СИМОНА РУСЕВА

БЕРЛИН - Конфликтът в Украйна ще продължи по-дълго, отколкото мнозина днес смятат. Путин е яхнал националистичесия тигър. Краткосрочно това би му донесло успехи. Въпросът е как да слезеш от този звяр, без да бъдеш изяден? И тъй като Путин не знае как да го направи, кризата ще продължи.

Това заявява бившият германски външен министър и вицеканцлер (1998 – 2005 г.) Йошка Фишер (66 г.) в интервю за най-новия брой на сп. “Шпигел”.

На въпрос какво всъщност цели Владимир Путин, Фишер отговаря:

“Всичко, което той каза през последните години, дава ясна картина. Залезът на Съветския съюз за него е най-голямата катастрофа в най-новата история. Той иска да поправи грешката и да поведе Русия към старото й величие. Кардиналната му грешка е неговата вяра, че и през XXI век могъществото зависи от размера на територията. То обаче зависи преди всичко от икономическата мощ и от модернизиране, базирано на широка обществена основа. Путин действа точно в обратна посока. Беше илюзия от страна на европейците да повярват, че Русия ще се откаже от претенциите си за световна сила и вместо това да поеме по правилния път към икономическа интеграция в Европа. Така Русия проигра големия си исторически шанс за модернизиране.”

На припомняне, че Барак Обама обяви унищожителна война на джихадистите от “Ислямска държава”, Фишер изразява друга позиция:

“Всъщност “Ислямска държава” води унищожителна война. Християнските малцинства са подложени на геноцид в Сирия и Ирак, де факто йезидите в Северен Ирак вече ги няма. Кюрдите са поставени под сериозна заплаха. Когато над малцинства е надвиснала опасност от ликвидация, никой не може да си затваря очите, дори и този, който по благороден принцип отхвърля войната.”

А дали САЩ са в състояние да установят ред в региона?

“Първичният грях бе сторен с американското нахлуване в Ирак през 2003 г. С това започна разпадът на стария ред, установен в Близкия изток от Франция и Великобритания след края на Първата световна война. След Втората световна война САЩ се обявиха за пазители на реда там и те ще останат обвързани с Ирак и Сирия далеч по-дълго, отколкото им се иска. Но дори САЩ не са в състояние да спасят стария ред, нито да създадат нов. Това е дилемата. За бъдещо надмощие се борят регионални сили, предимно Саудитска Арабия и Иран. Между тези две противоборстващи си сили Саудитска Арабия е значително по-нестабилната”, е коментарът на Фишер, подсказващ надмощието на Иран.

Бившият дипломат номер 1 оправдава германските военни доставки за кюрдите в Ирак:

“Не можеш да оставиш нападнатите на собствената им съдба. Геополитически този конфликт засяга и Европа, той се разиграва пред нашите врати. За жалост не се забелязва напътстваща ръка, хаос определя развитието на събитията.” 

По темата Европа Фишер изразява категорична позиция, че Европейският съюз трябва да се разширява. Навремето дори уважаваният канцлер Хилмут Шмидт смятал, че Полша никога нямало да бъде в състояние да стане членка на съюза. Сега дори Украйна имала такава перспектива, но първо трябвало да излезе от посткомунистическата си фаза. Същото важало и за държавите от Западните Балкани.

“Европейците са длъжни да прозрат, че по въпроса за нови приеми в ЕС иде реч за собствените им интереси относно сигурността, а не за все повече разрастващ се вътрешен пазар за краставици и болтове. Политиката на разширяване е стратегическа политика на интереси на ЕС”, смята Фишер.

На констатацията на интервюиращия, че в момента не би се намерило мнозинство в Брюксел, което да е за прием на Украйна в съюза, Фишер отговаря:

“Далечното бъдеще не ни е известно. Ако сте прав в констатацията си, то ние ще платим висока цена. Господин Путин ни показва точно това - че ЕС не е с приключила история. Тя е динамична, процесът продължава. Това трябва да се използва. Ако не беше голямото разширение на ЕС на Изток, щеше да е налице опасна и нестабилна междинна Европа.”

Но дори и оптимистът Фишер относно разширяването на ЕС написа книгата “Ще се провали ли Европа?”, която тази седмица излиза от печат. По този повод той споделя за “Шпигел”:

“Европа се намира в две кризи. Външната, която се видя при агресията на Путин спрямо Украйна, би могла да доведе до сплотяване. Вътрешната криза обаче прояжда ЕС. Длъжни сме най-сетне да кажем, че ни е нужен единен политически съюз в Европа и да посочим как да го изградим. За 9 години канцлерство Ангела Меркел отбягваше този дебат, това сега си отмъщава. Опасявам се, че никога досега не сме били толкова близо до провала. Преди 5 години изобщо не мислех така.”

И допълва:

“Вътрешната криза разрушава европейската солидарност. На евроизборите победа завоюваха антиевропейските партии – във Франция, Великобритания и Гърция. Какво значи лозунгът им “По-малко Европа”? Още по-слаба? Или пък някой вярва, че в XXI век националните държави биха защитили общите ни интереси по-добре от единна Европа? Това е абсурд! Националната държава е и остава тази на гражданите, където те говорят на своя език, там са историческите им корени. Европа е многолика и това е добре. Ето защо ние трябва да обединим това многообразие в един политически съюз.”