиска и цялата собственост на болницата – сгради, коли, компютри, машини и апаратура, да бъде прехвърлена на община Севлиево, след което общината да я отдаде отново на болницата за ползване и управление.

Официалното му обяснение бе, че така ще се улесни кандидатстването по проекти с европейско финансиране. Премълчаното – да се предотвратят евентуални претенции към имуществото на болницата, която има дългове за стотици хиляди левове, от страна на кредиторите ѝ.

Така става ясно, че Цеков получава от Общинския съвет в Севлиево всичко, което пожелае.

Поиска кредит от 600 хил. лв., но не се намери банка, която да отпусне заем на потъналото в дългове лечебно заведение. Съветниците решиха общината да обезпечи кредита със свои имоти.

След това Цеков поиска одобрение за друг кредит, от 1 млн. лв., за да се разплати с доставчици. Той също беше позволен.

Поиска да му върнат част от имотите, които сам настоя да бъдат прехвърлени на общината, защото щял да започва клинични проучвания.
Закри очното отделение на болницата в Севлиево – едно от най-работещите, и никой не разбра какво стана с оборудването и апаратурата му.

В болничните коридори тихо се говори, че ръководният екип на болницата идва от Лом, откъдето е и самият Цеков. Водел си главен счетоводител и икономисти, които престоявали в Севлиево няколко дни в месеца. Най-напред отсядали в хотел, но напоследък в обособена хотелска част в болницата. Лесно е да се предположи, че тези разходи също са за сметка на потъналата в дългове болница.
Последното нововъведение на Пламен Цеков е договор с частна клиника за ендопротезиране от Плевен, който не е обсъждан в Общинския съвет. Разпределението на приходите по клиничната пътека е 70% за частната клиника и 30% за болницата. Д-р Цеков отказва да потвръди дали това е действителното разпределение, тъй като „става дума за сделка между две предприятия“. Той обаче удобно пропуска обстоятелството, че едното от тях е 100% общинско, а като негов, макар и временен управител той дължи отговори на всички въпроси за управлението на публичния ресурс, с който се разпорежда.

Всъщност Цеков добре знае, че може да мълчи, тъй като в Севлиево никой не иска от него да отговаря.

Кой е Пламен Цеков?

Д-р Пламен Цеков е от Лом. По времето, когато кметът на Севлиево Иван Иванов е народен представител от ГЕРБ, Цеков е депутат от същата група. Запознати твърдят, че по това време между двамата се зародило приятелство, което вероятно е в основата на идването на Цеков в Севлиево. Дотогава той се сдоби на два пъти със скандална известност.

Като заместник-председател на здравната комисия в парламента бе освободен заради внесена от него лобистка поправка в Закона за наркотичните вещества, с която се легализира рекламата им. По-късно бе номиниран от ГЕРБ за поста шеф на Националната здравноосигурителна каса.

Като управител на НЗОК Цеков бе обвиняван в неефективно харчене бюджета на касата, което провокира недоволство сред лекари и пациентски организации, които излязоха на протeст и поискаха да освободи поста. Въпреки че дълго упортства, в крайна сметка Пламен Цеков бе принуден да подаде оставка.

Така се озова начело на общинската болница в Севлиево. А управлението му е белязано от противоречия, които не би трябвало да изненадват, щом в България понятията законно и незаконно се оказват относителни.

През септември 2018 г. Окръжна прокуратура Габрово се самосезира по случая Пламен Цеков и възложи разследване на фактите и обстоятелствата, при които се ръководи севлиевската общинска болница.

Текстът е част от "Черна книга на правителственото разхищение в България", издадена от Фондация "Фридрих Науман". Цялото съдържание на книгата е достъпно тук.