Руският президент Владимир Путин подкрепи идеята за изработване на програма за реабилитиране на депортираните навремето от Крим българи, както и на други етнически малцинства, предаде ТАСС.

Той заяви това на заседание на президентския Съвет за правата на човека. 

Членката на Съвета Елена Масюк припомнила указа на Путин реабилитирането на народите, депортирани от Крим. Тя изрази опасение, че де факто помощ ще получат само татарите, а хиляди немци, арменци, българи и гърци ще останат без нея. Затова тя предложи отделни програми по реабилитацията на всяка етническа общност.

"Права сте, сигурно въпросът трябва да се разгледа по категории хора според тяхната национална принадлежност, всички категории да се видят. Ще се захванем с това", отвърнал държавният глава.

Той добавил, че въпросът опира да бюджетните ограничения.

"Има морални задължения, които трябва да бъдат изпълнени въпреки трудностите с бюджета", изтъкнал Путин.

Той допълнил, че ще има по-точна информация за народите в Крим след започналото на 14 октомври преброяване там. До края на годината ще бъдат известни първите му резултати.

Татарите, българите и другите етноси са били депортирани от Крим, след като Съветската армия освобождава полуострова на хитлеристките войски през 1944 г. Всички тези хора са били обвинени в сътрудничество на окупационния хитлеристки режим.

Според преброяването от 2010 г. в момента в Крим има около 2000 етнически българи.

Украинският учен от български произход Владимир Калоянов обаче твърди, че българи, татари и немци са изселвани от Крим още преди нацистката окупация през 1943 г. Той разказа това в интервю за списание Клуб Z, публикувано в брой 2 от 2014 г. Изселването станало по заповед на съветския вътрешен министър, сталинисткия палач Лаврентий Берия. Изпълнителите на операц.ията били наградени.

Факсимиле он интервюто с Влдимир Калоянов в списание Клуб Z

Изселването в периода април-юли 1944 г. е втора вълна, вече след прогонването на германските окупатори.

Според Калоянов броят на изселените кримски българи със сигурност е над 12 000. Той се позовава на данни от преброяването на населението в СССР от 1925 г. Тогава за българи в Крим са се обявили 12 128 души.

Мистериозно обаче липсват данни за броя българи на полуострова от следващото прлеброяване в СССР от 1939 г., допълва Владимир Калоянов.

Повечето наши сънародници от Крим са били изселвани в района на град Гуриев, намиращ се днес в Таджикистан.

Полуостровът бе част от Руската съветска федеративна социалистическа република (РСФСР) до 1954 г. Тогава той бе предаден на Украинската ССР с декрет на Никита Хрушчов. Всесъюзната лечебница, както наричаха Крим, бе даден като подарък по повод 300-гоишнината от създаването на украинската държава.

След разпадането на СССР в края на 1991 г. Крим премина към независима Украйна. 56 на сто от населението му е рускоезично. Там бе създадена Автономна република Крим.

През февруари 2014 г. руски войници без отличителни знаци нахлуха на полуострова и завзеха ключовите военни обекти. Първоначално Кремъл отричаше за военно присъствие. По-късно обаче самият президент Владимир Путин заяви, че руски войници са пристигнали в Крим, за да осигурят спокойствието и да помагат на проруските отряди за самоотбрана.

Според резултатите от референдума от 16 март 2014 г. 96 на сто от населението на полуострова е гласувало за присъединяване към Русия. Москва обяви Крим за анексиран. Западът обаче не признава нито анексията, нито референдума.