България остава много далеч от евроизисквания да инвестира активно в научни изследвания и иновации.

През 2013 г. разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) у нас са били на стойност 521,2 млн. лв., което е с 5,0% повече в сравнение с предходната година, обяви националната статистика.

Парите за наука като процент от БВП е един от ключовите показатели за измерване на напредъка на Европейския съюз (ЕС) в достигане на целите на стратегията "Европа 2020". България трябва да достигане на 1,5% дял от БВП на разходите за развойна дейност след 6 години.

Все още обаче сме много далеч от подобни нива.

През 2013 г. делът на разходите за НИРД в България достига 0,67% от БВП, спрямо 0,63% през 2012 г. В същото време средната стойност на този показател за ЕС-27 е 2,08% за 2012 година.

Но на какво си мислите, че се дължи нарастването в абсолютна стойност на общите разходи за развойна дейност през 2013 г.? Чули ли сте държавата да е развързала кесията и да е тръгнала да подпомага проекти на някой голобрад мечтател, криещ потенциал да бъде бъдещ Стив Джобс или Бил Гейтс?

Правилно - не сте чули, защото това не се е случило по нашите географски ширини.

Данните на Националния статистически институт, че ръстът на инвестициите в научни изследвания идват от фирмите, които са увеличили разходите за развойна дейност със 17,9 млн. лв., или с 6.0%. Реално бизнесът е осигурил през миналата година 61,0% от общите разходи за НИРД.

Значението на държавата и на университетите във финансирането на научни дейности става все по-ограничено.

Друг любопитен факт е, че парите от научноизследователската и развойна дейност идват основно от чужбина. Това се дължи основно на големия обем клинични изпитвания на лекарства, които се осъществяват в България, но се финансират от чуждестранни компании.

В разбивката по видове изследвания през 2013 г. най-голям относителен дял имат приложните научни изследвания - 74,0% (356,3 млн. лв.), следвани от експерименталните разработки и фундаменталните изследвания - съответно с 13,7% (66,2 млн. лв.) и 12,3% (59,4 млн. лв.).

През миналата година с научноизследователска и развойна дейност у нас са се занимавали 17 544 души. И докато мъжете водят по процент на заетост в почти всички сектори, то изследователската дейност в България е по-скоро дамска територия. Жените са 52,5% от всички заети с научни разработки у нас, показват данните на НСИ.